О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
С., 10.05. 2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1190 по описа за 2011 г. взе предвид следното
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от [фирма] срещу въззивно решение № 284/15.03.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 23/2011 г.
Излага доводи за противоречие с материалния закон.
Насрещната страна Г. И. Я. не е отговорил в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 283 ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е и изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копие на съдебни актове, на които се позовава касатора, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Предявени са искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ.
С обжалваното решение те са отхвърлени.
За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че страните били в трудовоправна връзка по безсрочен трудов договор, като Г. И. Я. е заемал длъжността „инспектор инкасо” . Трудовият договор едностранно е прекратен от работодателя поради това, че служителят не отговаря на променените изисквания за заемане на длъжността – висше икономическо образование.
Въззивният съд е приел, че предприетите изменения относно образованието за заемане на длъжността са целенасочени и единствено само по отношение на заеманата от уволнения Я. длъжност. Съдът е изложил съображения,че е налице злоупотреба с право, което правният ред не признава и като се е позовал на чл. 8, ал. 1 КТ постановил, че заповедта за уволнение е назаконосъобразна.
Въпросът на касатора в изложението дали съдебният контрол включва преценка налице ли е съществена промяна в длъжностната характеристика, която да обосновава необходимостта от заемането на длъжността от лице с по-висока квалификация, не е разрешен от въззивния съд в противоречие с приложените към изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК съдебни актове. Съставът на Варненския окръжен съд изрично е посочил, преценката за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност, както и, че тя не подлежи на съдебен контрол, стига обаче, да не се нарушава императивна правна норма или да се злоупотребява с право или да се установява дискриминационен подход.
По следващите въпроси, не може да бъде даден принципно еднозначен отговор, доколкото проявните форми на злоупотребата с право могат да са най-различни, съответно във всеки конкретен случай извод за подобно противоправно поведение може да се направи въз основа на различни факти и обстоятелства. Същественото е, че превратното упражнение на субективните права е укоримо с оглед обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият може да иска още и обезщетение, и преустановяване на увреждащата злоупотреба.
Въпросите са: длъжен ли е съдът да изследва и да вземе предвид наличието, съдържанието и други факти и обстоятелства, свързани с трудовите правоотношения и на други работници и служители, които не са предмет на конкретния правен спор; преценката на съда дали трудовите права и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по конкретното трудово правоотношение, включва ли оценка относно съществуването и съдържанието на други трудови правоотношения на други работници; при промяна на изискването за притежавано образование, извършено чрез промяна в длъжностната характеристика, работодателят длъжен ли е да прекрати трудовите договори на всички работници, които не отговарят на това изискване; при прилагането на чл. 328, ал. 1, т. 6 предл. първо КТ спрямо конкретен работник, работодателят длъжен ли е да приложи това основание за прекратяване на трудовите договори едновременно и спрямо всички останали работници на същата длъжност и в случай, че не го направи – това злоупотреба с право ли е; има ли срок, считано от влизане в сила на промяната в изискването за притежавано образование, в който работодателят е длъжен да упражни правото си по чл. 328, ал. 1, т. 6 предл. първо КТ спрямо работник, който не съответства на променените изисквания за образователен ценз и, ако има такъв – каква е неговата продължителност; налице ли е злоупотреба с право по смисъла на чл. 8, ал. 1 КТ, ако работодателят прекрати трудовия договор на един работник, а на друг – не, в случай, че и спрямо двамата съществува основание за това.
В конкретния случай, съдът е преценявал характера на длъжността „инспектор инкасо”, изискванията за заемането й в търговското дружество, в поделенията му и спрямо заетите по нея служители, именно, защото от тези факти е установил недобросъвестното поведение на работодателя. Повишените изисквания за образование за заемане на длъжността са послужили като основание за уволнението единствено на Я., което и при съпоставка с характера на работата, са обусловили извода на съда, че не тя е причина за разписаната от работодателя промяна в условията за заеманата длъжност, а желанието чрез законово допустими средства да се постигне единствената цел – прекратяване на трудовия договор само с един конкретен служител.
В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 284/15.03.2011 г. на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д. № 23/2011 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: