О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 12.11.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, ІІІ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията А. С. ч.гр.дело № 263/2010 г.
Производството е образувано по три частни жалби на Надежда Д. Н. съответно срещу разпореждане № 1450 от 19.11.2009 г., определение № 486 от 19.11.2009 г. и определение от 16.12.2009 г. по гр.д. № 400/2009 г. на Варненския апелативен съд. Изложени са съображения за незаконосъобразност.
Ответниците по частната жалба не са изразили становище.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
По частната жалба срещу разпореждане № 1450 от 19.11.2009 г.:
Частната жалба е процесуално допустима.
С обжалваното разпореждане Варненският апелативен съд е върнал като просрочена частната жалба на Надежда Д. Н. срещу определение № 434 от 22.10.2009 г. в частта, с която на основание чл.333 ал. 2 ГПК е признал за установено, че отказът й да окаже съдействие на вещото лице за Д. експертиза е неправомерен.
Разпореждането е правилно. Препис от определението е връчено лично на жалбоподателката на посочения от нея адрес на 28.10.2009 г. Частната жалба срещу това определение е подадена на 16.11.2009 г., т.е. след изтичането на законния едноседмичен срок по чл.275 ал. 1 ГПК. Съгласно чл.275 ал.2 във вр. с чл. 262 ал. 2 т. 1 ГПК жалбата се връща, когато е подадена след изтичане на срока за обжалване. Неоснователен е доводът на жалбоподателката, че връчването е следвало да се извърши на посочения от нея съдебен адрес. Молбата с посочен съдебен адрес е подадена по- късно- на 03.11.2009 г., поради което същият е ирелевантен за осъщественото преди това връчване на преписа от определението.
По частната жалба срещу определение № 486 от 19.11.2009 г.:
Частната жалба е процесуално допустима.
С посоченото определение Варненският апелативен съд на основание чл. 92 ал. 2 ГПК е оставил без уважение молбата на Надежда Д. Н. за отмяна на наложената й глоба в размер на 100 лв. на основание чл. 91 ал. 1 във вр. с чл. 89 ал. 2 ГПК с определение № 434 от 22.10.2009 г.
Частната жалба е неоснователна. Неизпълнението на разпорежданията на съда е основание за налагане на глоба- чл. 89 т. 2 ГПК. Неоснователно е позоваването на жалбоподателката на представена от нея пред въззивния съд епикриза. Епикризата за оперативно лечение и болничен престой през периода 28.02- 01.03.2009 г. и оперативно лечение на Надежда Н./л.48 от въззивното дело/ не обуславя извод за наличие на уважителни причини за неизпълнение разпореждането на съда, което е от 28.09.2009 г-, т.е. повече от половин година по-късно.
По частната жалба срещу определението от 16.12.2009 г. за налагане на глоба на Надежда Д. Н. в размер на 1200 лв. на основание чл. 91 ал. 2 ГПК:
Същата следва да се третира като молба за отмяна на наложената глоба, по която компетентен да се произнесе е съдът, който я е наложил- чл. 92 ал. 1 и 2 ГПК. На обжалване с частна жалба съгласно чл. 92 ал. 3 ГПК подлежи определението на съда по ал. 2, каквото в случая няма.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1450 от 19.11.2009 г. и определение № 486 от 19.11.2009 г. по гр.д. № 400/2009 г. на Варненския апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Варненския апелативен съд, който е компетентен да се произнесе по реда на чл. 92 ал. 2 ГПК по молбата /наименувана „частна жалба”/ на Надежда Д. Н., заведена в същия съд с вх.№ 5615/21.12.2009 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: