О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
Гр. С., 11.07.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Петя Хорозова
т.д. № 1528/2015 год. и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. С. от [населено място], чрез процесуалния му представител адв. Ю. В. от САК, срещу решение № 2447/30.12.2014 г. по в.гр.д. № 2989/2014 г. на Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, с което е потвърдено решение от 12.03.2014 г. по гр.д.№ 3093/2013 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 20-ти състав В ЧАСТТА, с която ГАРАНЦИОННИЯТ ФОНД е осъден да заплати на И. С. Л. от [населено място] сумата 45 500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 30.04.2012 г., на основание чл.288 ал.1 т.2, б. А КЗ, при участие на касатора в производството в качеството му на трето лице – помагач на страната на ответника.
В жалбата се поддържат касационни доводи за необоснованост и допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон при постановяване на въззивното решение в обжалваната част, претендира се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което обезщетението да бъде намалено по преценка на съда, при отчитане на съпричиняване на пострадалия ищец в размер на 75 %.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се формулира следният правен въпрос, който според касатора е от значение за изхода по конкретното дело: Необходимо ли е да се докаже наличие на вина у пострадалото лице, при определяне размера на неговия принос за настъпилия вредоносен резултат?. Твърди се, че той е разрешен в противоречие с практиката на ВКС /Решение № 165/26.10.2010 г. по т.д. № 93/2010 г., ІІ ТО, Решение № 350/17.10.2011 г. по гр.д.№ 1382/2010 г., ІV ГО/ – основание за допускане до касация по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. При липса на други формулирани въпроси, се твърди и противоречие с решение № І-026-142/05.03.2014 г. по гр.д.№ 21250/2013 г. на СРС, І ГО, 26 състав, постановено между същите главни страни и на същото основание, но по претенция за присъждане на имуществени вреди, в което съдът е приел съпричиняване на вредите от страна на ищеца в по-голям размер /без обективни данни за влизането му в сила/. В тази хипотеза касаторът се позовава на основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, а освен това навежда и основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, поради липса на достатъчно практика по процесния случай, което налага законът да бъде тълкуван.
Ответникът по касация – И. С. Л. от [населено място], чрез процесуалния си представител – адв. Д. С. изразява становище, че касаторът не е обосновал приложно поле на чл.280 ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, с оглед данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК, поради което е допустима, но по нея не се установяват основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на решението до касационна проверка. Въззивният съд изобщо не е обсъждал въпроса необходимо ли е при определяне на приноса в причиняването на вредите по чл.51 ал.2 ЗЗД да се съобразява вината на пострадалото лице. За да възприеме изводите на първата инстанция за установяване на съпричиняване в размер на 30 % съдът е посочил, че приносът на ищеца, консумирал алкохол заедно с водача на автомобила /т.е. касатора/ преди да се качат в автомобила и да настъпи ПТП, не може да бъде по-висок от този на самия водач, чиито действия са довели до вредоносния резултат. Предвид горните мотиви, формулираният в изложението по чл.284 ал.3 ГПК въпрос не е обусловил решаващата воля на съда, поради което няма значение за изхода по делото. При липсата на общия селективен критерий на чл.280 ал.1 ГПК решението не може да се допусне до касационно обжалване, като в този случай не подлежат на обсъждане допълнително въведените критерии в същата правна норма /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, т.1/.
По изложените съображения съставът на ВКС, ТК, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2447 от 30.12.2014 г. по в.гр.д. № 2989/2014 г. на Софийския апелативен съд, ГК, 4 състав, в обжалваната му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.