О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
София, 16.09.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
изслуша докладваното от съдия Татяна Върбанова
ч.т.дело № 1846/2019 година
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 4175 от 17.07.2019 г., подадена от „Морска градина Варна“ АД, ЕИК 203284077386, представлявано от П. И. Т., срещу определение № 481 от 04.07.2019 г. по ч.т.д. № 294/2019 г. на Апелативен съд – Варна в частта, с която е оставена без разглеждане подадена от дружеството молба по чл.251 ГПК за тълкуване на определение № 411 от 11.06.2019 г., постановено по същото дело.
В частната жалба се поддържа, че въззивният съдебен състав не е разгледал всички поставени за тълкуване въпроси и не е дал ясен отговор на въпроса: Кой упражнява правата на НАП в производството по т.д. № 1495/2016 г., след като последният е получил пълно плащане на приетото му вземане. Частният жалбоподател счита, че е необходимо да се допълни определението с отговор на въпросите: Вземането на НАП прието ли е или не, по см. на чл.693 ТЗ; Ако НАП вече не е кредитор с прието вземане, кой упражнява правата по това прието вземане, тъй като нормата на чл.693 ТЗ не се прилага за физическия кредитор, а само за вземането; Ако вземането вече не съществува в приетите вземания, по силата на кой финансов закон и кой финансов стандарт същото е отписано както като съдебно признато вземане, така и като съдебно признато задължение на „Морско казино“ АД /н/. В частната жалба се поддържа, че от Апелативен съд – Варна е поискано да извърши тълкуване на постановеното определение, за да се отговори на въпроса – дали в производството по несъстоятелност на „Морско казино“ ЕАД има кредитори, кои са те /ако има такива/, кои от тях имат право на глас и какви са в конкретния случай възможностите за някой от кредиторите да свика събрание на кредиторите.
Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – депозирана е от надлежна страна, при спазване на преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу подлежащо на касационен контрол определение.
С атакуваното определение съдебният състав на АС-Варна е оставил без разглеждане подадена от „Морска градина Варна“ АД молба по чл.251 ГПК за тълкуване на постановено по ч.т.д. № 294/2019 г. определение № 411 от 11.06.2019 г., с което е потвърдено определение № 1623 от 25.04.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т.д. № 1495/2016 г. за оставяне без уважение на депозирана от това дружество молба с вх. № 11454 от 11.04.2019 г. за освобождаване на синдика Т. И. на основание чл.657, ал.1, т.4 ТЗ и назначаване на нов такъв. Прието е, че волята на съда е ясно обективирана в диспозитива на въззивното определение, а изложените от съда мотиви не могат да се включат в искането за тълкуването на акта, тъй като те подлежат на преценка само когато самият акт подлежи на обжалване.
Определението е правилно.
Настоящият съдебен състав на ВКС, след преценка на доводите, съдържащи се в отправеното до АС-Варна искане за тълкуване на определението, потвърждаващо отказ на съда по несъстоятелност за освобождаване на синдика на „Морско казино“ ЕАД /н/ по т.д. № 1495/2016 г. на ОС-Варна, съответно за назначаване на нов синдик, споделя изцяло изводите на ВнАС, че молбата не съдържа основания за тълкуване. На тълкуване подлежи обективираната в съдебния акт /в неговия диспозитив/ воля на съда, когато тя не е ясна, но не и когато молителят /сега частен жалбоподател/ изразява несъгласие с мотивите към съдебния акт, относими към основанието, на което е поискано освобождаване на синдика, или към приети от съда факти, от значение за активната материалноправна легитимация за предявяване на искане по чл.657, ал.1, т.4 ТЗ. Всъщност, както е видно от съображенията на молителя, на които е основано искането за тълкуване на постановено от апелативния съд определение, с което се потвърждава определението на съда по несъстоятелността за оставяне без уважение искане за смяна на синдик, те обективират несъгласие с мотивите към този акт. Правилността на тези мотиви не може да се преценява в производството по чл.251 ГПК, което правилно е съобразено от ВнАС при постановяване на атакуваното определение. Поради това следва да се възприеме становището на АС, че в молбата по чл.251 ГПК и в поставените за тълкуване въпроси, обобщени от въззивния съд, не се съдържат основания за тълкуване на определението от 11.06.2019 г., а и изразената в неговия диспозитив на воля на съда е напълно ясна.
Предвид горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 481 от 04.07.2019 г. по ч.т.д. № 294/2019 г. на Апелативен съд – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: