2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 562
гр.София, 07.05.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова
ЧЛЕНОВЕ Емил Томов
Драгомир Драгнев
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 117 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Т. Х. срещу решение от 12.07.2012 г., постановено по гр. д. № 3467 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ „А” въззивен състав, с което потвърдено решение № І 40-268 от 20.12.2011 г., постановено по гр. д. № 41372 по описа за 2011 г. на Софийския районен съд, І ГО, 40 състав, за осъждане на касатора да освободи и да предаде на Р. В. Х. на основание чл.233, ал.1 от ЗЗД апартамент № 25, намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.”А”, етаж 9.
Касаторът М. Т. Х. твърди, че решението на Софийския градски съд е необосновано-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Счита, че решението следва да се допусне до касационно обжалване на основание т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК, за да се създаде практика за допускане на правен защитник, назначен от съда, при правна неграмотност на страната.
Ответницата по жалбата Р. Х. не взема становище по нея.
Жалбата е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Р. Х. е изложила в исковата молба, че наемният договор с касатора М. Х. е развален поради неплащане на наемна цена и консумативни разноски, поради което е поискала предаване държането на наетия апартамент. В отговора на исковата молба М. Х. е възразила, че неплащането се дължи на поведението на наемодателя. Пред първата инстанция тя не е поискала предоставяне на правна помощ. Едва във въззивната жалба е повдигнала нови възражения и е посочила, че наетият от нея адвокат не се явил, поради което тя не могла да се защити и следвало съдът да и назначи представител. Въззивният съд е приел, че правото на защита на ответницата пред първата инстанция не е било накърнено, тя не е доказала плащането на наемната цена и първоначално повдигнатото възражение за отговорност на кредитора, а другите възражения във въззивната жалба са преклудирани, поради което е потвърдил първоинстанционното решение за опразване на наетия имот. От мотивите на обжалваното решение става ясно, че поставеният от касатора въпрос няма отношение към съществото на спора. Ако правото на процесуална защита на касатора действително е било нарушено, би възникнало основание за отмяна на решението по чл.303, ал.1, т.5 от ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълкувателно дело № 1 от 2009 г. на ОСГТК въпросът, който би позволил касационно обжалване, трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, а такъв въпрос касаторът не е формулирал.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.07.2012 г., постановено по гр. д. № 3467 по описа за 2012 г. на Софийския градски съд, ГК, ІІ „А” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: