О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 13.07.2010 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
БОНКА ЙОНКОВА
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова ч. т. д. № 339/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Е. П. С., Г. Х. Б., М. К. М., Г. И. П. , В. Й. Й. , Е. К. Д., М. Д. С. , В. И. И. , Д. П. П. , Ж. Д. П. , М. Д. Й. , К. Б. К. и И. В. О. , всички от гр. С., действащи чрез процесуалните си пълномощници а. М а. Катина Б. , срещу определение № 13 от 11.02.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на ВКС, Търговска колегия, състав на Второ отделение, с което е оставена без разглеждане подадената от същите лица молба по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на влязло в сила решение от 22.12.1997 г. по т. д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд.
Частните жалбоподатели молят за отмяна на обжалваното определение. Считат за неправилен и незаконосъобразен извода на съдебния състав за недопустимост на подадената от тях молба за отмяна по реда на чл. 303 ГПК поради липса на активна процесуалноправна легитимация. Наличието на такава е обосновано с твърдението, че частните жалбоподатели са акционери с повече от 50% от акциите на заличената „П” АД, а трима от тях – В. Й. Й. , М. Д. С. и Е. К. Д. – са изпълнителни директори на банката до заличаването им като членове на Съвета на директорите и назначаването на квестори. В този смисъл, според жалбоподателите, следва да се приложи по аналогия практиката на Европейския съд по правата на човека, съгласно която легитимни представители на едно търговско дружество биха могли да бъдат и неговите акционери или притежатели на дялове, в случаите, в които дружеството не може да подаде жалба от свое име.
Ответниците по частната жалба – Българска Народна Б. и „Й” ЕАД, гр. С. не заявяват становище по същата.
Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
За да остави без разглеждане подадената от физическите лица – акционери в „П” АД /понастоящем заличена/ молба за отмяна на решението от 22.12.1997 г. по т. д. № 106/1997 г. на Софийски градски съд за обявяването на банката в несъстоятелност с произтичащите от това последици, съставът на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение е счел, че същата е недопустима предвид подаването й от лица, които не са легитимирани да инициират извънинстанционното производство, като по отношение на молителя И. О. недопустимостта на молбата произтича и от просрочието й.
Обжалваното определение е правилно.
Не може да бъде споделено поддържаното от частните жалбоподатели становище, че процесуалноправната им легитимация по подадената молба за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК се обосновава от прилагането по аналогия на постановеното от Европейския съд по правата на човека Решение от 24.02.2006 г. по делото „К” АД срещу България (жалба № 49429/99 г.), в което е прието, че легитимни представители на едно търговско дружество биха могли да бъдат и неговите акционери или притежатели на дялове в случаите, когато дружеството не може да подаде жалба от свое име. Безспорно, постановените от Европейския съд по правата на човека решения имат задължителна сила и подлежат на изпълнение. Съгласно обаче разпоредбата на чл. 46, ал. 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, тази задължителна сила се отнася за високодоговарящите страни само за делата, по които те са страни. Следователно, приетото в решението по делото „К” АД срещу България е задължително само за страните по него, но не и за страните по други дела, независимо от сходството на казусите. Това се отнася за всички разрешени от ЕСПЧ в цитираното решение въпроси, в т. ч. и тези, свързани с активната легитимация на лицата, подали жалбата. С оглед на това, не може да се счете, че при преценката относно активната процесуалноправна легитимация на молителите първият тричленен състав на ВКС не е съобразил задължителна за Република България и нейните съдилища практика на Европейския съд по правата на човека. Правилно и в съответствие с императивните изисквания на чл. 303 и чл. 304 ГПК решаващият състав е приел, че подателите на молбата не са от кръга на лицата, които са обвързани от задължителната сила на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, тъй като те не са били страна в производството по делото, по което е постановено това решение, нито имат качеството на необходими другари, чието конституиране като главна страна в процеса е било задължително с оглед допустимостта на същия.
Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 13 от 11.02.2010 г. по т. д. № 886/2009 г. на Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: