О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 02.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на десети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като изслуша докладвано от съдията Албена Бонева частно гр.дело № 2908/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба на Р. Р. Х. срещу определение № 323/28.01.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 2504/2015 г.
Частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване пред Върховен касационен съд съдебен акт. Въззивното решение подлежи на касационно обжалване и съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за изменението му в частта за разноските, също подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд. Производството се развива по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК (срв. разясненията в ТР – 6/2012 г. на ОСГТК) и жалбоподателят не обосновава основания за допускане на касационно обжалване, нито представя изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
От насрещната страна в това производство – Софийски районен съд не е постъпил отговор.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
С обжалваното определение Софийският апелативен съд е изменил свое въззивно решение, като осъдил Р. Р. Х. да заплати на Софийски районен съд съдебноделоводни разноски, сторени във въззивното производство и е отменил първостепенния съдебен акт в частта, с която СРС е осъден да заплати на Х. съдебноделоводни разноски за първа инстанция в размер на 20 лв. Р. Х. е предявил иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за солидарното осъждане на П…, С…. и С…. да му заплатят обезщетение за претърпени вреди от незаконно осъждане в извършване на престъпление. Първостепенният съд е уважил частично по размер иска на Х., като солидарно е осъдил и тримата ответника да му заплатят обезщетението. Въззивният съд, като се е позовал на разясненията в ТР № 5/2013 г. от 15.06.2015 г. на ОСГК на ВКС е намерил иска за недопустим по отношение на съда, поради което в тази част е обезсилил решението на СГС и е прекратил производството по делото.
Определението е правилно.
Всички доводи на жалбоподателя са по тълкуването на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и съдебна практика относно приложението на текста.
Вярно е, че ответникът, който е осъден да заплати обезщетение, както при изцяло уважен иск, така и при частично уважаване, дължи на ищеца изцяло внесената предварително такса, както и поема към бюджета всички разноски по делото. Относно сторените от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение – възстановява заплатената сума само за представителство от един адвокат и то, съразмерно уважената част от иска, т.е. относно тези разноски разрешението, възприето в чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ е аналогично на това в чл. 78, ал. 1 ГПК. В случая, иск против СРС не само, че не е уважаван – изцяло или частично, но производството по отношение на този ответник е прието за недопустимо. Следователно ищецът не може да търси от него възстановяване на сторени разноски – нито по силата на чл. 10 ЗОДОВ, нито на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК. От друга страна, ищецът не е освободен от отговорност да заплати на ответника сторените съдебно деловодни разноски, когато искът е изцяло отхвърлен или се явява недопустим спрямо същия ответник, поради което и производството по делото е прекратено – изрично чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. Нормата на чл. 10, ал. 3ОДОВ улеснява достъпа до правосъдие на пострадалите, но не предвижда изключение от общия принцип за възстановяване на сумите, с които имуществото на ответника е намаляло поради пълна неоснователност на претенциите на ищеца. Още по-малко разноските, сторени от ответника по недопустим иск, какъвто в случая се явява този против СРС, следва да останат за негова сметка и то, само защото е имала процесуалното положение на посочен в исковата молба ответник.
В заключение, обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 323/28.01.2016 г., постановено от Софийския апелативен съд по реда на чл. 248 ГПК по гр.д. № 2504/2015 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: