2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 6271/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 04.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ГЕНИКА МИХАЙЛОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 6271/2013 година
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е решение № 3850 от 27.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 12663/2012 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав, с което е потвърдено решение № І-33-106/20.07.2012 год. по гр.дело № 54280/2010 год. на Софийския районен съд, 33 състав в частта, с която А. С. С., ЕГН [ЕГН] на основание чл.108 ЗС, е осъден да предаде владението на Р. Ж. Н., ЕГН [ЕГН], К. Г. Н., ЕГН [ЕГН] и А. Г. Б., ЕГН [ЕГН], на следния недвижим имот – стая, находяща се в дъното на коридора, вляво на втория етаж от къщата с адрес: [населено място], [улица]; в частта, с която е отхвърлен иска на А. С. С. против Р. Ж. Н., К. Г. Н. и А. Г. Б. за установяване на собстеността му върху стая, антре, вестибюл, тоалетна и помещение, свързващо стълбите с тавана, ползвано за кухня, с обща площ 50 кв.м., при граници: [улица], общ коридор, двор, жилище на ответниците, отдолу магазин № 1 и магазин № 2, обособено като самостоятелно жилище в източната част на втория етаж на жилищна сграда с адрес: [населено място], [улица], ведно с прилежащите ид.части от общиште части на сградата и правото на строеж, както и за предаване на владението на тоалетна, антре, вестибюл и помещение, свързващо стълбите с тавана, на основание давностно владение, продължило през периода 1993 год. – 2007 год.; в частта, с която е осъден А. С. С. да заплати на Р. Ж. Н., К. Г. Н. и А. Г. Б., сума в размер на 800 лева, представляваща разноски по делото.
Недоволен от въззивното решение е касаторът А. С. С., който го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК „по процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните изводи на съда и за изхода на делото, изразяващ се в следното: достатъчно ли е вещо лице да потвърди идентичност на имота, описан в съдебно решение и оспорен констативен акт, издаден въз основа на това решение, като съдът безкритично, на база само техническа експертиза, без да обсъди съдебното решение и да съобрази исковете, предявени по това съдебно решение, по което в диспозитива му липсват граници и индивидуализация на имота, а в констативния акт това е поправено чрез незаконно извършен технически проект или съдът трябва освен това да изложи правни аргументи и да обсъди всички възражения на страните”. Пространни съображения се излагат по съществото на спора като се твърди, че така посоченият въпрос е от значение за правилното и точно прилагане на закона, а въззивното решение противоречи на ППВС № 1/1953 год., на три решения на ІV ГО на ВКС от 2011 год.: № 217, № 226 и № 235; на І ГО на ВКС – № 24/2010 год. и № 43/2013 год. и на ІІ ГО на ВКС – № 477/2010 год.
Ответниците по касация – Р. Ж. Н., К. Г. Н. и А. Г. Б., тримата от [населено място] не вземат становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че процесната стая не представлява самостоятелен обект на собственост, поради което не може да се придобива по давност като е ирелевантно за спора, че владението е предадено на ответника/касатор/ в изпълнение на решение по иска на основание чл.76 ЗС от 30.06.2009 год. по гр.дело № 2957/2008 год. на Софийския градски съд, ІV-В отделение /липсват данни да е влязло в сила/. Взето е предвид, че ищците се легитимират като собственици на стаята /част от апартамент/ както е по констативен нотариален акт № 154, том ІІІ, рег.№ 6833, дело № 518 от 19.12.2007 год. на нотариус Б. Н., вписана в регистъра на Нотариалната камара под № 142 с район на действие Софийски районен съд, издаден въз основа на влязлото в сила решение от 30.05.2002 год. по гр.дело № 8034/2000 год. на Софийския районен съд, Второ гражданско отделение, 44-ти състав, допълнено с решение от 18.03.2004 год., оставено в сила от Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав с решение от 07.04.2005 год. по гр.дело № 2313/2004 год. Съобразени са основното и допълнителни заключения на съдебно-техническата експертиза, които са приети от първата инстанция за компетентно дадени доколкото в съдебното решение и нотариалния акт няма различия по отношение местонахождение, съседи и площ, при отчитане предвиждането на Наредба № 7/22.12.2013 год. По същите съображения е отхвърлен насрещния иск по чл.108 ЗС, а в допълнителното заключение /след оглед на място/ е констатирана липса на самостоятелен вход – основно и задължително изискване, което не може да се компенсира с използването на пожарникарска стълба за единствен достъп до тези помещения още повече, че не са пространствено и функционално обединени като едно цяло – чл.40, ал.1 и § 30 от ДР на ЗУТ, Наредба № 5/21.05.2001 год. и Наредба № 7/22.12.2003 год., освен това липсват изградени и функциониращи водопроводна инсталация – чл.119, ал.1 от Наредба № 7 за топла и студена вода и канализационна инсталация. Направен е извод, че не са налице трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване иска по чл.108 ЗС.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваните решения, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Така както са изложени основанията за допустимост касаят чл.281, т.3 ГПК, свързани с неправилност на въззивното решение.
Твърденията на касатора за наличие на противоречие с трайната практика на Върховния съд(ВС) и Върховния касационен съд (ВКС), свързани с приложението на чл.202 ГПК и чл.108 ЗС са изцяло необосновани.
ППВС № 1 от 13.07.1953 год. на Пленума на ВС се отнася до формата и съдържанието на решението и присъдата при друг процесуален ред – чл.186 и сл., чл.196 и сл.ГПК/отм./ при второинстанционно производство. Обжалваното въззивно решение е мотивирано като при постановяването са съобразени предвижданията на ГПК/нов./.
Представените три решения на ВКС, постановени в производство по чл.290 ГПК, касаят различна фактическа обстановка:
Решение № 477 от 08.11.2010 год. по гр.дело № 909/2009 год. на ІІ-ро ГО на ВКС е относимо към нормата на чл.79, ал.1 ЗС при положение, че едно лице е упражнявало фактическа власт върху недвижим имот явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години, но приживе не се е позовало на изтекла придобивна давност, не е изразило волята си да придобие правото на собственост – то към момента на смъртта си то не притежава собствеността;
Решение № 43 от 12.02.2013 год. по гр.дело № 784/2012 год. на І ГО на ВКС касае разпределението на доказателствена тежест, на което обжалваното въззивно решение не противоречи;
Решение № 493 от 05.03.2013 год. по гр.дело № 236/2012 год. на І ГО на ВКС е постановено по процесуалноправен въпрос във връзка с обосновка на решение само на избрани от съда доказателства без да са изложени съображения защо се отхвърлят останалите доказателства, което в случая не е налице.
Аналогично е прието и в решение № 24 от 28.01.2010 год. по гр.дело № 4744/2008 год. на І ГО на ВКС;
Решение № 235 от 04.07.2011 год. по гр.дело № 513/2010 год. на ІV ГО на ВКС е постановено по обективно съединени при условията на евентуалност искове, но с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.152 ЗЗД и чл.33 ЗЗД с произнасяне относно обсъждане на всички доказателства, в т.ч. обяснения на противна страна позоваващия се на симулация, депозирани в предварително производство, правещи вероятно твърдението за привидност на съгласието му, т.е. то е неотносимо към настоящия спор;
Същото се отнася и до решение № 226 от 12.07.2011 год. по гр.дело № 921/2010 год. на ІV ГО на ВКС, което е постановено по трудов спор с оглед доказателствената сила на частни свидетелстващи документи;
Решение № 217 от 09.06.2011 год. по гр.дело № 761/2010 год. на ІV ГО на ВКС касае приложението на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК с оглед правилно определяне предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване при обсъждане всички доказателства по делото и доводите на страните, което е сторено от въззивния съд в мотивите на обжалваното решение.
Процесуалните действия на съда по назначаване на вещи лица, изслушването им в открито съдебно заседание и приемането на заключенията на вещото лице е регламентирано в разпоредбите на раздел ІV от глава ХІІІ от ГПК/отм./. Вещото лице се определя от съда, който разглежда делото, като съгласно разпоредбата на чл.157 от ГПК/отм./, заключението се подписва от назначеното от съда, който разглежда делото, вещо лице. В открито съдебно заседание, след снемане на самоличността на вещото лице, същото дава обещание пред съда, че ще даде заключение без всякакво пристрастие, под страх от наказателната отговорност, предвидена в НК. Процедурата, уредена в процесуалния закон гарантира освен непосредственото възприемане на страните на депозираното заключение на вещото лице, така и правото на защита на страните и дадената им в тази насока възможност както да задават въпроси на вещото лице, така и да оспорят същото по предвидения ред. В този смисъл настоящият състав споделя становището, прието от ВС с решения № 636/1977 год. по гр.дело № 3017/1976 год. на І г.о. на ВС и № 932/1991 год. по гр.дело № 699/1991 год. І г.о. на ВС.
По изложените съображения и при отсъствие на предпоставките, предвидени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3850 от 27.05.2013 год., постановено по в.гр.дело № 12663/2012 год. по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІ-Г състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
/СЛ