О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София 12.11.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди и десета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ : Мария Иванова
Илияна Папазова
като изслуша докладваното от съдия Папазова ч.гр.д.№ 575 по описа за 2010 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.1 т.1,във вр. с ал.2 изр.1 от ГПК и е образувано въз основа на подадена частна жалба от К. П. В. от гр.П.,чрез процесуалния си представител адвокат А. против определение от 4.10.2010г. по в.гр.д.№ 722/10г.на П. окръжен съд,с което е оставена без разглеждане подадената от нея въззивна жалба с вх.№ 7910 от 12.10.2010г. и е прекратено производството по образуваното в.гр.д.№ 722/10г.по описа на ПОС.Счита същото за неправилно, постановено в нарушение на закона, поради което иска да бъде отменено,а делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Срещу така подадената частна е жалба не е постъпило възражение.
Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба е подадена от лице, което има правен интерес от обжалване,тъй като са засегнати негови права.Същата е подадена в преклузивния седемдневен срок по чл.275 ал.1 от ГПК.Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК. С оглед на горното –съдът я приема за редовнаСъщата е и допустима,тъй като се обжалва акт на въззивен съд,с който се прегражда по-нататъшното развитие на делото,в която хипотеза не се изисква излагане на основания за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК и поставяне на конкретен въпрос.
Разгледана по същество- подадената частна жалба е неоснователна.
За да прекрати производството по делото,въззивният съд е приел,че жалбата,с която е сезиран е просрочена. Изчислявал е двуседмичния срок за обжалване от обявената дата за произнасяне на съда 21.06.2010г.Така пресметнат същият е изтекъл на 5.07.2010г., а въззивната жалба е подадена на 12.07.2009г.
Настоящият съдебен състав споделя това становище.
Частната жалбоподетка е била ищец в производство по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ,което е разгледано по реда на Глава двадесет и пета:”Бързо производство”от ГПК и е приключило с постановено на 21.06.2010г. решение. Датата на постановяване на решението е била обявена в последното по делото заседание,проведено в присъствие на ищцата и на процесуалните представители на двете страни.В постановеното на обявената дата решение изрично е посочено,че то подлежи на въззивно обжалване „в двуседмичен срок след изтичане на срока по чл.316 от ГПК, обявен на страните в открито съдебно засадение”.
При тези данни-с оглед разпоредбата на чл.315 ал.2 от ГПК установяваща специален ред и срок за обжалване на решението, постановено по реда на Глава двадесет и пета:”Бързо производство”от ГПК, която разпоредба е известна на страните и пред вид факта,че те са присъствали в последното съдебно заседание,в което съдът е обявил датата на която ще постанови акта си,знаели са от кога могат да се запознаят с акта, имали са възможност и при желание са могли да извършат справка и да разберат мотивите на изготвения съдебен акт, настоящият съдебен състав намира,за неоснователна тезата на жалбоподателката,че срокът за обжалване следва да тече от датата на получаване на изпратеното от съда съобщение за изготвяне на съдебния акт с препис от него/5.07.2010г./. Невярно е изложеното в жалбата твърдение,че страната е била лишена от възможност за защита,както и,че е нарушено правото й на обжалване. Датата на постановяване на акта е била обявена публично и страните са били длъжни своевременно да извършат проверка и да се запознаят с постановения съдебен акт.Обстоятелството,че –във връзка с подадена молба е водено производство по чл.248 от ГПК е ирелевантно,защото липсват доказателства то да е възпрепятствало страната да се запознае с изготвения акт и защото то е инициирано въз основа на постъпила молба от 29.06.2010г./осем дни след датата на обявяване на съдебния акт/.
Следва да се посочи,че е необходимо да се прави разграничение между специалните правила за обявяване и обжалване на постановеното по реда на глава двадесет и пета от ГПК решение /съгласно чл.315 ал.2 от ГПК/ и задължението за съда по чл.7 ал.2 от ГПК за връчване на страните на препис от актовете,които подлежат на самостоятелно обжалване. Приложеното към делото съобщение /получено от жалбоподателката на 5.07.2010г./ удостоверява единствено изпълнението от страна на съда на задължението му по чл.7 ал.2 от ГПК. То не е свързано с процедурата по обявяване на постановения съдебен акт по чл.315 ал.2 от ГПК и не може да служи като начало за изчисляване на срока за обжалване на изготвеното решение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 4.10.2010г. по в.гр.д.№ 722/10г.на П. окръжен съд,с което е оставена без разглеждане подадената от К. П. В. от гр.П. бул.”Г.Б.”№ 8 въззивна жалба с вх.№ 7910 от 12.10.2010г. и е прекратено производството по образуваното в.гр.д.№ 722/10г.по описа на ПОС
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.