О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
гр. София, 07.12.2018год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 1573 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Карамфила Я. И., действаща лично и със съгласието на своята майка А. А. Т., против решение № 488/27.02.2018г. по гр.д. № 4108/2017г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частично потвърждаване и частична отмяна на решение от 09.05.2017 г. по гр. д. № 15 703/2015 г. на СГС, ГК, I о., 19 състав като краен резултат е отхвърлен искът на касатора против ЗК „Лев Инс“АД за разликата над 49 000 лв. до 80 000 лв., предявен като частичен при пълен заявен размер от 200 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./.
В писмения си отговор ответникът по касационната жалба ЗК „Лев Инс“АД спорва основателността й и наличието на основания по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на застрахователя спрямо пострадалото лице по чл.226, ал.1 КЗ /отм./. САС е установил извършването на ПТП на 02.10.2015 г., при което в ясно време, при добра видимост и суха пътна настилка управляваният от виновния водач автомобил е преминавал през населено място със скорост от около 54 км/ч. САС е констатирал, че на около 19 м. преди удара пешеходката Карамфила И. /12 годишна към този момент/, предприела пресичане на пътното платно, притичвайки отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила, излизайки зад спрял автобус на спирка за автобусни превози. Детето попаднало в опасната зона за спиране на автомобила и настъпил удар. Спроед заключението на САТЕ ударът е бил предотвратим при скорост на движение около 35 км/ч. Подробно въззивният съд е обсъдил заключението на вещото лице по СМЕ като е възприел констатациите, че пострадалото лице е получило следните увреждания: черепно-мозъчна травма – закрито счупване на дясната тилно-слепоочна област и кръвоизлив под меката мозъчна обвивка; контузия на меките тъкани на главата с множество охлузни рани в областта на главата, лицето и шията; счупване на дясна раменна кост; контузии на меките тъкани на тялото и крайниците. Счупената кост на дясното рамо е била наместена оперативно, а след 1 месец е проведена нова операция– за изваждане на имплантираните уреди. Болничното лечение при двете хоспитализации е било 10 дни. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок от 3-4 месеца. Черепно-мозъчната травма е причинила средно до значително по интензитет главоболие. Счупването на костите на ръката е било свързано с разкъсване на богато инервираната надкостница, поради което тази травма е причинила на пострадалата силна, продължителна болка и болките са се възобновявали и при най-малки движения в раменния пояс и при дишане. При извършения личен преглед вещото лице е констатирало остатъчно затруднение в движенията на десния горен крайник в областта на раменната става. Съдът е споделил изводите на вещото лице относно добрата прогноза за очаквано пълно възстановяване на движенията на ръката. Не се очакват и трайни последици в бъдеще от черепно-мозъчната травма. Изрично САС се е позовал и на свидетелските показания, от които се установява, че в болницата детето не е могло да говори, било е много уплашено. Около 2 месеца за него се е грижела майка му. Пострадалата се страхувала да излиза сама и се оплаквала от главоболие. Отчетено е било, че показанията за чести припадъци и период на „притъмняване” не се подкрепят от медицинската документация според вещото лице по СМЕ.
С оглед на така установените неимуществени вреди, въззивният съд е намерил, че обезщетение в размер на 70 000 лв. се явява справедливо. САС е приел също, че касаторката е допринесла за настъпване на ПТП и в нейната въззивна жалба това обстоятелство не се оспорва. Заключил е, че съпричиняването е в по-висок размер от определените от СГС 20%. Изложени са съображения, че водачът на автомобила не е имал видимост към хората, които са се намирали зад автобуса, а детето е изскочило внезапно и то тичайки. С поведението си то само се е поставило в опасност, поради което въззивният съд приема, че приносът му е в размер на 30 %. По отношение поведението на водача на автомобила е било отчетено, че МПС се е движило със скорост, надвишаваща разрешената за населено място. Освен това, шофьорът е бил длъжен да спази разпоредбата на чл.65 от ЗДвП, която го задължава, при движение покрай спряло пътно превозно средство на автобусна спирка да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. Като краен резултат, след прилагане на процента съпричиняване, САС е уважил иска по чл.226, ал.1 КЗ / отм./ до размера на 49 000 лева.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Може ли съдът да обоснове решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди поотделно и в съвкупност целия, събран по делото доказателствен материал?; 2/ Следва ли съдът, при приложението на чл.52 ЗЗД и определяне на справедливо обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от непозволено увреждане, да се съобрази с указанията, съдържащи се в т.II на ППВС № 4/1986г. и да обсъди и анализира редица конкретни за всеки случай обективно съществуващи обстоятелства и въз основа на оценката им да определи конкретния размер на обезщетението по справедливост?; 3/Следва ли съдът при определяне на справедливия размер на застрахователното обезщетение за неимуществени вреди да вземе предвид наред с указаните в ППВС №4/1968г. и нормативно посочените нива на застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица и икономическата конюнктура в страната, съобразно с инфлацията, обезценяването на лева и нарастването на цените?; 4/Предполага ли сама по себе си ниската възраст на пострадалото лице присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в по-висок размер, предвид конкретното му когнитивно и интелектуално развитие и отчитайки възможността на последното да се повлияе негативно, вследствие на претърпян инцидент? Касаторът се позовава на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по първите три въпроса, като счита, че същите са разрешени от САС в противоречие с практиката на ВКС, обективирана следните постановени по реда на чл.290 ГПК: Решение № 24/28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на ВКС, I г.о., Решение № 166/03.08.2011г. по гр.д. № 1065/2010г. на ВКС, III г.о., Решение № 221/15.04.2002г. по гр.д. № 677/2001г. на ВКС, I г.о. – по първи въпрос; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о. – по втори въпрос; Решение № 99/08.10.2013г. по т.д. № 44/2012г. на ВКС, II т.о., Решение № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о. и Решение № 83/06.07.2009г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, II т.о. По втори въпрос е налице позоваване и на задължителна практика, обективирана в ППВС № 4/1968г. Въведено е и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на четвъртия правен въпрос, който според касатора е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Настоящият състав на ВКС намира, че във въззивното решение на САС поставените въпроси са намерили своя отговор, в който смисъл те са обусловили волята на съда за постановяване на крайния правен извод относно справедливия размер на дължимите от застрахователя обезщетения. Не е изпълнено изискването за осъществяване на допълнителнителните критерии по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Първи въпрос е предпоставен от наведено оплакване за необсъждане от страна на решаващия съд на заключението на вещото лице по СМЕ и на свидетелските показания в тяхната цялост. Видно от решаващите мотиви на САС заключението относно характера и интензивността на претърпените болки и страдания от касатора е изградено след съобразяване на всички констатации на вещото лице относно конкретните травми, тяхното въздействие върху физическото и психологично състояние на детето, продължителността им и степента на възстановяване на организма. Едновременно с това въззивният съд не само е обсъдил и показанията на разпитания свидетел, но и ги е съпоставил със заключението на СМЕ. Следователно САС се е произнесъл в съответствие с цитираната от касатора съдебна практика на ВКС, която последователно приема, че съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства, заедно и поотделно и да отговори на всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им.
Въпроси от втори до четвърти в своята цялост касаят проблема за критериите по чл.52 ЗЗД, които следва да съобразява съдът при присъждане на справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Според указанията в т.2 на ППВС № 4/1968 г. и в постановените по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС: № 83/06.07.2009г. по т.д.№ 795/2008 г., № 158/28.12.2011г. по т.д. № 157/2011г. на ВКС, I т.о., № 66/03.07.2012г. по т.д. № 619/2011г. на ВКС, II т.о. / посочени от касатора/ и служебно известните на настоящия състав: № 124 / 11.11.2010 г. по т. д. № 708/2009 г. на II т. о., № 749/05.12.2008 г. по т.д.№ № 387/2008 г. на II т.о., № 25/ 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т.о. , № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на II т.о., №1 / 26. 03. 2012 г., по т.д.№ 299/2011 г. на ІІ т.о., № 95/24.10.2012 г. по т.д.№ 916/2011 г. на І т.о. и много други, понятието „справедливост“ не е абстрактно, а всякога – налагащо преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са свързани с начина на извършване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици. Посочените обстоятелства, както и редица други следва да бъдат обсъдени от съда в тяхната съвкупност, като се прецени и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на самото общество, несъмнено обусловено от съществуващата в страната икономическа конюнктура. Индиция за последната са и лимитите на застрахователни покрития по § 27 ПЗР КЗ/отм./, които дори да нямат самостоятелно значение по отношение на критерия за справедливост, следва да бъдат взети предвид и обсъдени, за да бъдат отчетени реалните икономически условия, имащи значение за приложението на чл. 52 ЗЗД. Следователно, за да бъде справедливо по см. на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди, означава да бъде определен от съда онзи точен, според съществуващата в страната икономическа обстановка, паричен еквивалент, на всички понесени от конкретното увредено лице емоционални, физически и психически болки, неудобства и сътресения, които съпътстват живота му за определен по- кратък или по- продължителен период от време.
В съответствие с горепосочената практика САС не само е посочил, но е и обсъдил и то в тяхната съвкупност всички обстоятелства, имащи отношение към определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост: всички претърпени като вид вреди, техният интензитет и конкретните им проявления върху личността на увреденото лице, включително и с оглед на ниската му възраст. Следва да се има предвид, че всеки един критерий се отчита, но всички те следва да се съобразят като съвкупност и не следва да се отдава самостоятелно и водещо значение на някой от тях само поради отнасянето му към определена категория, вкл. и възрастта. Едновременно това като е приел, че към датата на произшествието – 02.10.2015г. обезщетение в размер на 70000лв. за пострадалата е съобразено със социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната, САС следователно е съобразил основата за формиране на съществуващите към този момент нива на застрахователно покритие, както и всички други фактори от значение за икономическата конюнктура. Намаляването на този размер до окончателната сума от 49 000лв. е поради прилагане на чл.51, ал.2 ЗЗД като в касационата жалба отсъстват оплаквания за неправилно определен процент на съпричиняване на вредите от пострадалата.
Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според цитираната норма въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което основание е независимо от правните въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на касационна проверка по същество на обжалвания съдебен акт. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен, противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение на САС според настоящия съдебен състав на ВКС не разкрива никой от изброените по – горе пороци.
Така изложеното налага цялостен извод за недопускане на касационно обжалване на обжалваното въззивно решение.
Ответникът по касацията не претендира присъждане на разноски.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 488/27.02.2018г. по гр.д. № 4108/2017г. на Софийски апелативен съд в обжалваната част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: