5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
[населено място], 15.07.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седми май през две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
като изслуша докладваното от съдия Николова т. д. №3319 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. А. Г. против решение №366/09.07.2014г. по в.т.д. №611/2014г. на Русенски окръжен съд, ГК, в частта, с което е отменено решение №672/25.04.2014г., постановено по гр.д. №6243/2013г. на Русенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Г. А. Г. иск за заплащане на сумата 6000 лева, разходи за поправка на некачествено ремонтиран покрив на производствен цех „Е.“ в стопанска сграда в [населено място], и вместо това Г. А. Г. е осъден да заплати на [фирма], [населено място], същата сума.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди,че не са налице доказателства за сключването на валиден договор за изработка между страните, както и за заплащането на каквито и да е суми от [фирма], [населено място], за ремонта на покрива. Също поддържа,че ищцовото дружество е уведомено какви материали се влагат за ремонта на покрива, тъй като то ги е определило, поръчало и осчетоводило, следователно е поело риска от влагането на некачествени материали.
Ответникът по жалбата [фирма], [населено място], поддържа, че жалбата е неоснователна, а обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че между страните е бил сключен договор, по силата на който касаторът се е задължил да извърши ремонт на покрива на производствен цех „Е.“ срещу заплащане на възнаграждение от 1500 лева. Посочил е, че договорните отношения между страните се установяват и от свидетелските показания и от представените РКО за изплащане на суми на ответника – касатор в настоящото производство, с посочено основание ремонт на покрива. Приел е, че лошото качество на изпълнението се установява категорично от приетото от съда и неоспорено от страните заключение на съдебно – техническата експертиза.
Касаторът сочи, че в обжалваното решение съдът се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС на РБ. Твърди, че при постановяване на решението си съдът не е съобразил, че за да е налице заплащане на разходите, направени за поправката на некачествено изпълнена работа, следва да са представени документи за извършените разходи, а в случая липсват доказателства действително да са извършени дейности по отстраняване на недостатъците както и ищецът да е заплатил за отстраняване на претендираните недостатъци каквато и да е сума. Позовава се на решение №114 от 16.09.2013г. по т.д. №1075/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и решение №677 от 20.10.2008г. по т.д. №300/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о., като поддържа, че в тях е прието, че доказването на направените разходи за отстраняване на недостатъците е предпоставка за реализиране на правото на ищеца по чл.265 ал.2 от ЗЗД.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение, предвид следното:
Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 от ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай касационният жалбоподател само формално е изпълнил изискването на чл.284 ал.3 т.1 от ГПК за представяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, тъй като в него не е посочил кой е разрешеният от въззивния съд материалноправен въпрос, обусловил изхода на спора. Твърденията, че съдът, при постановяване на решението си, не е отчел, че доказването на направените разходи за отстраняване на недостатъците е предпоставка за реализиране на правото на ищеца по чл.265 ал.2 от ЗЗД, не съставляват правни въпроси, а оплаквания за нарушение на материалния закон. Съответно те биха съставлявали основания за касиране на въззивния акт като неправилен – чл.281 т.3 от ГПК, но не и основания за допускане на касационен контрол на решението.
Непосочването на правен въпрос, обуславящ изхода на спора по конкретното дело, съгласно цитираното тълкувателно решение, съставлява самостоятелно основание да не бъде допуснат касационен контрол на атакувания акт, без да се разглежда сочената от касатора допълнителна предпоставка по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Следва да се отбележи,че не е налице противоречие между мотивите на обжалваното решение и представените от касатора решение №114 от 16.09.2013г. по т.д. №1075/2011г. на ВКС, ТК, ІI т.о. и решение №677 от 20.10.2008г. по т.д. №300/2008г. на ВКС, ТК, ІI т.о., последното постановено по реда на отменения ГПК, тъй като те касаят хипотези, в които ищецът възложител е отстранил недостатъците на приетата работа преди предявяването на иска и претендира обезщетение в размер на заплатеното от него възнаграждение за изпълнените дейности. В този случай видовете изпълнени строителни дейности по отстраняване на недостатъците и тяхната стойност следва да бъдат доказани в производството. В настоящата хипотеза в исковата молба възложителят [фирма], [населено място], е посочил, че са налице недостатъци на извършените от касатора ремонтни работи, които не са отстранени. В хода на производството е назначена и съдебно – техническа експертиза за установяване на стойността на необходимите ремонтни дейности, която е извършила оглед на покрива преди да бъдат отстраните посочените от ищеца недостатъци. Изпълнението на сключения впоследствие договор с трети лица, на които ищецът е възложил отстраняването на недостатъците в изпълнената от касатора изолация на покрива, не е задължителна предпоставка за уважаването на иска по чл.265 ал.2 от ЗЗД. В този смисъл е и задължителната практика на ВКС – решение № 55 от 22.04.2010г. по т.д. №817/2009г. на ВКС, ТК, I т.о., служебно известно на настоящия състав, в което се приема, че за успешното провеждане на иска с правно основание чл.195 ал.2 от ЗЗД както и на иска по чл.265 ал.2 от ЗЗД, за заплащане от продавача, съответно изпълнителя на обезщетение в размер на разходите, необходими за отстраняване на недостатъците в продадената или изработена вещ, не е нужно купувачът /възложителят/ първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС намира,че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Русенски окръжен съд.
При този изход на спора на ответника по касационната жалба следва да бъдат присъдени направените в касационно производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева.
Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №366/09.07.2014г. по в.т.д. №611/2014г. на Русенски окръжен съд, ГК, в частта, с което е отменено решение №672/25.04.2014г., постановено по гр.д. №6243/2013г. на Русенски районен съд, в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място], срещу Г. А. Г. иск за заплащане на сумата 6000 лева, разходи за поправка на некачествено ремонтиран покрив на производствен цех „Е.“ в стопанска сграда в [населено място], и вместо това Г. А. Г. е осъден да заплати на [фирма], [населено място], сумата 6000 лева, разходи за поправка на некачествено ремонтиран покрив на производствен цех „Е.“ в стопанска сграда в [населено място], ведно със законната лихва върху същата сума от 20.09.2013г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Г. А. Г., [ЕГН] с адрес [населено място], [улица], да заплати на [фирма],[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], разноски за касационното производство в размер на 750 лева /седемстотин и петдесет лева /.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.