7
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София,09.02.2015 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1242/2014 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП, [населено място] и [фирма], [населено място] срещу решение № 366 от 19.12.2013 г. по в. т. д. № 562/2013 г. на Варненски апелативен съд, с която е потвърдено постановеното от Разградски окръжен съд решение № 9 от 31.05.2013 г. по т. д. № 85/2011 г. С първоинстанционния акт са отхвърлени предявените от СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП срещу [община] обективно съединени искове: частичен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за сумата 50 000 лв. – част от дължимо възнаграждение 332 736 лв. по договор от 10.01.2008 г. за извършване на залесителни дейности на територията на общината и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 19 813.99 лв. – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата 50 000 лв. за периода от 01.05.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба.
К. СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Изразява несъгласие с извода на съда за противоречие с императивната норма на чл. 43, ал. 1 ЗОП и съответно за нищожност на анекс № 55 от 30.04.2008 г. към процесния договор за залесителни дейности, с който е продължен уговореният краен срок за изпълнение на същия. Излага подробни съображения срещу приетото от въззивния съд неизпълнение на задълженията по този договор в количествено и срочно отношение, както и в подкрепа на становището си за липса на зависимост между задължението за плащане на възнаграждението по него от получаването на субсидията по сключения между ответната община и ДФ „Земеделие” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма „С.”. Според касатора, решаващият състав е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е изложил самостоятелни мотиви по спора, не е обсъдил задълбочено всички събрани по делото доказателства (в частност представените 4 броя карнети за инвентаризация на горска култура заедно с преброителен карнет) и не е оценил правилно представените от страните приемо-предавателни протоколи, установяващи приемане на извършените по договора работи и липса на отклонения от технологичните изисквания за тяхното количество и качество.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване посоченият касатор поставя въпросите: „1. Постановеното въззивно решение, по начин, по който е изготвено, без мотивиране и отговор на всички фактически и правни въпроси, поставени от нас с въззивната ни жалба, пряко относими към изхода на конкретното дело т. д. № 85/2011г. на РзОС, отговаря ли на решените процесуални въпроси в т. 1-ва на ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и посочените в мотивите Р № 107/11.09.2009 г. по т. д. № 557/2008 г. на ВКС, ТК, І т. о. и Р № 44/28.03.2011 г. по т. д. № 526/2010 г. на ВКС, ІІ т. о.; 2. Налице ли е взаимозависимост и обусловеност между сключения от [община], обл. Р. и Д. „К.”, [населено място], обл. С., под № 4/10.01.2008 г., с предмет залесяване на изоставени и ерозирали земеделски земи в землището на [населено място], общ. Ц. К. /във въззивното решение на АС – Варна е посочена [община], така е и в Р № 9 на РзОС/ и сключения от [община] и ДФ „Земеделие” договор под № 2954/13.08.2007 г., с предмет Фондът да предостави на Общината безвъзмездна финансова помощ за извършване на дейност по одобрен проект № 290606100264, а именно „залесяване на изоставени земеделски земи”; 3. Даденото тълкуване на този правен въпрос от въззивния Апелативен съд В., респективно първоинстанционния РзОС, съобразено ли е с императивната разпоредба на чл. 20 ЗЗД и представлява ли то нарушение на материалния закон; 4. Каква е документалната стойност на съставените двустранни приемо-предавателни протоколи с номер 1,2,3,4,5,6, след като са подписани и подпечатани с мокър печат на представляващите по закон – Кмета на [община] и директора на Д. „К.”. Същият правен въпрос касае и съставените карнети за инвентаризация на горска култура за всяка залесена площ – по местности, отдели и подотдели, декари и отделно на гърба – преброителен карнет на засадени и прихванати фиданки”.
По отношение на така поставените въпроси се поддържа, че са от значение за точното прилагане на закона, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС, съответно първият въпрос е решен в противоречие с цитираната в самия него практика, а останалите въпроси – в противоречие с решение № 155 от 06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г. на ВКС, ІІ т. о., както и че се решават противоречиво от съдилищата. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК са посочени решение № 123 от 24.11.2010 г. по т. д. № 179/2010 г. на Русенски окръжен съд и решение № 100 от 13.04.2011 г. по в. т. д. № 52/2011 г. на Великотърновски апелативен съд, по които е постановено решение № 155 от 06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г. на ВКС, ІІ т. о.
К. [фирма], в качеството си на трето лице-помагач на ищеца-касатор СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП, твърди неправилност на обжалваното решение на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания по съображения за неправилно тълкуване на приложимите към спорните правоотношения норми на чл. 20 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, обосновавайки становище за надлежно изпълнение на поетите с процесния договор задължения, за приемане на работата по него без възражения от страна на общината и за лиса на взаимозависимост между този договор и сключения между ответната община и ДФ „Земеделие” договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ.
Според посочения касатор, въззивният акт следва да бъде допуснат до касационен контрол по въпроса „за правното основание на предявения иск”, тъй като същият е решен в противоречие с решение № 155 от 06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. и решение № 123 от 24.11.2010 г. по т. д. № 179/2010 г. на Русенски окръжен съд, както и поради значението му за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация – [община] – не заявява становище по допускане на касационното обжалване.
ДФ „Земеделие”, [населено място] – трето лице-помагач на ответника [община] – оспорва касационната жалба и моли за недопускането й до разглеждане поради отсъствие на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за отхвърлянето й като неоснователна, по съображения, изложени в депозираните по делото два писмени отговора от 28.03.2014 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и заявените от страните становища, намира следното:
Касационните жалби са процесуално допустими – подадени са в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежни страни в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП срещу [община] частичен иск по чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение по сключения по реда на ЗОП договор от 10.01.2008 г. за извършване на залесителни дейности, а съответно и обусловеният от него акцесорен иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че от страна на ищеца не е налице надлежно изпълнение на поетите с този договор задължения, тъй като възложените дейности не са извършени в уговорения срок, количество и качество. Като релевантен за изпълнението решаващият състав е преценявал посочения в чл. 1 от процесния договор срок 30.04.2008 г., а не уговорения допълнително с анекс № 55 от 30.04.2008 г. срок –31.07.2008 г., по съображения, че този анекс е недействителен на основание чл. 26 ЗЗД поради противоречието му с императивната норма на чл. 43, ал. 1 ЗОП, установяваща забрана за изменение на договора за обществена поръчка, включително и по отношение на срока за изпълнение. Въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т. ч. заключението на специализираната лесотехническа експертиза, съдът е приел, че неизпълнението на процесния договор, свързано с количеството и качеството на видовете възложени работи, се изразява в значително отклонение от заложените в одобрения проект по С. площи за залесяване (реално обработени са 396.195 дка вместо заложените 556.756 дка), брой фиданки (105 523 бр. по-малко) и в неизвършване на основни подготвителни операции за засаждане на растенията, а именно – подравняване с гребло е извършено не на цялата залесявана площ, а само на малка част от нея (20.06 дка), не е извършено двукратно дисковане и направа на тераси, риголването на терена е направено при дълбочина 20-25 см, а не при изискуемата дълбочина 45-70 см. Според съдебния състав, именно неизпълнението на поетите от ищеца задължения е единствената причина за отказа да бъде изплатена на ответната община договорената с ДФ „Земеделие” безвъзмездна финансова помощ.
Като самостоятелно основание за недължимостта на възнаграждението по процесния договор въззивната инстанция е приела ненастъпилата изискуемост на същото поради неизпълнение на предвидените в чл. 12 от този договор условия – представяне на окончателен протокол за приемане на извършената работа от представители на ДФ „Земеделие” и получаване на средствата от Фонда.
С оглед мотивите на обжалвания акт, настоящият състав намира, че не са налице предпоставките за допускане на същия до касационен контрол. Поставените от двамата касатори въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК да са значими за изхода на делото. По своята същност тези въпроси представляват оплакване за неправилност на въззивното решение поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост, които оплаквания, обаче, съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК са относими към самия касационен контрол, но не могат да бъдат обсъждани едновременно и като основания за допускането му. Въпросът, свързан с мотивирането на акта и съответствието му с цитираната в него задължителна практика на ВКС, е поставен общо и без да е посочено в какво именно се изразява противоречието с тази практика. Предвид обстоятелството, че решението съдържа обстоен анализ на приетите от съда за релевантни доказателства, т. е. същото е мотивирано, очевидно отговорът на така поставения въпрос не може да бъде даден, без да бъде извършена преценка за правилността на самите изводи, каквато е недопустима в настоящото производство. Съвсем абстрактно и без каквато и да било аргументация е поставен и въпросът на касатора [фирма] „за правното основание на предявения главен иск”.
Изцяло към правилността на обжалваното решение, доколкото касае обсъждането на доказателствата по делото, в т. ч. и тълкуването на процесния договор (т. 1 от цитирания тълкувателен акт), са относими и останалите въпроси на касатора СЦДП „Държавно ловно стопанство – К.” ТП, включително въпросът за „документалната стойност” на приемо-предавателните протоколи и карнети за инвентаризация на горска култура. Отсъствието на общата предпоставка за допускане на касационно обжалване по отношение на въпроса за тълкуването на процесния договор произтича и от обстоятелството, че същият не е единствено обуславящ за изхода на спора. Освен поради неизискуемост на възнаграждението с оглед липсата на плащане на помощта по договора с ДФ „Земеделие”, като отделно, самостоятелно основание за недължимост на същото е прието неизпълнението в срочно, количествено и качествено отношение на сключения между страните договор за обществена поръчка, т. е. дори и при плащане на безвъзмездната финансова помощ в полза на ответната община, предявения срещу нея иск отново не би бил уважен.
К. контрол не може да бъде допуснат не само поради липса на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, но и защото не са налице заявените основания. Цитираното от касаторите решение № 155 от 06.11.2012 г. по т. д. № 744/2011 г. на ВКС, ІІ т. о. не доказва твърдяното противоречие с практиката на ВКС, тъй като то е постановено по различни от поставените от тях въпроси, а именно – по процесуалноправните въпроси за приложението на чл. 269 и чл. 146, ал. 2 ГПК относно допустимостта въззивната инстанция да се произнася по незаявени в жалбата доводи и да приема за недоказани факти и обстоятелства, за които не е изпълнена разпоредбата на чл. 146, ал. 2ГПК. Приетото в мотивите на акта за съотношението между конкретно обсъждания в това решение договор и договора по програма „С.” касае произнасянето по съществото на спора и няма характер на задължителна практика. Освен това, същественото различие между двата случая е това, че в разгледания с цитираното решение случай е било безспорно установено надлежно изпълнение на задълженията по договора за обществена поръчка, като единственият спор е дали дължимото възнаграждение включва и ДДС.
Именно поради различните факти по делата недоказано от представените въззивни решения е и твърдението за противоречиво решаване на идентични спорове.
Що се отнася до основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото изобщо не подлежи на обсъждане, доколкото не е заявено в съответствие със задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК – и двамата касатори твърдят значимост на въпросите единствено „за точното прилагане на закона”, без да поддържат наличие и на втората кумулативна предпоставка на това основание – „значение за развитието на правото”.
Поради всички изложени съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 366 от 19.12.2013 г. по в. т. д. № 562/2013 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: