Определение №564 от по гр. дело №512/512 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                                    О   П  Р  Е  Д  Е Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №     564
 
                                    София,        03.06.2009г.
 
                                            В ИМЕТО НА НАРОДА
 
            Върховният касационен съд на Република България, трето    гражданско отделение, в закрито  заседание на двадесет и втори май  , две хиляди и девета     година в състав:
                                    Председател :  ТАНЯ МИТОВА      
                                             Членове :  АНИ САРАЛИЕВА    
                                                                                       ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
 гр. дело №512/2009 г.
            Производството е по допускане на касационно обжалване, по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Т. Н. Г. ,чрез адв. И. И. срещу решение от 15.10.2008г по гр.дело № 224/2008г. на Монтански окръжен съд в частта , с което е оставено в сила решение 24.03.2008г на Районен съд гр. Лом ,по същество е бил отхвърлен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване се посочва ,че правните изводи на въззивния съд са изградени в нарушение на изискванията на чл. 188 от ГПК(отм),не са обсъдени редица обстоятелства и доказателства – съществен процесуален въпрос , решен в противоречие със задълженията на съда и принципите на гражданския процес ,както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по смисъла на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК, предвид Тълкувателно реш. № 1 / 2001г на ОСГК на ВКС
Ответниците Н. Т. и Т. А. – Я. изтъкват в отговор ,че не са посочени същински основания за допускане до касация
След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
Изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК съдържа обща обосновка на процесуалноправния въпрос за изискванията към решаващата дейност на съда. В случая тази решаваща дейност е обективирана в обсъждане легигитимацията на страните по иска с правно основание чл. 135 от ЗЗД и извода ,че спрямо никой от привлечените ответници ищецът не се явява кредитор. Последният , по силата на договор за цесия, установява вземане към наследството на Б. А. ,но разпоредените с атакуваната сделка имоти в гр. Лом и с. Д. дол не са принадлежали към имуществото на починалия към момента на възникване на задължението , а и никоя от страните по сделките,въпреки че попадат в кръга евентуални наследници по закон , не са негови правоприемници в задължението , предвид заявените откази от наследство. Ищецът ,който е кредитор на наследството , инцидентно е претендирал нищожност спрямо отказите поради липса на форма, но основание по чл. 26 ал.2 от ЗЗД вр. 49 ал.1 от ЗН не е установено ,т.е отказите са действителни ,поради което съдът е съобразил последиците им при преценка на спорните обстоятелства във връзка с легитимацията по иска.
Като е приел за неоснователен иска предвид фактите , които е обсъдил , въззивният съд не е дал разрешение в конфликт със задължителната тълкувателна практика на ВКС. Според ищцовата страна съдът е следвало да обсъжда изчерпателно наведените в процеса факти и обстоятелства, но щом нито едно от тези обстоятелства няма значението на юридически или доказателствен факт по отношение на решаващия въпрос за пасивната легитимация , основание за допускане до касационно обжалване не може да се обоснове по логиката, развита в изложението. Не е от значение дали ищецът е кредитор изобщо , от значение е обстоятелството дали между него и посочения като ответник длъжник има изискуемата от института на чл. 135 от ЗЗД облигационна връзка . Следва да се добави ,че основанията за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 от ГПК като евентуален порок на решението и отменително основание , не могат да бъдат релевирани като тъждествени с критерия за допустимост по чл.280 ал.1 от ГПК . Единственият довод за относимост по критерия на чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК е оплакването за необсъждане на доказателства , „неизясненост от фактическа страна” и „неотчитане” на обстоятелства , които обаче нямат отношение към решаващия за изхода на спора въпрос дали между ищеца с неудовлетворено парично вземане и ответника, разпоредил свой имот , съществува облигационна връзка. Ето защо касационно обжалване не следва да се допуска .
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
 
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение от 15.10.2008г по гр.дело № 224/2008г. на Монтански окръжен съд от
 
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .

Scroll to Top