3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател: ТАНЯ МИТОВА
Членове: ЕМИЛ ТОМОВ
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 1592/2011 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност против решение № 238 от 29. 07. 2011 г. по в. гр. д. № 239/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. Излагат се съображения за неправилност на решението и се иска отмяната му и уважаване на искането по чл. 28 ЗОПДИППД. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване – произнасяне по правни въпроси в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Ответниците по касационната жалба А. И. Д. и М. Г. Д., както и представителят на прокуратурата не изразяват становище по същата.
Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
Касационната жалба е допустима – подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице имащо право на жалба.
Не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
С обжалваното решение на апелативния съд е отменено първоинстанционно решение на окръжен съд и е отхвърлено искането на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД против А. И. Д. и М. Г. Д., за отнемане в полза на държавата на придобито от посочените лица имущество на обща стойност 105712, 76 лв.
За да постанови този резултат, съставът на съда е приел, че за да се уважи искането, е необходимо събраните по делото доказателства да установяват наличие на причинна връзка между извършваната през определен период от време престъпна дейност и придобиването на имуществото или да формират основателно предположение, че придобиването е със средства, получени в резултат на осъществяваната престъпна дейност. Прието е, че наличието на причинна връзка подлежи на доказване съобразно правилата на исковото производство, установени в ГПК, както и, че в конкретния случай събраните доказателства не обосновават предположение за наличието на такава, още повече, че ответникът по иска е бил осъден за опит за измама за сумата 1000 лв., останал недовършен по независещи от него причини. Прието е, че подобно предположение не може да се направи единствено въз основа на съпоставка на доходите и разходите на ответниците през проверявания период и въз основа на неустановяване на законен източник на средствата. Прието е, също, че съгласно чл. 10 ЗОПДИППД подлежи на отнемане имущество, придобито от престъпна дейност и имащо статут на съпружеска имуществена общност, само когато се установи липса на принос на другия съпруг за придобиването му, както и, че в конкретния случай презумпцията за принос, установена в чл. 21, ал. 3 СК, не е оборена и съпругата на осъденото лице има принос в придобиването му с личен труд, грижи за децата и работа в домакинството.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните правни въпроси:
а/. за да се уважи искане по чл. 28 ЗОПДИППД, следва ли да се установи наличие на връзка между извършваната през определен период от време престъпна дейност и придобиването на имуществото или да се формира основателно предположение, че придобиването е със средства, получени в резултат на осъществяваната престъпна дейност; липсата на данни за законни източници на средствата за придобиване на имуществото достатъчно ли е, за да се предположи, че същото е придобито с доходи от престъпна дейност;
б/. подлежи ли на отнемане имущество на проверяваното лице, представляващо съпружеска имуществена общност, за чието придобиване съпругът на проверяваното лице е допринесъл с личен труд, грижи за децата или работа в домакинството.
Твърди се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК.
Относно първия поставен въпрос – не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението. Неоснователен е доводът на касатора, че приетото от състава на въззивния съд по този въпрос противоречи на разрешенията по същия въпрос, дадени от ВКС в приложените съдебни решения. От мотивите към представените съдебни актове /решение № 66 от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г.о., решение № 759 от 28. 07. 2011 г. по гр. д. № 463/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 1 от 21. 03. 2011 г. по гр. д. № 697/2010 г. на ВКС, ІV г.о./ е видно, че със същите се приема, че за да се уважи искане по чл. 28 ЗОПДИППД и да се отнеме имущество в полза на държавата е необходимо събраните по делото доказателства да установяват връзка между престъпната дейност и средствата, с които е придобито имуществото, чието отнемане се иска, или да може да се направи предположение за наличието на такава връзка. Прието е, че установяването на законен източник на средствата изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност, но при липса на установен законен източник на средствата съдът изгражда изводите си за наличие или липса на връзка между престъпната дейност и доходите на лицето въз основа на конкретните особености на всеки отделен случай и на цялостна преценка на установените факти /вид и характер на осъществяваната престъпна дейност, възможността същата да е източник на приходи и т.н./. В посочения смисъл е и разрешението, дадено в атакуваното пред настоящата инстанция решение. Действително, в приложеното решение № 671 от 9. 11. 2010 г. по гр. д. № 875/2010 г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОПДИППД, основателното предположение за причинна връзка между престъпната дейност и средствата, с които е придобито имуществото, законът извежда от липсата на данни за законни източници на доходи и неустановяването на законни източници на доходи е достатъчно, за да се приеме наличието на такава връзка. Това решение, обаче, е изолирано, не отразява преобладаващата практика и изразеното в него разбиране е преодоляно с последващи решения по чл. 290 ГПК, според които разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ не съдържа презумпция за наличие на връзка между престъпната дейност и средствата за придобиване при неустановеност на законен източник на доходи.
Вторият, посочен от касатора въпрос, действително е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. В решение № 66 от 26. 07. 2011 г. по гр. д. № 863/2010 г., ІІІ г.о. се приема, че за оборване на законовата презумпция по чл. 9 ЗОПДИППД проверяваното лице следва да установи свой принос в придобиването на посоченото имущество, изразяващ се в предоставяне от него на средства от законен източник, както и че в хипотезата на чл. 10 ЗОПДИППД приносът на другия съпруг в придобиването на имуществото не може да се изрази чрез личен труд, грижи за децата или работа в домакинството. Даденото от въззивния съд разрешение по този въпрос е в обратния смисъл. Въпреки това, настоящият състав намира, че не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по този въпрос, тъй като разглеждането му не би се отразило на крайния изход на делото, доколкото в случая решаващ е въпросът за наличие на връзка между престъпната дейност и средствата, с които е придобито имуществото, или за основателно предположение за такава връзка.
Ответните страни по касационната жалба не претендират деловодни разноски за настоящото производство, нито има представени доказателства за извършване на такива.
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 238 от 29. 07. 2011 г. по в. гр. д. № 239/2011 г. на Великотърновския апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: