О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 560
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и десета година в състав:
Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА
Членове: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска т. д. № 210 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от П. Д. П. от гр. Д. чрез процесуалния й пълномощник адв. Н срещу въззивно решение № 179/19.10.2009 г. по в. гр. д. № 423/2009 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 108 от 24.04.2009 г. по гр. д. № 182/2007 г. на Ловешки окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу ЕТ ”М”, гр. Т. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата 20 441 лв.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, и неправилно приложение на материалния закон /чл. 281, т. 3 ГПК/.
В приложение към касационната жалба се съдържа изложение на основанията за касационно обжалване по приложно поле на решението, подведени от касатора по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди се, че спорът е решен от въззивната инстанция в противоречие с практиката на Върховния съд относно съществения, според жалбоподателя, материалноправен въпрос за тълкуването и прилагането на чл. 20а ЗЗД във връзка със сключен между страните договор за строителство на семеен хотел и остойностяване на извършени строителни работи по вид и количество извън договорените от страните.
Касаторът счита, че даденото от Великотърновски апелативен съд разрешение по този въпрос противоречи на практиката, обективирана в следните решения: Решение № 267/21.02.2000 г. по гр. д. № 1349/1999 г. на V г. о. на ВКС; Решение № 1784/06.11.2001 г. по гр. д. № 395/2001 г. на V г. о. на ВКС и Решение № 1* от 22.10.2008 г. по адм. дело № 4485/2008 г. на ВАС.
Ответникът по касационната жалба счита жалбата за неоснователна по съображения в писмения отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи по чл. 280, ал. 1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
Касаторът сочи кой според него е конкретния материалноправен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл в разрез с практиката на съдилищата.
За да потвърди отхвърлителното решение на първостепенния окръжен съд, решаващия състав на Великотърновски апелативен съд е приел, че искът с правно основание чл. 55, ал. 1 предложение трето ЗЗД за връщане на посочената сума на отпаднало основание е неоснователен, тъй като не е налице отпадане на основанието по смисъла на цитираната правна разпоредба.
Въззивният съд е посочил аргументите си за това, защо счита, че договорът за строителство не е развален, предвид изявленията на ищцата, обективирани в нотариална покана и заявеното в исковата молба. Съдът е приел, че е налице прекратяване на договорната връзка за в бъдеще. При изясняване на спора от фактическа страна, въззивният съд се е позовал на събраните по делото писмени доказателства, свързани с договорените количества и видове СМР и фактурираните и изпълнени такива, и на експертно заключение. Заключил, че ответникът не е получил суми, надвишаващи стойността на извършените СМР, т. е. платените суми до прекратяването на договора съответстват на изпълнените СМР и не е налице основание за връщането им.
Настоящият състав на Търговска колегия, първо отделение приема, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно разглеждане на делото. С оглед мотивите на атакуваното решение, поставеният от касатора материалноправен въпрос, свързан с тълкуването и приложението на чл. 20а ЗЗД не може да се преценява като обуславящ изхода на делото. Правните изводи на решаващия състав за неоснователността на иска не са резултат от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал.
Възприетата от Великотърновски апелативен съд фактическа обстановка и изводите по приложение на материалния закон не могат да се квалифицират като основания за допускане на касационно обжалване. Доводите на касатора в тази насока са относими към поддържаните основания за неправилност, но е недопустимо да се преценяват в производство по чл. 288 ГПК.
Предвид изложеното, съобразявайки и обстоятелството, че решаващите правни изводи на въззивната инстанция не са аргументирани с формулираното от жалбоподателя, следва да се приеме, че не е налице приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК. Поради липсата на основната предпоставка за допускане на касационно обжалване не следва да се преценява приложената от касатора практика на ВКС, относима към поддържаните допълнителни предпоставки по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. За прецизност следва да се отбележи, че приложените две решения на ВКС са свързани с други правни разрешения, предвид различния характер на договорните правоотношения, които са били предмет на обсъждане, а по отношение на приложението на чл. 20а ЗЗД в тях се съдържат декларативни изречения, които не само пресъздават съдържанието на законовата норма, но и добавят теоретични разсъждения, които се съдържат в учебните материали и не се оспорват нито от практиката, нито от правната наука.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение№ 179/19.10. 2009 г. по в. гр. д. № 423/2009 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: