О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 20.05.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март две хиляди и петнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
разгледа докладваното от съдия Диана Хитова гр.дело N 7406/2014 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. Б. М. , чрез пълномощника адв.Г. Л. срещу решение от 22.05.2014 г. по гр.д.№ 6795/ 2013 г. на Софийски градски съд, ГО, ІV-д състав.
Ответникът по касационната „Летище София”-ЕАД, представлявано от изп.директор Х. Щ., в писмен отговор я оспорва.
По допускането на касационно обжалване на въззивното решение , настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното:
Касационната жалба е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна,която има правен интерес от предприетото процесуално действие и е допустима.
С обжалваното решение е отменено решение № ІІ-63-197/29.01.2013 г. по гр.д.№29219/2011 г. на Софийски районен съд, ІІ г.о., 63 състав в частта, с която предявеният от ищцата- касатор в настоящото производство иск обезщетение на вреди от незаконно задържане на трудовата й книжка в периода 18.05.2011 г.-17.10.2011 г. с правно основание чл.226 ал.2 и ал.3 КТ е уважен в размер на сумата 5 844,95 лв.,ведно със законната лихва от 06.07.2011 г. до окончателното й плащане и вместо това е постановено отхвърлянето му. Присъдени са разноски.Решението в останалите части, с които първоинстанционният съд се е произнесъл относно исковете по чл. 344 ал.1 т.1 –т.3 КТ , спрямо които въззивната жалба на ответника е била оттеглена и относно иска по чл. 226 ал.2 и ал.3 КТ за разликата от 5 844,95 лв. до претендирания размер от 6 236,85 лв. като необжалвано от ищцата ,е влязло в сила. За да постанови този резултат въззивният съд е приел,че за да бъде уважен искът с правно основание чл. 226 ал.2 КТ е необходимо ищецът да установи кумулативно наличието на следните предпоставки:прекратено трудово правоотношение между страните, незаконно задържане от страна на работодателя на трудовата книжка на работника след прекратяване на трудово правоотношение, претърпени от работника имуществени вреди, в причинно-следствена връзка с незаконното задържане на трудовата книжка.Размерът на обезщетението се определя според предвиденото в чл.226 ал.3 КТ, като вредите се съизмерват с брутното трудово възнаграждение за времето на задържане на трудовата книжка, а установяването на тези правопораждащи факти е в тежест на ищеца. В мотивите си въззивният съд се е позовал на задължителна съдебна практика ,създадена от състави на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, по гр.д.№206/2009 г.,ІV г.о., гр.д.№1875/2009 г., ІV г.о.,гр.д. № 1741/2010 г., ІV г.о. Според приетото в тях местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформена трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона.То е близко до задължението да се предаде определена вещ и поради това следва да се приеме с оглед естеството му, че е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение,когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и да я предаде на работника. В разглеждания случай е установено,че трудовата книжка е съхранявана не от работника, а от работодателя – в декларация на ищцата от 16.04.2010 г. тя е изразила съгласие за това. В исковата молба не се съдържат твърдения,че се е явила при работодателя ,за да я получи и й е било отказано.Не са събрани и доказателства,установяващи такива факти. Поради това въззивният съд е приел, че задържането на трудовата книжка от работодателя не е незаконно, а от там и че искът е неоснователен.
В изложението по чл. 284 ал.1 т.3 ГПК ищцата поддържа становище за наличие на основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Извежда следния процесуалноправен въпрос:
-следва ли въззивният съд при констатиране на неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд съгласно чл. 145 и чл.146 ГПК да измени доклада по делото и да укаже на страната за кои факти не сочи доказателства.Счита,че е допуснато нарушение на приетото в решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК по гр.д.№252/2011 г., ІІ г.о. и по гр.д.№1553/2009 г., І г.о.,според които ако първоинстанционният съд не изпълни задълженията си да разпредели доказателствената тежест или я разпредели неправилно, въззивният съд следва да разпредели задълженията на страните сам, в противен случай ще постанови порочно решение.Твърди,че първоинстанционният съд не е допуснал три направени от нея доказателствени искания – да бъде задължен ответникът да даде отговор на въпроса дали е върната трудовата книжка, да представи обходен лист и да бъде разпитан управителят на дружеството при условията на чл. 186 ГПК.Констатацията на въззивния съд за разпределяне на доказателствената тежест в задължение на ищцата е направена едва в мотивите на постановения съдебен акт и без тези доказателства да бъдат допуснати.
ВКС, състав на ІІІ г.о. намира,че не следва да се допуска касационно обжалване на решението,постановено от въззивния съд.Според разрешенията в ТР №1/19.02.2010 г. по т.д.№1/2009 г. на ОСГТК предпоставка за това е обосноваване на общо и допълнително основание . Общото основание е формулиран от касатора въпрос, обусловен от правните изводи, които е направил въззивния съд ,от значение за изхода на конкретното дело.В случая въпросът е обусловен от становището на ищцата за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, които не могат да бъдат обсъждани в настоящото производство. Предмет на касационно обжалване са въззивните решения и процесуалните действия на въззивния съд. В частта относно процесуалните действия на второинстанционния съд, въпросът е поставен в хипотеза, която не е разгледана от него.Нито в решението, нито в друг постановен във въззивното производство съдебен акт, не е правена констатация за неправилно разпределение на доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Въпросът е детерминиран от становището на ищцата за допуснати процесуални нарушения и от въззивния съд, които също не могат да бъдат разглеждани в настоящото производство, те са предмет на производството по чл. 290 ГПК , в случай че касационната жалба бъде селектирана. Според приетото в цитираното ТР – т.1, въпросът не трябва да е свързан с правилността на обжалваното решение,възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на събраните доказателства.Не е обосновано и допълнително основание , тъй като решенията на ВКС, на които ищцата се позовава, са постановени при различна хипотеза-когато страната е направила оплакване за процесуални нарушения на първоинстанционния съд при изготвяне доклада по делото.За пълнота на изложението следва да се посочи,че доколкото второинстанционното производство е уредено от действащия ГПК като ограничено въззивно обжалване, за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно. Според постановките на ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК- т.2, за да се занимае с оплакване в тази насока , някоя от страните –във въззивната жалба или в отговора на същата, трябва да се е позовала на такова нарушение. В отговора на въззивната жалба липсва позоваване, а в исковата молба липсват твърдения за това, ищцата да се е явила пред работодателя и да й е било отказано връщането на трудовата книжка.
Необосноваването на общо и допълнително основание ще има за последица недопускането на касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 22.05.2014 г. по гр.д.№6795/2013 г. на Софийски градски съд, , ГО, ІV-д състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: