6
6
Определение по т. д. № 810/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
Определение по т. д. № 810/12 г., ВКС, ТК, І-во отд.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№56
София, 30.01.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и осми януари през две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ТОТКА КАЛЧЕВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 810 по описа за 2012 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба на [фирма], [населено място] против въззивно решение № 993//15.06.2012 г. по т. д. № 4291/2011 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която се отменя първоинстанционното решение № 142/04.07.2011 г. по т. д. № 105/2011 г. на съда по несъстоятелността досежно началната дата, и е определена за начална дата на свръхзадължеността на [фирма], [населено място] – 14.11.2008 г.
В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят счита, че изводите на въззивния съд за определяне на началната дата са необосновани, тъй като отсъствали доказателства за влизане в сила на решение № 43 и № 44 за определяне на размера на вземанията, издадени от Агенция митници – Митница Б., както и че отсъствали данни за връчване на наказателните постановления на длъжника /жалбоподателя/. Поддържа се, че като е приел, че само задълженията по решенията на митницата надвишавали значително краткотрайните активи на дружеството към 14.11.2008 г., въззивният съд е постановил немотивирано решение, при нарушаване на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касационната жалба не депозира писмен отговор и становище по допускане и основателност на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е недопустимо на сочените основания.
В изложението си, касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК. Поддържа, че съдът се е произнесъл по значим за спора материалноправен въпрос – този за определяне на началната дата на неплатежоспособността, като се визира противоречие на въззивното решение с Решение № 115/25.06.2010 г. по т. д. № 169/2010 г., ІІ т. о. на ВКС и решение № 64/23.03.2010 г. по т. д. № 959/2009 г., ІІ т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 година на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд, за да е налице основната предпоставка за достъп до касационен контрол е необходимо разрешеният от въззивния съд въпрос да е обусловил правните изводи по предмета на спора. В случая, жалбоподателят е формулирал конкретен правен въпрос от значение за изхода на делото, тъй като въпросът за критерия при определяне на началната дата на неплатежоспособността/свръхзадължеността е значим при предявяване на искане за откриване на производство по чл. 630 и сл. ГПК и при постановяване на съдебния акт на съда по несъстоятелността.
Соченият от касатора правен въпрос, за да представлява общо основание за селектиране на касационната жалба, трябва да е от значение за конкретното дело, неговата обща значимост да е намерила конкретно проявление в настоящото производство по несъстоятелността. В настоящата хипотеза, жалбоподателят не е доказал основанието по т.1 на чл. 280 ГПК, тъй като въззивният съд не се е отклонил от дадените в тази съдебна практика разрешения по този въпрос. В цитираното решение № 115/25.06.2010 г., ВКС е посочил, че началната дата следва да бъде определена след преценка на икономическото състояние на длъжника към момента на спиране на плащанията, като е маркирал, че този въпрос следва да бъде изяснен след изслушване на икономическа експертиза по конкретното дело, която да изследва коефициентите за ликвидност и автономност.
С решение № 64/23.03.2010 г., ВКС е обсъждал предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност и предвидените в ал. 2 и ал. 3 на чл. 608 ТЗ презумпции, които разместват доказателствената тежест в производството. В това решение отново се набляга на установяване икономическото състояние на длъжника с оглед коефициентите за ликвидност.
В обжалвания съдебен акт, въззивният съд, излагайки правните си съображения досежно началната дата, е преценявал както икономическото състояние на длъжника, изследвано от приложена към първоинстанционното дело икономическа експертиза, така и писмените документи, установяващи наличие на публични задължения, визирани и в баланса на дружеството – длъжник и обсъждани от експерта. Или изводите на Софийски апелативен съд по релевантния за спора правен въпрос са основани на изготвена експертиза по делото и на множество приложени писмени доказателства за наличието на различни по вид задължения, което от своя страна води до извод за отсъствие на основанието по т. 1 на чл. 280 ГПК по въпроса за началната дата.
По поставения втори правен въпрос в изложението – „за преценката за наличие на свръхзадълженост” също не са налице основания за допускане на касационно обжалване по т. 2 на чл. 280 ГПК. Този въпрос не е решаващ, предвид отсъствието на спор за наличие на предпоставките за откриването на производството по несъстоятелност и в частност досежно състоянието на свръхзадълженост.
Касаторът, в качеството си на молител в производството, е изложил фактически и правни аргументи за състоянието на дружеството и финансовите му затруднения, и не е обжалвал първоинстанционния съдебен акт на това основание. Единственият спорен въпрос е бил свързан с началната дата на производството, предвид определянето от първоинстанционния съд за начална дата, тази на исковата молба – 02.03.2011 г. и промяната, настъпила в резултат на обжалване от НАП по отношение на датата, като същата е променена на 14.11. 2008 г. – датата на влизане в сила на първите непогасени публични задължения, съгласно експертното заключение.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия правен въпрос – за момента, в който публичните задължения на длъжника се считат за установени по отношение на него. Жалбоподателят се е позовал на влязло в сила решение № 43/18.02.2011 г. по в. т. д. №150/2010 г. на ВтАС, съгласно което съдът е приел за доказани публични задължения на длъжника, считано от влизане в сила на наказателните постановления на НАП /преценка за връчване на вписан управител на посочената дата и за теченето на срока за обжалване/. В обжалваното въззивно решение, съдът е възприел сходно разрешение, преценявайки вида на административния акт и срока за обжалването му, приемайки и данните по експертизата и тези, предоставени му от страните. След като жалбоподателят не е оспорвал момента на влизане в сила на решенията на АМ и не е въвел твърдения за обжалване на наказателните постановления, нито е представил в качеството си на молител в производството подобни данни, не е налице отклоняване от страна на въззивния съд от разрешението, дадено с визираното по-горе решение на АС, [населено място].
Останалите, изложени в приложението, аргументи не попадат в основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за касационно обжалване, а съставляват основания по чл. 281, т. 3 ГПК, каквито са тези за неправилност на обжалваното решение. По тях съдът се произнася едва при разглеждане на касационната жалба по същество във фаза, следваща тази по допускане на обжалваното решение до касационен контрол.
Не е налице и допълнителното основание за допускане на касационно обжалване, предвид позоваване на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Дори и да би могло да се приеме, че е налице общата предпоставка за допускане на касационно обжалване, поставените от жалбоподателя правни въпроси не съставляват такива, които допринасят едновременно и за точното прилагане на закона, и за развитието на правото. Разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква първично определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно, когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова, а точното прилагане на закона предполага да бъде подведен конкретният фактически състав под разпоредбата, която действително по обем и съдържание го урежда. Необходимо е наличието и на допълнителен критерий – точното прилагане на закона да е от значение за развитието на правото.
При тези данни, посочените елементи на т. 3, чл. 280, ал. 1 ГПК не са налице, поради което липсва обосноваване на основанието за допускане на касационно обжалване по приложно поле по този текст.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 993/15.06.2012 г. по в. т. д. № 4291/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: