О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
Гр.София, 06.12.2018г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска
при секретаря………………., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1336 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, [населено място] срещу решение № 243/10.11.2017г., постановено по т.д.№ 279/2017г. от Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 92/02.06.2017г. по т.д.№ 213/2016г. на Плевенския окръжен съд за отхвърляне на предявения от касатора против „Тома строй“ ЕООД /н./, [населено място] и „РОГС“ ЕООД, [населено място] иск по чл.694, ал.3 във връзка с ал.1 ТЗ за установяване съществуване на вземане в полза на банката срещу „Тома строй“ ЕООД /н./ в размер на 40488,16 лв., неприето в производството по несъстоятелност (изключено от списъка на приетите вземания с определение на ПлОС от 18.11.2016г. по чл.692, ал.4 ТЗ) по т.д.№ 105/2016г. на Окръжен съд – [населено място] и представляващо дължими от „Тома строй“ ЕООД /н./ на основание чл.79 ГПК разноски в принудителното изпълнение по изп.д.№10887/2014г., изп.д.№ 10161/2014г., изп.д.№ 6060/2013г. и изп.д.№ 8113/2014г. и присъединеното към него изп.д.№ 9924/2014г., всички на ЧСИ М.Б., както и за отхвърляне на евентуалния иск с правно основание чл.694, ал.3 във връзка с ал.1 ТЗ за установяване съществуването на същото вземане под условие, ако това вземане не бъде погасено в индивидуалното принудително изпълнение.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът „Тома строй“ ЕООД /н./, [населено място] оспорва жалбата.
Ответникът „РОСГ“ ЕООД, [населено място] не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с решение от 27.07.2016г. Плевенският окръжен съд е открил производство по несъстоятелност на „Тома строй“ ЕООД. На 29.08.2016г. предявеното по реда на чл.685, ал.1 ТЗ вземане на банката – настоящ касатор в общ размер от 40488,16 лв. е включено в списъка на приетите от синдика вземания. С определение от 18.11.2016г. по направените възражения на ответниците вземането е изключено от списъка на приетите и е включено в списъка на неприетите вземания на кредитори. По делото е безспорно, че банката е кредитор на „Боско строй“ ЕООД по няколко договора за банкови кредити, както и че тя се е снабдила с изпълнителни листи за вземанията си, които са предявени и приети в списъка по чл.686, ал.1, т.1 ТЗ, изготвен от синдика на кредитополучателя. Вземанията по договорите за кредит са обезпечени с договорни ипотеки от кредитополучателя и трето лице – Н. Б., които в периода 2005-2010г. са прехвърлили имотите на различни лица, а на 16.04.2014г. „Гео строй“ ЕООД е прехвърлило цялото си търговско предприятие на „Тома строй“ ЕООД. По образуваните изпълнителни дела срещу „Боско строй“ ЕООД банката е направила разноски в общ размер на 40488,15 лв. По тези дела „Тома строй“ ЕООД има качеството на ипотекарен длъжник – приобретател на ипотекираните недвижими имоти, срещу които банката е насочила принудително изпълнение.
Апелативният съд е изложил съображения, че съгласно чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, като по силата на чл.429, ал.3 ГПК ипотекарният длъжник става страна в изпълнителния процес, а отговорността за разноските принципно е деликтна и солидарна. Независимо, че ипотекарният длъжник по права е приравнен на същинския длъжник, то неговата отговорност за разноските по изпълнението е уредена специално в чл.174, изр.последно ЗЗД, а именно, че ипотеката обезпечава вземането на кредитора за разноските за учредяването и подновяването й, съдебните разноски и разноските по изпълнението. Решаващият извод на въззивния съд е, че банката е ипотекарен кредитор на „Тома строй“ ЕООД /н./, поради което претендираното вземане може да бъде реализирано по реда на чл.717н ТЗ.
Касаторът поставя по реда на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса: „Солидарно отговорен ли е ипотекарният длъжник с кредитополучателя по договора за кредит за извършените от взискателя разноски в изпълнителното дело и съответно – взискателят по изпълнително дело има ли вземане за разноски срещу ипотекарния длъжник, когато принудителното изпълнение е насочено единствено и само срещу ипотекираните имоти?“. Позовава се на противоречие на обжалваното решение с решение № 189/20.06.2014г. по гр.д.№ 5193/2013г. на ВКС, IV г.о. Според касатора даденото разрешение от ВКС е, че отговорността за разноските е деликтна и се понася солидарно от който и да е от длъжниците по изпълнението, както и обстоятелството, че вземанията са предявени в производството по несъстоятелност на „Боско строй“ ЕООД (основния длъжник по изпълнението) не лишава кредитора от възможността да търси плащане и от „Тома строй“ ЕООД (ипотекарния длъжник по изпълнението). По същия въпрос в условията на евентуалност касаторът мотивира основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
По поставения правен въпрос въззивният съд се е произнесъл в съответствие с цитираната от касатора практика на ВКС, като е приел, че отговорността за разноските по изпълнението е деликтна и солидарна. Изложените съображения за специална уредба на отговорността за разноските по чл.174 ЗЗД не са в противоречие с практиката на ВКС и са основани изцяло на ясната законова норма. Независимо, че в мотивите на обжалваното решение е формулиран извод за липса на вземане, съображенията на въззивния съд са основани, не на принципното отричане на отговорността на ипотекарния длъжник за разноските по изпълнението, а на специалния ред за събиране на вземането на ипотекарния кредитор по чл.717н ТЗ.
Съгласно посоченото правило при продажбата на имущество, което е ипотекирано или заложено от длъжника за обезпечаване на чужд дълг или е придобито от длъжника, обременено с ипотека или залог, за получените суми от продажбата на имуществото се изготвя отделна сметка за разпределение, в която се посочват и сумите, дължими на обезпечения кредитор. Припадащата се по разпределението сума на обезпечения кредитор се запазва от синдика и се предава на кредитора, след като последният представи изпълнителен лист за вземането си или удостовери пред синдика, че обезпеченото вземане е прието в производството по несъстоятелност на лицето, чийто дълг е обезпечен с продаденото имущество. При уважаване на иска за установяване съществуването на неприето вземане, респ. за съществуването на вземане, изключено от списъка на приетите вземания по възражение на длъжника или на друг кредитор, кредиторът ще се удовлетвори от сумите, които задължително се заделят за резерви за неприетите вземания – предмет на установителен иск – чл.694, ал.9 ТЗ. Посочените суми, които се заделят са от сумите, получени от осребряване на друго имуществото на длъжника, докато удовлетворението на ипотекарния кредитор е само от сумите, получени от продажбата на ипотекираните имоти с изготвяне на отделна сметка за разпределение. Законодателната уредба за начина на удовлетворяване на кредитора, в случай че ипотекарният длъжник е в производството по несъстоятелност, отчита същността на ипотечното право.
По изложените съображения съставът на ВКС намира, че по въведения по реда на чл.280, ал.1 ГПК правен въпрос въззивното решение не е постановено в противоречие с практиката на ВКС, както и че законовите разпоредби относно отговорността за разноските по изпълнението са ясни и не се нуждаят от тълкуване. Даденото от въззивния съд разрешение е основано не на неточно прилагане на правните норми, а на съобразяване на специалните правила за производството по несъстоятелност, по тълкуването на които касаторът не е поставил правен въпрос от значение за спора, поради което касационното обжалване не се допуска.
Разноски за производството не се дължат.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 243/10.11.2017г., постановено по т.д.№ 279/2017г. от Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.