О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 20.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети май две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 1153 /2015 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Прокуратурата на РБ, представлявана от Я. К., прокурор в Софийска градска прокуратура, срещу решение № 18048/05.11.2014 г. по гр.д.№ 9465/ 2014 г. г. на Софийски градски съд, гражданско отделение,ІV-г състав.
Ответникът по касационната жалба Ц. Ц. Н. не взема становище по нея.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие и е процесуално допустима .
С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение от 07.03.2014 г. по гр.д.№ 22275/ 2013 г. на Софийски районен съд,І г.о.,36 състав в частта, с която е отхвърлен предявеният от ищеца-ответник по касационната жалба в настоящото производство, иск предявен срещу касатора и Столична дирекция на вътрешните работи с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 206 ал.1 НК, повдигнато по д.п. № 103/2012 г. на СДВР, пр.пр.№13611/2012 г. на СРП , по което производството е прекратено с постановление от 17.04.2013 г. на СРП, за разликата над 2 800 лв. до размер на сумата 5000 лв. и вместо това е осъдил същите солидарно да му заплатят още 2 200 лв.;обезсилено е първоинстанционното решение в частта, с която върху сумата 2 800 лв. е присъдена лихва от 23.05.2013 г. до окончателното плащане и е потвърдено в останалата част, с която искът е отхвърлен до размер на сумата 12 000 лв.Тези части като необжалвани са влезли в сила.За да постанови своя съдебен акт, въззивният съд е приел,че ищецът е бил задържан за 24 часа от органите на МВР и му е бил изършен личен обиск.Бил е привлечен с постановление на разследващ полицай към наказателна отговорност за това, че противозаконно е присвоил чужда движима вещ-таблет,която владеел или пазел,престъпление по чл. 206 ал.1 НК и му била определена постоянна мярка за неотклонение парична гаранция в размер на сумата 500 лв. Било извършено претърсване и изземване в дома му, при което били иззети вещи- лаптоп и видеокамера, негова лична собственост , които били върнати след около четири месеца.Наказателното производство било прекратено с влязло в сила постановление на 08.05.2013 г., поради липса на доказателства. След задържането му ищецът изпаднал в депресия,отношенията с приятелката му се влошили.Въззивният съд е приел,че продължилото една година наказателно производство за тежко умишлено престъпление му причинило негативни емоционални изживявания, психически стрес, притеснение, но че не е доказано то да е довело до прекратяването на трудовото му правоотношение .Намерил е за неоснователно възражението на СДВР,че в нарушение на закона първоинстанционният съд е приел, че обезщетението следва да обхване всички неимуществени вреди, включително и тези от незаконното задържане за 24 часа, като се е позовал на задължителна съдебна практика по гр.д.№849/2010 г. и гр.д.№273/2009 г. на ВКС,ІІІ г.о., създадена по реда на чл. 290 ГПК,според която вредите от незаконно задържане се включват в общия размер на дължимото обезщетение.Посочил е,че в конкретния случай с оглед тежестта на повдигнатото обвинение, полицейското задържане и взетата мярка за неотклонение, интензитета на действията по разследването, техния ефект върху ищеца и близките му,а така също продължителността на наказателното производство, която не надхвърля разумния срок по чл.6 ЕКЗПЧОС и не е значително над процесуалните срокове по чл. 234 НПК, справедливият размер на дължимото обезщетение е 5 000 лв.Направил е извод,че е неоснователен доводът на ищеца относно началната дата, от която се дължи лихва за забава върху обезщетението за вреди и посочил, че това е датата на която е прекратено производството, а не датата на която е привлечен като обвиняем.Приел е,че решението на първоинстанционния съд е недопустимо в частта ,с която на ищеца е присъдена законна лихва, тъй като той не е претендирал такава .
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Счита,че въззивният съд се е произнесъл по значим правен въпрос,който е предопределил изхода на делото, а именно: какъв е критерият за справедливост при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди на 5 000 лв. по смисъла на чл. 52 ЗЗД,като е отменил решението на първоинстанционния съд и е осъдил ответника за заплати 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.Счита,че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г.Намира и че е налице противоречива съдебна практика, тъй като има големи различия в размера на присъдените обезщетения при сходни случаи.
ВКС на РБ, състав на ІІІ г.о. счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на атакуваното решение.Изведеният въпрос е детерминиран от становището на касатора ,че то е неправилно. Според разрешенията в ТР № 1:/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК поставеният от касатора въпрос не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение, с възприемането на фактическата обстановка или с обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това не може да се приеме,че с него е доказано общо основание за допустимост на касационното обжаллване., Не е обосновано наличието и на допълнителни основания. Въззивният съд е съобразил цитираното ППВС-т.ІІ , приложил е точно закона и е присъдил обезщетение в съответствие с общите критерии за справедливост и конкретните обстоятелства по делото, отчитайки правнорелевантните факти , свързани с особеностите на конкретния случай .
Не е доказана и противоречива съдебна практика ,не е издирена и приложена такава. Следва да се посочи ,че с ППВС № 4/1968 г. и ТР № 3/2005 г. ОСГК, съдебната практика е консолидирана.Всеки случай е различен сам по себе си , не е възможно да се присъждат еднакви по размер обезщетения. Определянето на справедливо обезщетение за причинени неимуществени вреди е в зависимост от конкретните обстоятелства по спора, като съдът следва да съобрази всички доказателства, относими към реално претърпените от увреденото лице болки и страдания.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 18048/ 05.11.2014 г. по гр.д.№ 9465/ 2014 г. г. на Софийски градски съд, гражданско отделение,ІV-г състав .
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: