3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№561
София, 08.07.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
т.дело № 3709/2015 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място],[жк][жилищен адрес] чрез процесуалния си пълномощник, срещу решение № 86 от 02.09.2015 г. по в.т.д. № 193/2015 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение, с което след отмяна на решение № 181 от 07.05.2015 г. по т.д. № 138/2015 г., е отхвърлен предявеният против [фирма] иск за заплащане на сумата 35 845.11 лв., представляваща неизпълнено задължение по договор за изработка от 24.07.2013 г., ведно със законната лихва от 03.01.2014 г., като в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 6 517 лв.
В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на решението, на основанията по чл.281, т.3 от ГПК, с искане за неговата отмяна.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК искането за допускане на касационно обжалване е основано на следните материалноправни и процесуалноправни въпроси: 1. С приемането на изпълнените СМР, става ли изискуемо задължението на ответника за заплащане на уговореното възнаграждение, когато липсва съставен Акт обр.15, изискуем от разпоредбата на чл.7, ал.3, т.15 от Наредба № 3/31.07.2003 г. за приемане годността на извършените СМР; 2. Въз основа на кои критерии съдът следва да изясни точния смисъл на договорни клаузи при спор между страните; 3. Длъжен ли е въззивният съд да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал и да направи собствени правни изводи и 4. Може ли въззивният съд да основе решението си само на избрани доказателства, без да обсъди останалите и да изложи съображения защо ги отхвърля. По всички въпроси касаторът поддържа допълнителното основание по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с позоваване на приложена практика на ВКС.
Ответникът по касация – [фирма], ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], чрез процесуалния си пълномощник, оспорва искането за допускане на касационно обжалване. Съображения са изложени в подробен писмен отговор, с искане за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, съдебният състав на Апелативен съд – Б., след преценка на доказателствения материал по делото, е приел, че по сключения между страните договор за изработка от 24.07.2013 г. претендираното от изпълнителя плащане на останалите 30 % от цената на договорените СМР не се дължи, поради ненастъпил падеж по чл.4.3, предл.второ от договора. Констатирано е, че с представения по делото протокол № 19 от 19.11.2013 г. е установено действително извършените СМР, но това не е протокол за установяване годността им, съгласно цитираната договорна клауза, след съставянето на който следва да бъдат заплатени останалите 30 % от цената за СМР. Решаващият състав е развил подробни правни съображения, основани на съответните разпоредби от ЗУТ и приложимата Наредба № 3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството.
Предвид решаващите изводи на въззивния съд, настоящият съдебен състав приема, че следва да се допусне касационно обжалване по първия от поставените материалноправни въпроси във връзка с приемането на изработеното и съответно задължението за заплащане на договореното между страните възнаграждение по чл.266 ЗЗД. За доказана следва да се счете и поддържаната допълнителна предпоставка, с оглед постановените от ВКС по реда на чл.290 ГПК решения, на които се позовава касаторът – решение по т.д. № 1056/2009 г., ІІ т.о., решение по т.д. № 621/2012 г., І т.о. и решение по т.д. № 728/2010 г., ІІ т.о. Приложеното копие от решение по т.д. № 302/2008 г., ІІ т.о. не попада в обхвата на практиката по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК.
Останалите въпроси са релевантни към поддържаните основания за касиране.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 86 от 02.09.2015 г. по в.т.д. № 193/2015 г. на Апелативен съд – Б., Търговско отделение.
УКАЗВА на касатора [фирма] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер на 717.00 /седемстотин и седемнадесет/ лева, съгласно чл.18, ал.2, т.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. При неизпълнение на указанието касационното производство ще бъде прекратено.
След представяне на платежен документ за внесена държавна такса, делото да се докладва на председателя на ІІ т.о. за насрочване в публично съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: