О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 563
София, 03.06.2009г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети май , две хиляди и девета година в състав:
Председател : ТАНЯ МИТОВА
Членове : АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №529/2009 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. „ЖИ”УДВГД –Пловдив срещу решение №1757 от 25.11.2008г по гр.дело № 2650/2008г. на Пловдивски окръжен съд , с което е оставено в сила решение от 20.06.2008г по гр.д.297/2008г на Пловдивски районен съд, постановено по трудов спор . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи противоречие с практиката на Върховния съд по въпроса на недействителността на трудов договор по смисъла на чл. 74 ал.1 от КТ ,когато при сключването му не са спазени изискванията за образование и професионална квалификация . Въззивният съд не е приел възражението за недействителност и е изследвал законосъобразността на прекратителното основание предвид обсотятелството ,че работодателят сам е преценил да наеме неотговарящо на длъжностните изисквания за образование лице . Поддържа се практиката да в обратен смисъл , обстоятелство по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК , респ. въпросът да е противоречиво решаван – чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК , приложени са решение №2202/2001г , №1129/1995г на ІІІ г.о на ВКС в подкрепа на първия довод и реш. № 1007/2008г на ВОС в подкрепа на втория довод . От значение за развитието на материалното право е въпросът за правата на работодателя да заяви чрез възражение недествителността на трудовия договор тогава , когато по исков ред се поставя въпрос за законосъобразност на уволнение .
Ответника по касация Н. К. поддържа ,че същински основания за допустимост не са налице, приложените решения и поставения проблем са неотносими към случая .
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІгр. отделение счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана с представителна съдебна практика на Върховния касационен съд, която практика е последователна в разрешението относно действителността на трудови договори за случай , при който изискването за образователен ценз при заемането на определена длъжност произтича от нормативен акт и при ключването на трудовия договор изискването не е спазено . В случая не е установено изискването по длъжностна характеристика за висше образование – степен „магистър” да произтича от норма на закона или друго задължително за работодателя предписание , поради което и ако същото съзнателно е било пренебрегнато от работодателя при първоначалното назначение, последният не може да се позовава на нищожност по чл. 74 от КТ в спора за законосъобразност на уволнение по чл. 328 ал.1 т.6 от КТ . В този смисъл практиката на Върховния касационен съд също е последователна.
Настоящият съд не прима тезата , че даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с тази практика или се касае за противоречиво решаван от съдилищата въпрос , доколкото от приложеното решение на Врачански окръжен съд № 1007/2008г не е видно при какви фактически обстоятелства е прието , че изискванията по длъжностна характеристика следва да са определящи за действителността на първоначалното назначение.
Конкретна обосновка на исканата касация не е налице и предвид наведеното основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, подкрепено с неприемливия довод ,че по обсъдените по- гори въпроси няма трайна съдебна практика .
Следва да се присъдят разноски на ответната страна в размер на 150 лева
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №1757 от 25.11.2008г по гр.дело № 2650/2008г. на Пловдивски окръжен съд.
Осъжда НК„Ж” УДВГД –Пловдив да заплати на Н. Т. К. сумата 150 лева разноски по делото
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .