Р Е Ш Е Н И Е
№ 561
София 26.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в открито заседание на девети юни през две хиляди и девета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
при участието на секретаря Анжела Богданова
в присъствието на прокурора,
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 1325 по описа за 2008г. на бившето І г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание§2 ал.3 от ГПК/отм./,във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК/отм./.
Образувано е по касационна жалба,подадена от М. В. М., Д. Б. П.,В. Б. М. и М. Б. М. -всички от гр. П.,представлявани от процесуалния си представител-адвокат Букарска против въззивно решение № 382 от 16.01.2008г.по в.гр.д. № 561 по описа за 2006г.на Пернишки окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 153 от 31.03.2006г. по гр.д. № 45/1997г.на Районен съд Перник.
Посоченото касационно основание е чл.218б б.”в”от ГПК/отм./- неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска от съда да отмени обжалвания акт и в зависимост от констатирания порок-или да реши въпроса по същество като отхвърли предявения иск, или върне делото за ново разглеждане от друг състав. Претендира направените по делото разноски.
Срещу така подадената касационна жалба не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл.218г от ГПК/отм./
В съдебно заседание лично и с пълномощника си се явява касаторката М. В. М.. Процесуалният представител на касаторите заявява,че те поддържат жалбата си и излага доводи.
Върховният касационен съд,състав на ІІІ г.о.,след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото,намира следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение на ПРС,с което е признато за установено по отношение на М. В. М., Д. Б. П.,В. Б. М. и М. Б. М.,че Л. А. Й.,В. А. М.,И. Н. Я.,С. И. Н. и В. И. Н. са собственици на 19 кв.м.,при граници:Ферсо Й. М. , наследници на В. И. М. и улица,представляващи част от парцел **** 1638 в кв.8 по плана на гр. П.,кв.”Рудничар”.
За да постанови решението си въззивният съд се е позовал на н.а. № 180/50г.за собственост в полза на наследодателя на ищците А. Относно постановеното решение по гр.д. №234/1997г.на Районен съд Перник с правно основание чл.32 ал.1.т.2 от ЗТСУ/отм./ е приел,че то не следва да се взема пред вид,тъй като има само установителен характер, не може да послужи за въвод във владение и не дерогира вещноправното действие на дворищнорегулационния план.
Съгласно чл.218ж ал.1 от ГПК/отм./-касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания.
В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила,както и необоснованост. Касаторите оспорват изводите на въззивния съд във връзка с постановеното съдебно решение по гр.д. №234/1997г.на ПРС. Считат,че след като със същото е прието за установено,че техният наследодател е бил собственик на процесния имот,като това е установено по преюдициален за настоящия спор, то е задължително за съда,страните и техните наследници и правоприемници- и неправилно е било игнорирано от въззивния съд. Считат,че с влизане в сила на решението по гр.д. № 234/97г.на ПРС въпросът за собствеността на спорният имот е разрешен със сила на присъдено нещо и той не може да бъде пререшаван. Отделно,изразяват становището си,че за вещноправно действие на дворищнорегулационен план в случая не може да се говори,защото спорният имот никога не е бил включван като придаваемо място към парцела на ищците. В случая става въпрос за грешка при заснемането на имотите при влизане в сила на регулационния план. Дори и да се приеме,че по силата на дворищнорегулационен план този имот се придава към имота на ищците,то не са налице предпоставките за завземането му,тъй като липсва уреждане на регулационни сметки и завземане. Позовават се на безспорно установеното по делото обстоятелство,че между двата имота няма материализирана ограда. Извън горното считат и че е налице произнасяне свръхпетитум, тъй като предявеният иск е бил за 12кв.м,.а съдът се е произнесъл за 19кв.м.
Настоящият съдебен състав споделя тезата на касаторите.
Ответниците по касация са предявили срещу наследодателя на касаторите- В. И. М. иск по чл.97 от ГПК/отм./ за собственост по отношение на 12 кв.м.,като са обосновали правният си интерес от предявяването му с факта,че общата им праводателка –Траяна А. от собствения си имот с обща площ от 780 кв.м.е прехвърлила 400кв.м.на наследодателя на ищците А. М. Х. с н.а. № 180/1950г. и 400кв.м.на В. И. М. с н.а. №45/1947г. Така образуваното производство е било спряно на основание чл.182 б.”г”от ГПК,пред вид предявяването от В. И. М. на иск по чл.32 ал.1.т.2 от ЗТСУ/отм./срещу ищците по настоящето дело,във връзка с което е било образувано гр.д. № . №234/1997г.на Районен съд Перник. Последното е приключило с влязло в сила решение на 24.07.2003г.,с което е прието за установено по отношение на Л. А. Й.,Люба М. Х. , В. А. М.,И. Н. Я.,С. И. Н. и В. И. Н. ,че В. И. М. е собственик на основание покупко-продажба на празно неурегулирано дворно място,находящо се в гр. П.,оцветено в жълт цвят по скицата на вещото лице Н. /представляваща неразделна част от съдебното решение/,което място е обозначено между буквите А-А1-Б-Б1 към момента на одобряване на действащия кадастрален план на гр. П. кв.”Рудничар”от 1986г. и че в този план е допусната грешка,при която кадастралната граница между имоти пл. № 1* и пл. № 1* е била заснета по линията А-Б,вместо по действителното й местонахождение по линията А1-Б1,оцветена с червен пунктир по скицата на вещото лице Н.
Неправилно въззивният съд не се е съобразил с така постановеното решение.
По предявения в настоящето производство иск с правно основание чл.97 от ГПК/отм./- спорният въпрос за имущественото право във връзка с претендираните 12 кв.м.е произтичал от съществуваща грешка в кадастралния план от 1986г. и именно защото съдът е преценил,че той има определящо и решаващо значение за спора по делото/с правно основание чл.97 от ГПК/ – последното е било спряно до приключване на производството по иска с правно основание чл.32 ал.1.т.2 от ЗТСУ/отм./. След като този спор е бил разрешен – съдът по настоящето дело е бил длъжен да се съобрази с него,защото с влизане в сила на решението по гр.д. № 234/97г.на ПРС въпросът за собствеността на спорният имот е бил разрешен със сила на присъдено нещо и той не е могъл да бъде пререшаван.
Безспорно е установено/след неколкократна отмяна на постановените съдебни актове във връзка с производството по гр.д. № 234/97г.на ПРС/ е установено,че първото меродавно за плана заснемане на процесните имоти/пл. № 1* за ищците и пл. № 1*-за ответниците/е това по кадастралния план от 1986г.,където е допусната и грешката по отношение на процесните 12 кв.м,които неправилно са заснети като част от имота на ищците по делото. Кадастралният план следва правилно и точно да отразява имотите според правата на техните собственици. След като в процеса по чл.32 ал.1.т.2 от ЗТСУ/отм./. за установяване на спорното право е доказано,че те принадлежат на ответника по делото –е без значение за носителя на правото обстоятелството на което се е позовал въззивния съд,че решението на съда по чл.32 ал.1.т.2 от ЗТСУ/отм./. има само установителен характер и че същото не било изпълнено и не е изпълнена административната процедура по отстраняване на грешката в плана. Като е приел това- въззивният съд е постановил неправилен акт,който следва да бъде отменен.
Спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция по същество.
Наследодателят на касаторите- В. И. М. закупил през 1947г. празно неурегулирано дворно място,което не е било кадастрално заснето. Останалата част от имота от 380кв.м./тъй като целият имот е бил 780кв.м./ продавачката е продала на наследодателя на ищците по делото- А. М. Х. с н.а. № 180 през 1950г. Безспорно по делото е било обстоятелството,че между двата имота/ с пл. № 1* и с пл. № 1637/ няма материализирана ограда. При изготвяне на заключението си вещото лице Н. се е ръководил от открития в югозападната част и бетонирания в северозападната част железен кол,изчислявайки,че площта между двата е 14 кв.м.и че заедно с нея имот № 1* би имал площ от 401кв.м.,т.е.би имало съвпадане в квадратурата и местоположението на имота по н.а. от 1947г. С оглед на гореизложените доводи във връзка с разрешението на спора за материално право,общият начален праводател за двете страни,установените на място съществуващи на терена трайни знаци-камък и железен кол,съобразявайки времето и площта на закупените имоти, съседите и съществуващата улица като граница от едната страна,настоящият съдебен състав приема,че собственик на площта от 14 кв.м.,оцветена на скицата към заключението на вещото лице Н. са ответниците по делото. Пред вид на обстоятелството,че са претендирани 12 кв.м.,съдът следва да се произнесе за тях,като отхвърли предявения от ищците иск.
С оглед на горното,Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 382 от 16.01.2008г.по в.гр.д. № 561 по описа за 2006г.на Пернишки окръжен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Л. А. Й., Л. М. Х. , В. А. М.,И. Н. Я.,С. И. Н. и В. И. Н. против М. В. М., Д. Б. П.,В. Б. М. и М. Б. М. ,в качеството им на наследници на В. И. М. ,поч.на 3.11.2004г.,иск за приемане за установено,че Л. А. Й., В. А. М.,И. Н. Я.,С. И. Н. и В. И. Н. са собственици на 12 кв.м.,при съседи : Ф. М. ,п. ХVІІІ-1637 и улица,представляващи част от им.с пл. ХVІІІ-1638 в кв.8 по плана на гр. П. кв.”Рудничар”.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.