Определение №565 от 15.7.2014 по ч.пр. дело №2493/2493 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 565

гр. София, 15.07.2014 година

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2493/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на Н. Г. М. срещу определение № 932 от 28.02.2014 г. по ч.гр. дело № 749/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване състав на Благоевградски окръжен съд е оставил без разглеждане молба с вх. № 777 от 25.02.2014 г. на Н. Г. М. за възстановяване на срока за отстраняване на нередовностите по подадената от него частна касационна жалба и е прекратено производството по същата. За да постанови този резултат съдът е посочил, че от материалите по делото се установява, че в случая частната жалба е върната не в резултат на пропуснат от жалбоподателя срок за отстраняване на нередовностите, а вследствие неотстраняването им въпреки проявената от негова страна активност. В подкрепа на този извод е цитирана и задължителна практика на ВКС. Направен е извод, че в случая липсва хипотеза на пропуснат срок. Освен това е прието, че с оглед полученото лично от молителя съобщение за връчване на разпореждане № 382/2014 г. се изяснява, че М. е узнал на тази дата за пропуснатия срок за отстраняване на нередовностите по частната жалба. Това обстоятелство съпоставено с датата, на която е изпратена молбата по чл. 64 ГПК – видно от пощенското клеймо – 20.02.2014 г. налага извода, че срокът по чл. 64, ал. 3 се явява пропуснат. Тези мотиви са довели до постановения обжалван резултат.
Определението е правилно.
Обоснован е извода на съда, че липсва пропуснат срок, който да бъде възстановяван по реда на чл. 64, ал. 2 ГПК, тъй като в случая страната е предприела процесуални действия по отстраняване на недостатъците на констатираната от ВКС нередовност на подадената частна касационна жалба и то в срока, в който това й е било указано, т.е. тя не е пропуснала дадения преклузивен срок за отстраняване нередовносттта на жалбата, като спазването му в случая не е довело до целения правен резултат, тъй като предприетото правно действие не е съответствало на изискванията на ГПК. Доколкото разпоредбата на чл. 64, ал. 2 ГПК изисква като задължителен елемент от фактическия си състав пропускане на срока, то правилен е извода на съда, че липсата му води до липсата на предмет на молбата по чл. 64, ал. 2 ГПК.
Правилна е констатацията на съда и по отношение пропускането на срока по чл. 64, ал. 3 ГПК. Нещо повече в настоящата си частна жалба М. не само не оспорва фактическите констатации на съда, но и поддържа, че те са се осъществили по начина, възприет от състава. Краткото изложение в настоящата частна жалба на разбирането на страната, че е подала молба за пропускане на срока, само защото е била уведомена, че той е бил пропуснат не може да промени горните изводи.
С оглед на изложените съображения следва да се приеме, че не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение трябва да се потвърди.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 932 от 28.02.2014 г. по ч.гр. дело № 749/2013 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top