О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
София, 21.01.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 3218/2018 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 16197/20.09.2018 г., подадена от „Уотърсий България” ЕАД, ЕИК[ЕИК], приподписана от процесуалния му пълномощник, срещу определение № 2786 от 04.09.2018 г. по ч.т.д. № 3575/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав, с което е потвърдено определение № 3317 от 22.06.2018 г. по т.д. № 583/2018 г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, 4 състав, за прекратяване, като недопустимо, производството по предявените от „Уотърсий България” ЕАД срещу „Селект Моторс Къмпани” АД /н/ искове с правно основание чл.29 ал.1 от ЗТРРЮЛНЦ, с които се иска установяване нищожност, недопустимост, или несъществуването на вписано обстоятелство, извършено по партидата на ответника с вписване № 20110117162239.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Изразява се несъгласие с изводите за липса на правен интерес от предявените искове, основани на последващо вписването придобиване качеството на акционер на ищеца, както и, че вписването на особен залог върху търговското предприятие на „Селект Моторс Къмпани” АД не рефлектира върху обема и съдържанието на притежаваните от ищеца акционерни права. Макар частният касатор да не оспорва, че атакуваното първоначално вписване е било заличено на 11.03.2015 г., с оглед дадено от квесторите на „КТБ” АД изрично писмено съгласие, твърди нищожност на това заличаване, на основание §5, ал.3 от ЗИД на ЗБН. С факта на подновяване на особения залог през 2018 г., което според ищеца – частен касатор съставлява допълнително вписване спрямо първоначалното такова, то установяване на порочността на посоченото първоначално вписване и отпадането на неговото действие би довело до същите последици и по отношение на последващото такова. Именно това обстоятелство обосновава твърдяния правен интерес за ищеца да води исковете, предмет на делото.
Искането за допускане на касационно обжалване е основано на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по формулирани в изложението правни въпроси.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК определение, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок. Поради това се преценява като процесуално допустима.
За да постанови атакуваното определение, въззивният съдебен състав е възприел изцяло подробно мотивираното становище на СГС за недопустимост на предявените искове. Изложени са и допълнителни съображения, а именно, че в случая липсата на интерес от исковете произтича и от обстоятелството, че със същите се оспорва вписване на залог на търговско предприятие, учреден в полза на неучастващ в делото кредитор и поради това евентуално положително решение не би било противопоставимо на последния. Въззивният съдебен състав е изразил становище и за възможния ред за защита на ищеца.
С оглед приложената от въззивния съд процесуална възможност по чл.272 ГПК, следва да се отразят основните съображения на СГС за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес. На първо място, съдът е преценил, че след като на 11.03.2015 г. е заличено извършеното на 17.01.2011 г. вписване на залог на търговско предприятие в полза на заложния кредитор „Корпоративна търговска банка” АД, то целеният от ищеца правен резултат с предявените искове по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ е настъпил. На второ място е прието, че дори и заличаването на залога от 11.03.2015 г. да се прецени като нищожно по силата на §5, ал.1 ЗИДЗБН, то твърдяното порочно вписване от 17.01.2011 г. не засяга правната сфера на ищеца, който е акционер в ответното дружество от 19.09.2013 год. В мотивите към прекратителното първоинстанционно определение са преценени твърденията на ищеца и в молба от 08.06.2018 г., депозирана с оглед дадени от съда указания за отстраняване нередовности на исковата молба /разпореждане № 6944 от 21.05.2018 г./ Изразено е становище, че атакуваното вписване рефлектира единствено върху правната сфера на ответното акционерно дружество, но не и върху правната сфера на ищеца, а силата на пресъдено нещо на решение по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ няма да рефлектира върху обема и съдържанието на акционерните права на ищцовото дружество. Първоинстанционният съд е изложил и мотиви, свързани с открито по отношение на ответното дружество производство по несъстоятелност, като е приел, че въпросът за вписването на особения залог би имал значение за поредността на обезпечението, учредено в полза на заложния кредитор.
Формулираните от частния касатор процесуалноправни въпроси, по които се поддържа допълнителната предпоставка по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, се свеждат до правния интерес от търсената защита с предявените установителни искове по чл.29, ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, както и до активната и пасивна легитимация. С оглед обективираната в атакувания съдебен акт правна воля на съда, обосновала потвърждаване на прекратителното определение на Софийски градски съд, следва да се приеме, че въпросите са значими за изхода на делото. Независимо от наличието на основния селективен критерий, като недоказана следва да се прецени поддържаната от частния касатор допълнителна предпоставка. В случая липсват данни за допуснато отклонение от задължителните за съдилищата указания, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС по отношение на правния интерес от иска за установяване нищожност или недопустимост на вписването или несъществуване на вписаното обстоятелство, който решаващият съд е преценил именно въз основа на конкретните твърдяни от ищеца фактически обстоятелства. Съобразени са и задължителните постановки на ТР във връзка с действието на заличаването на вписано в регистъра обстоятелство след успешно провеждане на тези искове. Определението по ч.т.д. № 979/2012 г. на ВКС, на което се позовава дружеството-частен касатор, не попада в обхвата на т.1, пр.последно на чл.280, ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени и следните въпроси: 1. Налице ли е правен интерес от предявяването на иск по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, когато атакуваното вписване на особен залог на търговско предприятие е било заличено, но впоследствие е било „подновено” по силата на §5, ал.3 ЗИДЗБН – ДВ бр.22 от 2018 г. и 2. При заличаване на първоначалното вписване на особения залог на търговско предприятие ще отпадне ли и новото вписване, извършено на основание § 5, ал.3 ЗИДЗБН и имащо характер на допълнително такова. По тях се поддържа допълнителната предпоставка за достъп до касация по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Посочените въпроси не покриват изискванията на основния селективен критерий доколкото са пряко релевантни към правилността на атакувания съдебен акт и съответно, до невъзприемане от съда на доводите на ищеца в уточнителната молба. При формулиране на тези въпроси частният касатор не е отчел разликата между основанията за допускане на касационно разглеждане и основанията за касиране по чл.281, т.3 ГПК. Върху липсата на идентичност между тези основания и невъзможността ВКС за преценява правилността на обжалвания съдебен акт при селектиране на жалбите, е акцентирано и в т.1 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, които указания не са съобразени от частния касатор.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2786 от 04.09.2018 г. по ч.т.д. № 3575/2018 г. на Апелативен съд – София, Търговско отделение, девети състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: