О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 564
гр. София, 06.12.2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОТКА КАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА НИКОЛОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от съдия Генковска т. д. № 528 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Бизнес-Иновационен център „Симе“ АД /н/ срещу решение № 2802/29.11.2018г. по т.д. № 4964/2018г. на Софийски апелативен съд за потвърждаване на решение от 01.06.2017г. по т.д. № 617/2007г. на ОС-Враца, с което е обявен касаторът в несъстоятелност, постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановени са обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на органите на длъжника, длъжникът е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността и е постановено започване на осребряването на имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и разпределение на осребреното имущество.
В касационната жалба се поддържа, че решението на САС е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че производството по несъстоятелност спрямо касатора е открито на осн. чл. 630, ал. 1 ТЗ с решение от 24.04.2008 г. по т.д. № 617/2017 г. на Окръжен съд – Враца, обявено в ТР на 28.05.2008 г., частично отменено в частта относно началната дата на неплатежоспособност с решение от 24.02.2009 г. по т.д. № 1686/2008 г. на САС, която е определена на 27.09.2007 г. САС е счел, че не са налице специалните хипотези на чл. 630, ал. 2 ТЗ, чл. 632, ал. 1 ТЗ и чл. 709, ал. 1 ТЗ ТЗ, поради което съгласно предпоставките по чл. 710 ТЗ съдът следва да обявява длъжника в несъстоятелност, ако в предвидения от закона срок не е бил предложен план по чл. 696 ТЗ или предложеният план не е бил приет или утвърден. Установено е било, че в срока по чл. 698, ал. 1 ТЗ са били предложени от длъжника и от синдика планове за оздравяване на предприятието. С решение на съда по несъстоятелността е отказано да бъде утвърден предложения от длъжника и приет от събранието на кредиторите план за оздравяване, което решение е било потвърдено от САС. С определение от 30.01.2017 г. на ВрОС планът на синдика е бил допуснат и е свикано събрание на кредиторите за приемането му за 21.02.2017 г., на което събрание въпросът е отложен и е свикано събрание на кредиторите за 18.04.2017 г. С молба от 18.04.2017 г. синдикът е оттеглил предложения от него оздравителен план, като се е мотивирал с това, че масата на несъстоятелността е изцяло изчерпана, с което са отпаднали възможностите за оздравяване. САС е счел, че изявлението за оттегляне на плана е било направено от синдика и в проведеното на 18.04.2017 г. събрание на кредиторите. Поради което въззивната инстанция е заключила, че единият от двата предложени оздравителни плана /на длъжника/ не е бил утвърден, а вторият план /на синдика/ е оттеглен. Оттеглянето на плана десезира съда по несъстоятелността с него, като мотивите за оттеглянето са напълно ирелевантни. По тази причина верността на изложените от синдика съображения, изтъкнати в молбата за оттегляне /дали масата на несъстоятелността е изчерпана/, е без значение за наличието на валидно оттегляне – и без такива изложени съображения оттеглянето е напълно валидно и поражда процесуални последици с оглед диспозитивното начало. След оттеглянето липсва оздравителен план, с който съдът да е сезиран и по който да е висящо производство по неговото разглеждане. Съдът нито може служебно да предложи оздравителен план, нито да утвърди служебно план, който вече е оттеглен. За действията си синдикът носи деликтна отговорност по чл. 663 ТЗ, вкл. и за процесуалните си действия. Ето защо САС е намерил, че са били налице предвидените в чл. 710 ТЗ предпоставки за обявяване на длъжника в несъстоятелност – предложеният от длъжника план не е утвърден, а след оттеглянето на предложения от синдика план липсва друг предложен в срок оздравителен план, по който производството да е висящо.
В изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следния правен въпрос: Следва ли търговец в открито производство по несъстоятелност да бъде обявен в несъстоятелност при условие, че в периода от откриване на производството до постановяване на решението за обявяване в несъстоятелност вземанията на кредиторите, послужили като основание за откриване на производството са признати за несъществуващи в резултат на успешно порведени за длъжника искове по чл.694 ТЗ? Въпросът е въведен при позоваване на допълнително основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Касаторът се позовава и на очевидна неправилност.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, касаторът е задължен да посочи основания за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК – за произнасяне от съда по материалноправен или процесуалноправен въпрос, решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата или имащ значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, трябва да е от значение за изхода по конретното дело, за формиране на решаващата воля на съда. Следователно необходимо е преди всичко въззивният съд да е разрешил в обжалвания съдебен акт значимия за конретния спор правен въпрос, поставен от касатора.
В случая формулираният в изложението правен въпрос не изпълнява изискванията на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като по него няма произнасяне в мотивите на обжалвания съдебен акт, съответно той не е обусловил крайното правно разрешение по спора. Въззивният съд е изследвал единствено предпоставките по чл.710 ГПК, сред които не подада хипотезата, очертана с правния въпрос в изложението към касационната жалба. Настоящият състав на ВКС намира, че според приетата от законодателя уредба обявяването на длъжника в несъстоятелност по реда на чл.710 ТЗ не е поставено в зависимост от решенията по чл.694 ТЗ относно съществуване на вземанията на кредиторите, подали молбата по чл.625 ТЗ. В производството по откриване на производството по несъстоятелност, извън процедурата по оспорване на предявени вземания по чл.690 и сл. ТЗ и независимо от нея, в рамките на своята защита срещу молбата по чл.625 ТЗ, длъжникът разполага с процесуална възможност да оспори материалноправната легитимация на подалия молбата кредитор още на този етап от развитие на производството по несъстоятелност и да иска постановяване на решение по чл.631 ТЗ. След като спрямо касатора вече е било постановено решение по чл.630, ал.1 ТЗ, продължаването на производството по несъстоятелност – в хипотезите на чл.696 и сл. ТЗ / с предложен оздравителен план/, чл.710 ТЗ / без оздравителен план/, чл.632, ал.5 ТЗ / спиране/, чл. 740 ТЗ / извънсъдебно споразумение/ и пр., не е поставено в зависимост от качеството кредитор на лицето, по чиято молба е било инициирано производството по несъстоятелност.
Касаторът се позовава и на основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК „очевидна неправилност” за допускане на касационен контрол. За разлика от неправилността на съдебния акт като общо касационно основание по чл.281, т.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при съдебен акт, който е постановен “contra legem” до такава степен, при която законът е приложен в неговия противоположен смисъл или който е постановен “extra legem”, т.е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма. Очевидна неправилност е налице и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Не е налице очевидна неправилност обаче, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, при противоречие с практиката на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз, когато е налице неправилно решаване на спорни въпроси относно приложимия закон или относно действието на правните норми във времето, както и когато необосноваността на въззивния акт произтича от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. В случая не е налице очевидна неправилност на обжалваното решение, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано.
По тези съображения не се допуска касационно обжалване на възивното решение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на № 2802/29.11.2018г. по т.д. № 4964/2018г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: