2
Върховен касационен съд на Република България ГК, І г.о. дело № 659/2012 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
гр.София, 12.11. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ТЕОДОРА НИНОВА
гражданско дело под № 659/2012 година
Производство по чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Обжалвано е въззивното решение на Софийския окръжен съд с № 218 от 22.05.2012 год., постановено по гр.дело № 778/2011 год., с което е оставено в сила решение № 13 от 23.06.2010 год. по гр.дело № 79/1997 год. на Ботевградския районен съд в частта, с която е изнесен на публична продан урегулиран поземлен имот(УПИ) ІV-854 в кв.17 по плана на [населено място], [община], Софийска област, с площ от 920 кв.м. при неуредени регулационни сметки ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда при граници: от две страни-улици, УПИ ІІІ-303 и УПИ VІІІ-303, 854 с пазарна цена на целия имот 40 860 лева.
Недоволна от въззивното решение е жалбоподателката Г. П. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат Д. П., която го обжалва в срока по чл.283 ГПК като счита, че е допустимо касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по материалноправен въпрос „относно обявяването на процесния имот на публична продан” и „дали притежанието на идеална част от жилищен имот може да бъде приравнено на притежанието на пълното право на собственост върху такъв имот от субекта с възлагателна претенция”. Претендира за сторените по делото разноски.
От ответника по касация П. П. Д. с ЕГН [ЕГН] от [населено място], представлявана от адвокат И. Сомова е постъпил отговор по чл.287, ал.1 ГПК без да се заявява становище по допустимостта на касационното обжалване. Не претендира за направените по делото разноски за адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, състав на І-во гражданско отделение, разгледа касационната жалба с оглед наведеното основание за допустимост на касационното обжалване и като взе предвид доводите на страната и данните по делото, приема следното:
За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че и двете съделителки са предявили претенции по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ за възлагане на имота като Г. П. С. – за вилни нужди, а П. П. Д.-за жилищни нужди, а за да бъде възложено едно жилище в дял на съделител то следва да е живял в него при откриване на наследството и да не притежава друго такова. Направен е извод, че задоволяването на вилни нужди за С. не се ползва от привилегията на чл.288, ал.3 ГПК и не е предмет на нарочна закрила в делбеното производство, а Д. не е доказала да е живяла в имота при откриване на наследството.
За да бъде допуснато касационно обжалване трябва да е налице някоя от трите специални предпоставки, уредени в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, когато тази практика е задължителна – постановленията на Пленума на Върховния съд (тъй като тълкувателните решения на Общото събрание на гражданската колегия същия съд, приети при действието на Закона за устройство на съдилищата служат за ръководство на съдилищата) и тълкувателните на Общото събрание на гражданската и търговска колегии на Върховния касационен съд, приети при действието на Закона за съдебната власт. За това незадължителната практика на Върховния касационен съд макар и „трайно установена” или „преобладаваща” доколкото е все пак противоречива мястото й е в чл.280, ал.1, т.2 ГПК. При новата касация Върховният касационен съд може да упражнява правораздавателната си функция /да правораздава по отделни дела/ само доколкото чрез това той уеднаквява съдебната практика или допринася за развитието на правото.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК се отчита, че решенията са постановени по различни дела, което означава, че различни факти са правно релевантни и различни факти са доказани. Касаторът не е сравнил отделни случаи по съдебни актове, не е обосновал противоречивото разрешаване по поставени въпроси с обжалваното определение, защото следва да се намери общото между тях и това общо да е материалноправен или процесуално правен въпрос.
Материалноправен или процесуалноправен въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, когато по него няма съдебна практика /нито задължителна, нито незадължителна/ или когато има съдебна практика /задължителна или непротиворечива незадължителна/, но тя не е правилна и трябва да бъде променена.
За да убеди касационния съд, че разрешеният въпрос има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото касаторът трябва да изложи сериозни аргументи срещу приетото разрешение и да посочи как приетото от въззивния съд влиза в конфликт с разрешенията на други въпроси, по които има установена съдебна практика, което в случая не е сторено, за да намери приложение чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Обжалваното въззивно решение не е постановено в противоречие с т.7 на ТР № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, с която е прието, че право на възлагане по чл.288, ал.3 ГПК на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата.
Дори и да се приеме, че съделителката (жалбоподател) от 1992 год. се е установила и пребивавала в делбения недвижим имот (и към смъртта на майка й през 1994 год.) го е обитавала заедно със съпруга си В. А. С., починал на 27.01.2012 год., по време висящността на въззивното производство – то липсват доказателства за наследниците му, поради което същата (по декларация) притежава жилище към момента на извършване на делбата (а не идеална част от него) и за това ТР № 1/2004 год. е спазено при постановяване на обжалваното решение.
Всъщност доводите на касатора се свеждат до твърдяни и в касационната жалба нарушения на съществени съдопроизводствени правила и необоснованост, които са основания за касиране съгласно чл.281, т.3 ГПК, но сами по себе си те не съставляват основания за допускане на касационно обжалване.
Неоснователно е становището на касатора, че материалноправния въпрос, свързан с предпоставките за уважаване на претенция за възлагане е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Това основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК ще е налице тогава когато произнасянето по материалноправен или процесуалноправен въпрос се налага поради непълнота или неяснота на конкретна законова разпоредба, или се налага изоставяне на неправилна практика по приложението на закона. В случая, разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е съвършено ясна и не се налага нейното тълкуване, а по приложението й е налице трайна и непротиворечива съдебна практика на съдилищата.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 218 от 22.05.2012 год., постановено по в.гр.дело № 778/2011 год. на Софийския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: