4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София03.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и пети януари девети две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 629/2011година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Л. Н. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 342 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. на Апелативен съд – С., гражданско отделение, седми състав, с което след отмяна на решението на Софийски градски съд, гражданско отделение, І-9 състав по гр.д.№ 4008/2007 г. в частта, с която законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. е присъдена от датата на предявяване на иска – 24.09.2007 г., ЗД [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на Б. Н. законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 16.10.2004 година, до окончателното изплащане на главницата.
К. поддържа оплаквания за незаконосъобразност на въззивното решение поради неправилно приложение на материалния закон – чл.84, ал.3 ЗЗД. Твърди, че лихвата при непозволено увреждане има компенсаторен характер, дължи се от момента на настъпване на застрахователното събитие и е неприложима кратката погасителна давност по чл.111, б.”в” ЗЗД.
В допълнително представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по значим за изхода на делото материалноправен въпрос, а именно дали законната лихва при непозволено увреждане се погасява с изтичане на тригодишен давностен срок, съгласно чл.111, б.”в” ЗЗД. Поддържат се всички допълнителни основания за достъп до касация – че този въпрос се решава противоречиво от съдилищата, включително и от ВКС и че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Обжалваното решение е постановено по реда на чл.294 ГПК, след като с решение № 151 от 05.11.2010 г. по т.д.№ 31/2010 г. ВКС, ТК, І т.о. е отменено първоначалното въззивно решение № 1380/05.11.2009 г. по гр.д.№ 1160/2009 г. на САС само в частта, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на ищеца законна лихва върху сумата 50 000 лв., считано от датата на увреждането – 25.09.2002 г., а делото е върнато за ново разглеждане и за произнасяне по възражението за изтекла давност.
При повторното въззивно разглеждане на делото, решаващият състав на Апелативен съд – С., зачитайки и задължителните указания на ВКС по приложение на материалния закон, е приел за основателно направеното от застрахователя възражение за изтекла погасителна давност по отношение на иска за лихви върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Направил е извод за погасяване на вземането на ищеца за лихви, които са извън тригодишния период преди датата на исковата молба, предвид техния периодичен характер по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Развити са правни съображения относно отговорността на застрахователя за вреди по застраховка „Гражданска отговорност” спрямо третите увредени от застрахования лица, както и за приложимостта на чл.84, ал.3 ЗЗД за началния момент, от който се дължи законната лихва при предявен пряк иск срещу застрахователя.
Настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос, свързан с приложимостта на чл.111, б.”в” ЗЗД по отношение на дължимите лихви при предявен пряк иск по чл.407/отм./ ТЗ, сега чл.226 КЗ, действително е значим за изхода на делото в частта, в която е висящо.
Като недоказани следва да се преценят обаче твърденията на касатора за наличие на допълнителните предпоставки за достъп до касация, а именно, че правният въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, че се решава противоречиво от съдилищата и, че е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. С жалбата не са представени преписи от решения на съдилищата, установяващи наличието на противоречива съдебна практика по поставения правен въпрос, нито са цитирани решения на ВКС.
Не може да се сподели и твърдението, че произнасянето от страна на касационната инстанция по обуславящия въпрос би имало значение за точното приложение на материалния закон и за развитието на правото. Дори и да се приеме, че по приложението на чл.111, б.”в” ЗЗД – по отношение на законната лихва върху дължимо от застрахователя обезщетение по пряк иск на третото увредено лице, са съществували погрешни становища, понастоящем вече е формирана и нова съдебна практика на ВКС, обективирана в множество решения на Търговска колегия – решение № 72 от 30.04.2009 г. по т.д.№ 475/2008 г., ІІ т.о./представено при първоначалното касационно обжалване/, решение № 175 от 28.10.2010 г. по т.д.№ 54/2010 г., ІІ т.о., решение № 97/06.07.2009 г. по т.д.№ 745/ 2008 г. и др. надлежно публикувани съдебни актове. В цитираните решения, имащи задължителен характер на съдилищата, е приета приложимост на разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД, с оглед периодичността на задължението за лихви, с извод, че искът е погасен по давност за минал период, надхвърлящ с три години завеждането на исковата молба. Становището на ВКС, Търговска колегия е съобразено при постановяване на обжалваното въззивно решение и не се налага ново, различно тълкуване на материалноправната норма.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 342 от 01.03.2011 г. по гр.д. № 871/2010 г. на Апелативен съд – С., гражданско отделение, седми състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: