2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1602/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Т. И. Т., чрез адв. Г. Т., против решение от 9. 08. 2011 г. по в. гр. д. № 1239/2011 г. на Варненския окръжен съд. Поддържа се неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, точки 1, 2 и 3 КТ. Твърди се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Ответната страна [фирма] излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението, както и за правилност на същото. Претендира присъждане на деловодни разноски за настоящата инстанция.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение окръжният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционно решение, с което са отхвърлени предявени от Т. И. Т. против [фирма] искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. За да постанови този резултат, съдебният състав е приел, че ищецът е извършил посочените в заповедта за уволнение нарушения на трудовата дисциплина и по-конкретно: не е изпълнил действията по процедури NMВ02/1012, NMВ02/3/008, NMВ02/3/001, NMВ03/0/005 и NMВ02/1002 от система за управление на безопасността и качеството, описани в длъжностната характеристика и задължителни за приложение, допуснал е засядане и повреждане на кораба и е причинил имуществени щети на работодателя /не е оценил правилно очакваното влошаване на метеорологичната обстановка и местоположението на котвената стоянка, нарушил е изискванията за безвахтено обслужване на машинно отделение и организацията на вахтата на мостика на ход и котва, допуснал е засядане на кораба, а след това не е разпоредил спиране на работата на винторулевата група и е предприел погрешни баластни операции спрямо очакваната посока на вятъра/. Приел е, че финансовите загуби възлизат на 5000 щ.д. франшиз – платена от корабособственика част от общите щети, а останалите разходи са били поети от застрахователя. Приел е за неоснователен доводът на ищеца, че не е имал вина за засядане и повреждане на кораба, тъй като е действал при форсмажорни обстоятелства, изключващи виновно поведение и въпреки които е успял да запази корпуса на кораба и не е допуснал човешки жертви. Приел е, че обстоятелствата, при които е действал капитанът не са били извънредни, непреодолими и пораждащи невъзможност за изпълнение на трудовите задължение в съответствие с процедурите от СУБК и даващи право на отклонение от същите, тъй като не е имало неочаквани метеорологични явления – рязкото влошаване на времето е било очаквано в степента, в която е настъпило. Прието е, че дисциплинарните нарушения са квалифицирани правилно от работодателя, че уволнителната заповед съдържа всички реквизити, изискуеми съобразно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 КТ, че е спазена процедурата по налагане на наказанието /досежно сроковете по чл. 194, ал. 1 КТ и необходимостта от предварително изискване на обяснения/. Прието е, че наложеното наказание съответства на тежестта на нарушенията.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставя следният материалноправен въпрос: наличието на форсмажорни обстоятелства при настъпване на инцидента води ли до обективна невъзможност за спазване процедурите от СУБК и изключват ли вината за неизпълнение на трудовите задължения. Касаторът, обаче, не сочи нито едно от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 или 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението /липсва дори формално текстово или цифрово позоваване на някоя от уредените в процесуалния закон хипотези/. Не се твърди противоречие изводите на съда със задължителната съдебна практика, нито има позоваване на такава /ТР, ППВС, решения на ВКС по чл. 290 ГПК/. Не се твърди противоречиво решаване на поставения въпрос от съдилищата, нито се прилагат влезли в сила решения на РС, ОС, АС или на ВКС по отменения ГПК, доказващи такова твърдение. Не се твърди разглеждането на поставения въпрос да допринесе за точното приложение на закона или развитието на правото, нито се обосновава теза в този смисъл. Съдържащите се в жалбата оплаквания представляват основания за неправилност на решението по чл. 281, т. 3 ГПК, които не следва да се обсъждат в производството по чл. 288 ГПК.
При горните данни и при така извършените от жалбоподателя процесуални действия, съставът на съда не разполага с процесуална възможност да допусне касационно обжалване на решението и провери правилността му.
При този изход на делото и с оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника по жалба сумата 500 лв. възнаграждение за осъществяваното процесуално представителство от юрисконсулт.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1057 от 9. 08. 2011 г. по в. гр. д. № 1239/2011 г. на Варненския окръжен съд, ГО.
ОСЪЖДА Т. И. Т., ЕГН [ЕГН], на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], сумата 500 лв. деловодни разноски за настоящата инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: