3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1589/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от [фирма] против решение от 05. 05. 2011 г. по гр. д. № 299/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” с-в в частта, с която е отменено решение № І-32-182 от 4. 11. 2010 г. по гр. д. № 38950/2009 г. на СРС, І ГО, 32 с-в в частта, с която е признато за установено, по предявените от [фирма] против З. Д. И. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че З. Д. И. дължи на [фирма] стойността на потребена в периода февруари 2004 г. – август 2008 г. топлинна енергия за разликата над сумата 3682, 40 лв. до сумата 5437, 83 лв. и в частта, с която са присъдени в полза на дружеството деловодни разноски за разликата над сумата 574, 66 лв. и вместо това е постановено решение, с което искът е отхвърлен за посочената разлика. Поддържа се неправилност на решението в обжалвана част и се иска отмяната му и уважаване на иска за пълния предявен размер. Твърди се наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена и от З. Д. И.. Същият атакува решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която е признато за установено, по предявените от [фирма] против З. Д. И. искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, че З. Д. И. дължи на [фирма] сумата 3682, 40 лв. стойността на потребена в периода февруари 2004 г. – август 2008 г. топлинна енергия, както и сумата 2675, 31 лв. обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 1. 09. 2002 г. – 27. 01. 2009 г. Излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част и се иска отмяната му и отхвърляне на предявените искове. Твърди наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
1. По жалбата на [фирма].
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице твърдяното от жалбоподателя-търговско дружество основание по чл. 280, ал.1, т. 1 и 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи материалноправен въпрос, свързан с продължителността на погасителния давностен срок /3 или 5 години/ за вземания за суми, представляващи неизплатена стойност на потребена топлинна енергия и произтичащи от договори за доставка на топлинна енергия. Твърди се, че в съдебната практика /включително и на ВКС/ има противоречиви разрешения на този въпрос.
Действително, въпросът за продължителността на погасителния давностен срок за вземания за суми, представляващи неизплатена стойност на потребена топлинна енергия и произтичащи от договори за доставка на топлинна енергия, е бил решаван противоречиво от съдилищата. Тази противоречива практика е преодоляна и уеднаквена с множество решения на ВКС по чл. 290 ВКС, представляващи задължителна съдебна практика, с които се приема, че вземанията на доставчиците на топлинна и електрическа енергия, както и на вода и В и К услуги, произтичащи от сключени с потребителите договори, се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност по чл. 111, б.”в” ГПК. Приема се, че се касае за периодични плащания, тъй като задълженията за заплащане на паричните суми имат единен правопораждащ факт, падежът им настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми. Приема се също, че за да се характеризира дадено вземане като периодично не е необходимо периодите да са равни и плащанията да са с еднакви размери. В този смисъл са решение № 223 от 12. 07. 2011 г. по т.д. № 124/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 168 от 22. 12. 2009 г. по т. д. № 408/2009 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 71 от 23. 06. 2011 г. по т.д. № 628/2010 г. на ВКС, І т.о. и др. Приетото от състава на въззивния съд по въпроса за продължителността на погасителния давностен срок напълно съответства на задължителната практика на ВКС.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решението по поставения от жалбоподателя-търговско дружество материалноправен въпрос.
2. По жалбата на З. Д. И..
Жалбата е допустима.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят И. поставя следните правни въпроси: а/. нищожен ли е договорът за доставка на топлинна енергия, ако липсва предмет на сделката и ако общите условия съдържат неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП; б/. допустимо ли е да се начисляват мораторни лихви върху прогнозни, а не реални задължения; в/. може ли да се изчислява потребена топлинна енергия и да се определя стойността й при липса на определен в нормативен акт начин за разпределение на топлинната енергия; г/. недоказаността на основанието на претенцията не налага ли отхвърлянето й за пълния предявен размер. Твърди се, че посочените въпроси са решавани противоречиво от съдилищата и са цитирани влезли в сила решения на Софийския районен съд и на Пловдивския районен съд – основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Цитираните решения, обаче, не са приложени към въззивната жалба. Съгласно приетото в ТР № 1/2010 г., т. 3, последен абзац, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК в случаите, при които касаторът не е представил доказателства за противоречива практика – влезли в сила съдебни актове, в които са формирани противоречиви изводи по поставените въпроси, имащи значение за изхода на делото.
С оглед на горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и по поставените от жалбоподателя З. И. въпроси.
При този изход на делото страните не си дължат заплащане на направените пред настоящата инстанция деловодни разноски.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 5. 05. 2011 г. по гр. д. № 299/2011 г. на Софийски градски съд, АО, ІІІ „Б” състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: