О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 56
гр. София, 31.01.2020 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 15 януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян БАЛЕВСКИ ч. т. дело № 3001 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3 т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Е. П.-гражданин на Република Гърция срещу определение № 3055/25.09.2019 г. по ч.гр.д. №4280/2019 на АС-София, с което е потвърдено разпореждане №8994 от 18.07.2019 г. по т.д. №47/2019 г. на СГС,VІ-12 с-в, постановено по реда на чл.130 ГПК за връщане на ИМ по недопустим иск на жалбоподателя срещу „УОТЪР ТРИТМЕНТ ТЕХНОЛОДЖИС“ООД[ЕИК] с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването в ТР на обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното ООД е неистинно и да постанови заличаване на същото.
Излагат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение на въззивния съд.
Като основания за допускане до касация се сочат визираните в чл.280 ал.1, т. 1и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба не изпраща отговор на същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в законовия срок срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да счете за недопустим така предявения иск с правно основание чл.29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване, че вписването в ТР на обстоятелството, че ищецът е съдружник в ответното ООД е неистинно, в смисъл на несъществуващо, и да постанови заличаване на същото, съставът на въззивния съд е изложил следните съображения: Съгласно ТР № 1/06.12.2002 г. вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато последното не е възникнало валидно т.е. вписано е обстоятелство въз основа на липсващо/невзето/ решение на съответния управителен орган или обстоятелството е възникнало валидно, но по късно по исков ред е установена неговата нищожност. Ето защо, при положение, че в конкретния случай е безспорно, че качеството на ищеца на съдружник в капитала на процесното ООД е възникнало валидно и въз основа на това е осъществено вписването на това обстоятелство в ТР, то атакуването на такова вписване в ТР е недопустимо да става по исков ред с иска по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ. Прекратяването на членственото правоотношение на съдружника в ООД по реда на чл.125 ал.2 ТЗ не попада в хипотезата на защита по реда на този иск, поради което и същият се явява недопустим. Последващата промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТР води до възникване на задължение на търговеца по чл.6 от ЗТРРЮНЦ да поиска ново вписване, съответно заличаване, по партидата му в ТР по предвидения за това ред. Бездействието на самия търговец да изпълни това свое задължение не води до допустимост на иска по чл.29 ЗТРРЮНЦ, доколкото подобна хипотеза не е предвидена във фактическия състав на тази правна норма.
За да обоснове наличие на основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане до касация, от страна на жалбоподателя се поставят въпросите: за обхвата за проверката, която съдът прави по чл.130 ГПК относно процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск и за правния интерес и процесуалната легитимация на бивш съдружник в ООД по иск по чл.29 ЗТРРЮЛНЦ, когато същият е прекратил членството си в дружеството, но последното не изпълнява задълженията си по чл.6 от същия закон да поиска заличаване в ТР на вписването на това лице като съдружник.
Отговорът на първият въпрос не би се отразил на произнасянето на съда по недопустимостта на иска по чл.29 ал.1 ЗТРРЮЛНЦ , доколкото въззивният съд е изложил в достатъчна степен своите съображения относно процесуалните предпоставки за съществуване на правото на иск, т.е. въпросът се предпоставя от процесуален пропуск,какъвто не е налице.
По втория въпрос е налице постоянна задължителна практика на ВКС, съгласно която искът по чл.29 предл. 3 ЗТР , чиято правна последица е прилагането начл.604 ГПК, е предоставен на страната, която твърди несъществуване на вписано обстоятелство, т. е. на липсващо, невзето решение, което е било вписано в търговския регистър или обстоятелството е възникнало валидно, но по късно по исков ред е установена неговата нищожност. Последващото прекратяване на членственото правоотношение на съдружника в ООД по реда на чл.125 ал.2 ТЗ не попада в хипотезата на защита по реда на този иск.
В тази насока е т.ІІІ от мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2002 г., ОСГК, имащо характер на задължителна за съдилищата практика и обжалваното определение на САС е съобразено с него.
Когато търговецът не изпълнява задълженията си по чл.6 от същия закон да поиска заличаване в ТР на вписването на прекратено по реда на чл.125 ал.2 ТЗ членствено правоотношение от страна на съдружник, то същият носи предвидената в чл.40 ЗТРРЮЛНЦ отговорност.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение счита, че липсват основания за допускане до касационно обжалване, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3055/25.09.2019 г. по ч.гр.д. №4280/2019 на АС-София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.