О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 565
София,24.07.2012 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 319 по описа за 2012 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от И. Д. Д. чрез адв. Р. Х. Д. срещу определение № 278/07.03.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 273/2012 г.
С него е потвърдено определение на Районен съд – Русе за изпращане на делото по подсъдност на Районен съд- Видин.
Определението за подсъдността подлежи на обжалване от заинтересованата страна и по своя характер е преграждащо, както изрично е изяснено в ТР № 1/17.07.2001 ОСГК ВКС, т. 5, което в случая е запазило своето значение и при действието на ГПК от 2007 г.
Искът е трудов за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка, така, че не се извършва проверка за допустимост на касационното обжалване по чл. 274, ал. 4 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимна страна чрез адвокат и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност на обжалваното определение.
Представя изложение с основания за допускане на частното касационно обжалване, като се обосновава с чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата между страните. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК насрещната страна [фирма], [населено място] чрез адв. И. В. от АК – В. е отговорило, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, както и за неоснователност на частната жалба.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намират приложение хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, на които се основава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане.
Предявен е иск по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ от И. Д. Д. против [фирма], В..
По направено в срока за отговор възражение на ответника за местна подсъдност, сезираният Районен съд – Русе е приел, че компетентен да се произнесе по иска е РС Видин, тъй като седалището на ответника е [населено място].
Това определение е потвърдено от Русенския окръжен съд. Изложени са съображения, че Д. не може да се позовава на чл. 114 ГПК – не е представил по делото доказателства, че обичайното място на полагане на труд е района на Русенския районен съд.
В изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК касаторът е повдигнал въпроса за необходимостта съда да се мотивира, да направи собствена преценка на събрания доказателствен материал и да изложи собствени мотиви относно всички възражения, като поддържа, че по този въпрос е допуснато противоречие с т. 19 ТР 1-2001 г.
Цитираното тълкувателно решение има предвид мотивите на въззивната инстанция по съществото на спора, като следва да се има предвид, че в тълкувателния акт се визират мотивите на акта по същество, постановен от втора инстанция, действаща при условията пълен въззив. При действието на ГПК от 2007 г. и ограничения въззив разясненията по т. 19 ТР 1-2001-ОСГК ВКС не се прилагат автоматично. От друга страна, никога не е имало съмнение, че съдът е длъжен да мотивира съдебните си актове, като с оглед разглеждания правен проблем обсъди събраните доказателства по делото, доводите и възраженията на страните.
Така е процедирал и Русенския окръжен съд в обжалваното определение, а несъгласието на жалбоподателя с изводите на въззивната инстанция не значи, че липсват мотиви.
Въпросът дали „трябва да се лиши работника от привилегията, която чл. 114 ГПК му дава той сам да определи подсъдността при воденето на трудов спор” е без значение за постановения резултат. Съдът не е отказал да се съобрази с правото на изборна местна подсъдност, а е приел, че в случая няма данни, че И. Д. полага обичайно своя труд в съдебния район на Русенския районен.
Работата му „щурман” се осъществява на плавателни съдове и е ясно, че пристанищата и градовете, в които акостира кораба или покрай които преминава, не са определящи за мястото, където Д. полага труд.
Приложените от жалбоподателя опредения, постановени от Врачанския окръжен съд не установяват противоречиво разрешаване на поставения въпрос. По ч.гр.д. № 208/2011г. е стоял въпрос за местна подсъдност по трудов спор, като съдът е приел, че по делото има данни за мястото, където работникът обичайно полага своя труд и, че то е различно от седалището на работодателя. Няма данни казуса да е за моряк, нито съдът да е приел, че едно от пристанищата, по които извършва плавания кораба на работодателя, е обичайното място, на което служителят полага своя труд. По ч.гр.д. № 541/2009 г. съдът е постановил, че работодателят не може да прави отвод за местна подсъдност по чл. 114 ГПК, нито служебно съда. Касае се за привилегия на ищеца по трудови спорове, който може да избере съда, в чийто район обичайно полага своя труд, вместо общата местна подсъдност по постоянния адрес или седалището на ответника. В случая, няма подобен отвод от страна на работодателя.
Поставен е и въпроса, дали работникът може да упражни право да определи местна подсъдност по своето местожителство. Не са представени доказателства за допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т.1 и т. 2 ГПК. Не е налице и хипотезта на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като не съществува спор в теорията и практиката, че изключенията от общата подсъдност не могат да се прилагат разширително и няма предвидена правна възможност за изключение от чл. 105, съответно чл. 108, ал. 1 ГПК по трудови спорове, освен в хипотезата на чл. 114 ГПК и договорно определена подсъдност по имуществен трудовоправен спор /чл. 117, ал.2, вр. Ал. 3 ГПК/.
В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ определение № 278/07.03.2012 г. на Русенския окръжен съд, постановено по ч.гр.д. № 273/2012 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: