О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1906/2019 година
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по подадена от И. Г. Р. частна касационна жалба срещу определение № 230 от 03.06.2019 г. по ч.т.д. № 296/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено определение № 149 от 03.04.2019 г. по т.д. № 11/2019 г. на Окръжен съд – Хасково в обжалваната част – за прекратяване на производството по делото по подадена от И. Р. искова молба с вх. № 849/25.01.2019 г.
Частният касатор поддържа доводи за неправилност на определението. Сочи, че с връщане на исковата молба съдът е преградил правото му да установи какви вреди е нанесъл на ТД “Мустанг 2001“ ООД заличен вече управител М. К. и в частност на него, в качеството му на съдружник. Счита, че съдът не е изпълнил задължението си да даде правилна правна квалификация на предявения иск, въз основа на изложените в исковата молба и допълнително уточнени фактически обстоятелства и петитум. Твърди, че с исковата молба е заведен иск за причинени от К. вреди, поради злоупотреба с доверието на останалите съдружници, като тя се е обогатила за тяхна сметка и в техен ущърб, след което е предприела стъпки за заличаването си, за да не отговаря по предявените срещу нея претенции. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на определението на АС-Пловдив и на потвърденото определение на първоинстанционния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
В изпълнение на указанията, дадени от администриращия жалбата съд, частният касатор, чрез процесуалния си пълномощник, е представил изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което се поддържат предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, с цитирана и приложена практика на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на частния касатор, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, при спазване на предвидения в чл.275, ал.1 ГПК преклузивен срок и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване определение.
За да постанови обжалвания съдебен акт, съставът на Апелативен съд – Пловдив, след преценка на предприетите от първоинстанционния съд процесуални действия и подробните, двукратни указания за отстраняване нередовности на исковата молба, изразяващи се: в липса на конкретизация кои членствени права на съдружника – ищец са нарушени и в противоречия между конкретизираната обстоятелствена част и заявения петитум, както и на процесуалните действия на ищеца И. Р., е извел извод за правилност на постановеното по реда на чл.130 ГПК определение на ОС-Хасково. Изложени са подробни съображения за правната характеристика на иска по чл.71 ТЗ. Прието е, че за да може съдът да даде правна квалификация на спорното право, то ищецът следва да индивидуализира предмета на спора чрез основанието и петитума, при съответствие между поддържаните в исковата молба обстоятелства и отправеното до съда искане. Констатирано е още, че търсената защита следва да е заявена от и спрямо надлежна страна. Въззивният съд е посочил, че изложените обстоятелства в исковата молба и в последващите уточнителни молби очертават по-скоро търсена защита от управителя на дружеството с ограничена отговорност по чл.145 ТЗ, но тази защита не може да бъде проведена чрез иск по чл.71 ТЗ. Отделно от това, активно и пасивно легитимираните страни по иска с правно основание чл.145 ТЗ са други лица. Съобразено е и диспозитивното начало в процеса, препятстващо подмяна или промяна на предмета на делото и на страните, извършени по инициатива на съда.
Констатирано е, че вторият ищец – В. Г. Р. не е обжалвал прекратителното първоинстанционно определение.
Настоящият касационен състав счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно постановките в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, в задължение на касационния жалбоподател е вменено да посочи материалноправен и/или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора. Липсата на формулиран правен въпрос, попадащ в обхвата на общия селективен критерий, съставлява достатъчно основание за недопускане на касационен контрол, като за ВКС не съществува задължение да формулира или да извежда правен въпрос въз основа на поддържаните в жалбата и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК оплаквания и доводи за неправилност на въззивния съдебен акт.
В представеното от частния касатор изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не са съобразени задължителните указания по приложение на процесуалния закон, дадени в посочения акт на нормативно тълкуване, т.к. не е формулиран правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК. Поради неустановяване на основната предпоставка за достъп до касация, не се дължи преценка доколко е налице поддържания допълнителен селективен критерий по т.1 на чл.280, ал.1 ГПК, с оглед приложената практика на ВКС, относима към задължението на решаващия съд да определи правната квалификация на спорното материално право.
Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 230 от 03.06.2019 г. по ч.т.д. № 296/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: