Определение №560 от по търг. дело №414/414 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

      О   П    Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е
 
№ 560
 
     София, 13.10.2009 год.
 
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, състав на първо отделение в закрито заседание на двадесет и трети септември  през две хиляди и девета  година в състав:
             
                                             Председател: ТАНЯ РАЙКОВСКА  
                                                    Членове:  ДАРИЯ ПРОДАНОВА
                                                                       ТОТКА КАЛЧЕВА
 
като изслуша докладваното от Председателя /съдията/ Т. Райковска                  т. д. № 414 по описа за 2009 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
 
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по постъпила касационна жалба от “А” Е. , гр. Б. чрез процесуалния му пълномощник адв. И. М. против въззивно решение № 178 /16.12.2008 г. по в. т. д. № 1938/2008 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.06.2008 г. по т. д. № 1354/2007 г. на Софийски градски съд. С последното е отхвърлен като неоснователен искът на “А”Е. срещу “С“ Е. , гр. С. с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за заплащане на неустойка по чл. 3.1 от договор за доставка от 26.01.2007 г. в размер на 87 320 лв., ведно със законната лихва.
Касаторът поддържа, че обжалваното решение е порочно, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В жалбата се излагат подробни съображения по спорния въпрос, свързан с дължимостта на договорната неустойка при разваляне на договор, поради пълно неизпълнение. Излагат се и съображения за това, че правният извод за разваляне на договора на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД е необоснован.
В изложението си, съобразно императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът е развил съображения за допустимост на касационното обжалване, обосновани с наличието на визираните в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК предпоставки. Поддържа се, че развалянето на договора поради неизпълнение не е пречка да се иска заплащане на уговорена неустойка. Приложено е цитираното от касатора ТР № 48/1968 г. на ОСГК, в което ОСГК приема, че при развален договор, поради лошо или пълно неизпълнение, кредиторът има право да търси вместо обезщетение за действителни вреди неустойката.
Ответната по касационната жалба страна не е изразила становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а с оглед изложените от касатора основания, предвид данните по делото, касационното обжалване е допустимо на основание чл. 280, ал. 1 ГПК.
Въззивното решение на Софийски апелативен съд съдържа произнасяне от страна на решаващата инстанция по материалноправни въпроси, свързани с изпълнението на търговски договор, за преустановяване на договорната обвързаност, в това число и за разваляне на договора и правните последици от развалянето. Според краткото изложение на правни изводи по предявения иск с правно основание чл. 92 ЗЗД в съобразителната част на въззивното решение, страните били изразили по недвусмислен начин желание за разваляне на договора , съгласно чл. 88, ал. 1 ЗЗД, и с оглед обратното действие на развалянето заплащане на неустойка не се дължи, тъй като вземането произтичало от договора, а договорът се считал за несключен. При тези данни, поставеният от касатора материалноправен въпрос, обуславящ решаващите мотиви на въззивния съд, е относим към същността на възникналия между страните правен спор. Обстоятелството, че по отношение дължимостта на договорна неустойка при развален договор, поради лошо или пълно неизпълнение е налице практика, различна от изложената, предвид приложеното ТР № 48/86 на ОСГК, обосновава правен извод, че в случая предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК са налице и касационно обжалване следва да бъде допуснато.
Касаторът ще следва да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба, съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 ТДТССГПК, в размер на 1746,40 лв.
След внасянето й в законоустановения едноседмичен срок, считано от съобщението до касатора, делото да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание.
Водим от изложеното, на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 178/16.12.2008 г. по в. т. д. № 1938/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Указва на касатора да представи документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 1 746,40 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и шест лв. и 40 ст./ в едноседмичен срок, считано от съобщението до него, като в противен случай производството ще бъде прекратено.
След представяне на вносния документ, делото да се докладва на П. на І отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочване в открито заседание.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
 
 

Scroll to Top