О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
[населено място], 31.01.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Николова ч. т. д. №1443 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274 ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Б. К. Ш., В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. срещу определение от 12.02.2016г., с което е допълнено решение №2245 от 16.11.2015г. по в.гр.д.№2375/2015г. на Софийски апелативен съд, като ищцата Б. К. Ш. е осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по евентуалния иск, адвокат И. С. от САК, адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 2780 лева, а всеки от ищците В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. е осъден да заплати на адвокат И. С. от САК, адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер от по 2930 лева.
Частните жалбоподатели молят да се отмени атакуваното определение. Посочват, че условието, при което е предявен евентуалният иск, е да бъде отхвърлен главният. Изтъкват, че при частично признание от страна на главния ответник условието няма как да се сбъдне и искът срещу евентуалния ответник М. В. няма как да бъде разгледан. Поради това считат, че при частично признат главен иск не съществува правен интерес за евентуалния ответник от участие във въззивното производство.
Ответникът по жалбата М. И. В., счита жалбата за неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275 ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Производството по делото е образувано по искове с правно основание чл.226 от КЗ /отм./ , предявени от Б. К. Ш., В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. срещу [фирма] за присъждане на обезщетение за претърпени вреди вследствие на смъртта на техния съпруг и баща Н. Т. Ш., настъпила при ПТП на 01.10.2011г., в размер на 120 000 лева за всеки от ищците. Като евентуален ответник в производството е конституиран и причинилият ПТП водач М. И., чиято отговорност е застрахована при ответното дружество, като срещу него ас предявени искове по чл.45 от ЗЗД за обезщетения в същия размер. С постановеното първоинстанционно решение от 29.03.2015г. по гр.д.№3707/2013г. на СГС, І -4 състав, предявените срещу застрахователя искове са уважени изцяло, като предявените срещу делинквента искове са оставени без разглеждане. По жалба на ответното дружество въззивният съд е отменил частично решение на СГС, като е отхвърлил предявения от Б. Ш. иск за разликата над 70 000 лева и предявените от останалите трима ищци искове за разликата над 63 000 лева.
Съгласно задължителната практика на ВКС – определение по ч.т.д. №60/2009г. и определение по ч.т.д. №752/2009 г., I т. о., когато поради уважаването на главния иск не е разгледан евентуалният иск, това заличава с обратна сила последиците от предявяването му, а прекратяването на исковото производство има същото правно значение – отпадане с обратна сила на последиците, с които законът свързва с подаването на исковата молба. Затова и прилагайки по аналогия разпоредбата на чл. 64, ал. 3 от отменения ГПК, сега чл.78 ал.4 от ГПК, е изведен извод, че право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен иск в случай на уважаване на главния и оставянето без разглеждане на евентуалния иск, тъй като процесуалните права на ответника по този иск следва да са приравнени с тези на ответника, по отношение на когото производството по делото е прекратено. Това принципно разрешение е приложимо и по настоящото дело независимо от обстоятелството, че ищци по предявените искове са наследниците на увреденото трето лице, както и че претендираните от тях вреди са настъпили в резултат на причинено от ответника по евентуалния иск ПТП.
В случая обаче първоинстанционното производство е приключило с решение, с което на всеки от ищците е присъдено обезщетение в пълния предявен размер на 120 000 лева, като е постъпила въззивна жалба от ответното дружество срещу решението в частта, с която исковете са уважени за разликата над 40 000 лева. Следователно в частта, с която исковете са уважени до размер от 40 000 лева, първоинстанционното решение е влязло в сила и е формирало сила на пресъдено нещо относно предпоставките за ангажиране на отговорността на застрахователя. По принцип при ангажиране на отговорността на застрахователя, отговорността на делинквента като ответник по евентуалния иск би могла да бъде ангажирана само ако определеният от съда размер на застрахователното обезщетение надхвърли лимита на отговорността на застрахователя. В настоящия случай общият размер на предявените искове не надхвърля минималната застрахователна сума по пар.27 от ПЗР на КЗ /1000 000лева/, приложима с оглед датата на настъпване на застрахователното събитие – 01.10.2011г. При така предявената въззивна жалба дори и при преценка на въззивния съд за основателност на исковете в пълния им предявен размер, съдът не би могъл да пристъпи към разглеждане на предявения евентуален иск, а би потвърдил изцяло първоинстанционното решение. Следователно възможността за ангажиране на отговорността на ответника по евентуалния иск в настоящото съдебно производство е отпаднала след влизането в сила първоинстанционното решение в частта, с която застрахователят е осъден да заплати на всеки от ищците обезщетение в размер на 40 000 лева, съответно е отпаднала и необходимостта от ангажиране на адвокатска помощ от страна на ответник по евентуалния иск.
Поради това обжалваното определение от 14.06.2016г. по гр.д.№2375/2015г., с което Софийски апелативен съд е допълнил постановеното по делото решение №2245 от 16.11.2015г., като е осъдил ищците да заплатят на процесуалния представител на ответника по евентуалния иск, адвокат И. С. от САК, адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, следва да бъде отменено като неправилно.
Воден от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, на основание чл.274 ал.2 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение от 12.02.2016г., с което е допълнено решение №2245 от 16.11.2015г. по в.гр.д.№2375/2015г. на Софийски апелативен съд, като ищцата Б. К. Ш. е осъдена да заплати на процесуалния представител на ответника по евентуалния иск, адвокат И. С. от САК, адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер на 2780 лева, а всеки от ищците В. Н. Т., Т. Н. Т. и Д. Н. Т. е осъден да заплати на адвокат И. С. от САК адвокатско възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата в размер от по 2930 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на М. И. В. за допълване на решение №2245 от 16.11.2015г. по в.гр.д.№2375/2015г. на Софийски апелативен съд в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.