3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 561
София, 07.05.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети април , две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : ЕМИЛ ТОМОВ
ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №1776/2013 г.
Производството е по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Т. от [населено място] срещу решение №1678 от 25.10.2012г. по гр.дело № 2174/20121г.на Софийски апелативен съд , с което е оставено в сила решение №1914 от 21.03.2012 на Софийски градски съд по уважен иск на основание чл. 59 ал.1 ЗЗД ,задето ответникът ,сега касатор ,е владял , задължал и ползвал собствен недвижим имот на ищеца ТПК „Щастие” за исковия период ,с което се е обогатил неоснователно .
В приложеното към жалбата изложение на основанията по допускане до обжалване се поставя на първо място процесуалноправен въпрос, за „неприето от съда заключение” на вещо лице ,на което заключение въззивният съд се позовава като прието от първоинстанционния съд , без ответната страна да е имала възможност да участва, да задава въпроси .Заключението не е било прието по съответния ред(чл.160 от ГПК отм),тъй като вещото лице не е предупреждавано за отговорността в открито заседание ,като въпросът е лишава ли неприемането на допусната експертиза страната от участиие в делото. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с ТР №1/2000г ОСГК относно задълженията на въззивния съд като инстанция по същество Същият въпрос се изтъква по основанието на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК На следващо място се поставя въпрос коя давност следва да се приложи по отношение на процесния иск – кратката тригодишна или общата .Според защитата приложима е кратката давност, тъй като обезщетението се определя „ като наемна цена на подобен функционален тип имоти” и каквато е давността при наемите (периодични плащания ) , същата следва да е и за обезщетението по чл. 59 ал.1 ЗЗД. Съображенията се свързват с всички основания на чл. 280 ал.1 ГПК , доводът за противоречие с практиката на ВКС се подкрепя с ППВС №1/1979г, реш. №307/1996г ВАдвС ,реш. №32/2011 по гр.д № 595/2010 ІІІ г.о ВКС , реш. №55/2012 д.№652/2011 г ІІІ на ВКС като практика по чл. 290 ГПК. Поставя се въпрос как следва да се квалифицира иска ,ако е свързан с предходно уважаване на владелчески иск и когато е налице е „отпаднало основание” , т.е според защитата не е налице държане „без правно основание „
Ответникът по жалбата ТПК „Щастие” оспорва да е налице основание за допускане на касационно обжалване. Изложението поставя процесуални въпроси , които не са били предмет на произнасяте от САС ,тъй като не са поставяни като оплаквания от жалбоподателя . Не става ясно къде е противоречието по материалния въпрос за приложимата давност , не е обосновано приложното поле на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК . Претендира разноски . Съображения са развити от адв.Ю. Д. .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Въпросите в изложението от процесуален характер преформулират по същество оплаквания на страната за формално ненадлежно процедиране на първоинстанционния съд във връзка с приемане на заключението на вещо лице за средно-пазарен наем, депозирано по поставена от насрещната страна задача, които оплаквания не са били повдигани в производството пред въззивния съд ,затова и този съд ,съобразно оплакванията във въззивната жалба, не е произнасял решаващо във връзка с евентуални процесуални нарушения при събиране на доказателствата Касае се за приета в първа инстанция по делото експертиза , с протоколно определение ,в открито заседание . Изтъквани процесуални нарушения или пропуски от естество на сочените (в протокола не е записано ,че вещото лице е предупреден за отговорността и е обещал да даде вярно заключение ) , преформулирани във въпрос , не може да послужат като обосновка за допускане до касационно обжалване , тъй като нямат връзка и отношение към решаващите съображения на съда, постановил обжалваното решение . По материалноправния въпрос за приложимата обща петгодищна давност за вземанията с правно основание чл. 59 ал.1 ЗЗД възприетото от въззивния съд съответства напълно с установената практика , включително цитираната и приложена от касатора . Действително не става ясно къде в тази практика защитата съзира съображения в подкрепа на тезата си . Самият въпрос – коя е приложимата при неоснователно обогатяване давност ,има ясен и последователен отговор в съдебната практика на ВКС .Доводът , че щом осреднения пазарен наем служи при определяне на обезщетенията по размер , следва да се прилага кратка давност за тях ,не е подкрепен с правни аргументи и лишава конкретизацията на въпроса от изискуемото съгласно чл. 280 ал.1 ГПК правно съдържание .
Лишен от връзка с обстоятелствата по делото и е следващия материалноправен въпрос,свързан с квалификацията на иска по чл. 59 ал.1 ЗЗД . Възприетата правна квалификация на иска е съответна на неговото основание и е в съгласие с трайно установената практика .Между страните няма друга облигационна връзка ,освен неоснователното обогатяване. Зададените във въпроса обстоятелствени и правни уточнения нямат връзка с релевантните обстоятелства и са неотносими съм спора , що се отнася до исковия период . Следва да се добави ,че по предмета на доказване при неоснователно обогатяване в резултат на лишаване на собственика от ползите , свързани с недвижим имот , въззивният съд също е следвал константната практика . Не е налице основание за допускане до касационно обжалване .
На ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1800 лева , съгласно приложения списък
Ето защо Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1678 от 25.10.2012г. по гр.дело № 2174/20121г.на Софийски апелативен съд
Осъжда С. Д. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място] да заплати на ТПК”Щастие” [населено място] [улица] сумата 1800 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .