О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на осми юли две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 430/2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Т. „Б” ЕООД, с. Ж., област Сливен срещу разпореждане № 255 от 18.03.2010 г. по ч. т. д. № 483/2009 г. на Първо отделение на Търговска колегия на Върховен касационен съд, с което е върната подадената от дружеството частна жалба срещу постановеното по същото дело определение № 578 от 30.10.2009 г.
Частният жалбоподател моли за отмяна на атакуваното разпореждане като неправилно. Счита, че в случая е неприложима разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, тъй като и двата съобщени по делото адреса – в гр. Б., ул. „М” № 14 и в с. Ж. са актуални негови адреси, на които и понастоящем получава кореспонденцията си.
Ответниците по частната жалба – С. И. Н. и „Б” ООД, гр. Б. не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество – същата е неоснователна.
За да върне подадената от Т. „Б” ЕООД, с. Ж., област Сливен частна жалба срещу постановеното по делото определение № 578 от 30.10.2009 г., тричленният състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение е приел, че частният жалбоподател не е изпълнил дадените му с разпореждане от 03.12.2009 г. указания за внасяне на държавна такса в размер на 15 лв. В тази връзка е взет предвид факта, че указанията са били надлежно съобщени на дружеството както на посочения от него в частната жалба адрес – гр. Б., ул. „М” № 14, така и на адреса му на управление, отразен в Търговския регистър – с. Ж., Област Сливен, като с оглед връщането на призовките и на двата адреса с отбелязване за напускането им и липса на данни за нов адрес, съдебният състав е приложил разпоредбата на чл. 50, ал. 2, считайки съобщението за редовно връчено на датата 08.03.2010 г., когато е извършил преценката относно връчването.
Разпореждането е правилно.
Направеният от касационния състав извод за неизпълнение на дадените на частния жалбоподател указания за внасяне на дължимата държавна такса е в съответствие с данните по делото. Правилно е прието, че тези указания са надлежно съобщени на страната, като е съобразено изпращането на съобщение за тях на всички релевантни по отношение на дружеството-жалбоподател адреси – както на адреса в гр. Б., посочен в самата частна касационна жалба, така и на адреса на управление на дружеството в с. Ж., Област Сливен, установен от представеното по делото извлечение от Търговския регистър. Предвид данните, съдържащи се в изпратената на адреса в с. Ж. призовка, дадени от кмета на селото, че „адресатът не пребивава на посочения адрес”, законосъобразно съставът на ВКС, Първо търговско отделение е приложил фикцията за редовно връчване на съобщението, предвидена в чл. 50, ал. 2 ГПК, като е приел за начало на едноседмичния срок за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса датата 08.03.2010 г., когато именно е приложил цитираната норма. Поради това, напълно обоснована се явява преценката, че с оглед липсата на доказателства за изпълнение на указанието, с изтичането на посочения срок са налице предвидените в закона предпоставки за връщане на частната жалба.
С оглед изложеното, обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 255 от 18.03.2010 г. по ч. т. д. № 483/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: