О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 15.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2619/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] /в ликвидация/ срещу определение № 85 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 145/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК поради следните съображения:
С определението, предмет на обжалване състав на Софийски окръжен съд е потвърдил определение № 2 от 12.02.2014 г. по преписка № 276/12.02.2014 г. на съдия по вписванията при Служба по вписванията, [населено място], с което е постановен отказ за разпореждане заличаването на договорна ипотека № 147, том ІV, рег. № 5475, дело № 709/2007 г. на нотариус № 371, Д. Г. с район на действие РС – Б.. За да постанови този резултат съдът е приел за правилен извода на съдията по вписванията с оглед липсата на изрично указание във влязлото в сила решение за заличаване на договорната ипотека. Този извод решаващият състав е обосновал с това, че преценката за връзката между вземането и ипотечния акт, чието заличаване се иска има материалноправен характер, поради което може да бъде разрешена само в спорно исково производство. И в този смисъл преценката за тази връзка е извън предмета и обхвата на проведеното охранително производство и извън компетентността на съдията по вписванията.
С представеното изложение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК страната е поставила следния въпрос: „Необходимо ли е, при наличието на безспорни доказателства относно недължимостта на едно вземане, да има изрично произнасяне на съда за заличаване на обезпечението на това несъществуващо към момента вземане”. Страната е посочила общо и е развила съображения за това, че този въпрос бил неправилно решен от Софийски окръжен съд, като също така общо е посочено, че това твърдение било подкрепено от наложилата се в годините съдебна практика /непосочена/, а също така и от тълкуване разпоредбите на ЗЗД. Касаторът също така накратко е изложил своето разбиране по съществото на спора. В заключение е поискано на основание чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК да бъде допуснато касационно обжалване.
Жалбоподателят не е обосновал приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от него въпрос не е релевантен по смисъла на чл.280, ал. 1 ГПК, тъй като не е свързан с решаващите изводи на съда, а със становището му. С оглед разясненото съдържание на общото основание за допускане на касационно обжалване /ТР № 1/2009 на ОСГКТК, т. 1/ с поставения въпрос не се обосновава наличие на общо основание по чл.280, ал. 1 ГПК . По отношение на посоченото от касатора допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, поради наличието на задължителна и казуална съдебна практика /посочена от съдията по вписванията/, с която съдът се е съобразил това основание е неприложимо.
Необосноваването на основания по чл.280, ал.1 ГПК има за последица недопускане касационно обжалване на определението.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 85 от 19.03.2014 г. по ч. гр. дело № 145/2014 г. на Софийски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: