О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№565
гр.София, 31.05.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на четиринадесети април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 1486/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
С. К. П. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 4* от 17.09.2009 год. срещу въззивното решение от 31.07.2009 год. по гр.дело № 3564/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ”а” въззивен състав, с което е оставено в сила решението от 21.02.2005 год. по гр.дело № 8846/1996 год. на Софийския районен съд, 43-ти състав, с което е отхвърлен иска на жалбоподателката срещу З. Г. Х., Г. Х. Х. и С. о. за признаване правото й на собственост върху УПИ ХХІ и УПИ ХХ/бивш имот УПИ ХVІ-1774/ от кв.47, гр. С., м.”в.з. Горна баня”, при съседи: улица, УПИ І-807, 1019, УПИ ІІ-301, 302 и УПИ ХІХ-304, 805.
П. се оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила, необоснованост и нарушение на материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявения иск.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочи: противоречие на въззивното решение с т.2 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС, решение № 1* от 04.12.2008 год. по гр.дело № 3306/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о., както и произнасяне по въпроси от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответниците по касация З. Г. Х. и Г. Х. Х. са на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. съобрази следното:
За да достигне до извода, че ищцата/сега касатор/ не се легитимира като собственик на УПИ ХХІ-806, 1019 и УПИ ХХ-300, 1019 от кв.47 по действащия план на м.”в.з. Горна баня”, въззивният съд е приел, че внесеният в ТКЗС имот с пл. № 1* възстановеният с решенията на ПК”О” от 29.09.1995 год., от 11.07.1997 год. и № Р* от 24.10.2003 год. имот и процесните имоти не са идентични. От заключението на вещото лице съдът е приел за установено, че след създаването на ТКЗС, кадастралният план на поземлените имоти на Г. баня от 1943 год. е бил попълнен, като върху югозападната част на имот пл. № 1* е бил нанесен нов имот с пл. № 34 и площ 2740 кв.м., като площта на първия от 5085 кв.м. е станала 2345 кв.м.становено е по-нататък, че с одобрения със заповед № 263 от 23.03.1961 год. първи регулационен план на местността, имот с пл. № 1* е включен като основа на парцели ХV-1774 и ХVІ-1774 от кв.47 и на парцел **** от кв.55 и е участвал в тях съответно с 465 кв.м., 544 кв.м. и 468 кв.м.; останалите са били придадени от имот пл. № 34, а останалата част от имот пл. № 1* е била придадена към парцели ХІІІ-1770, ХІV-47, 48 и ХVІІ-34 от кв.47 и в „терен за озеленява” от кв.55. Градският съд е приел, че от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява липса на пълна идентичност между У/респ. парцел **** и УПИ ХХ-300, 1019 и УПИ ХХІ-806, 1019, което според него означава, че одобреният със заповед № 263 от 23.03.1961 год. регулационен план, както и изменението на регулационния план със заповед № 235 от 02.11.1992 год., не са приложени по отношение на процесния имот. Посочено е по-нататък, че възстановеният имот не е бил нанесен в одобрения кадастрален план и не е проведена процедурата по чл.86а, ал.1 и 3 от ППЗТСУ/отм./ за попълване съгласно чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ на одобрения кадастрален план с имоти, собствеността върху които се възстановява по реда на чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ и за нанасянето им служебно по координати от техническата служба на общината в действащия регулационен план и вписването им в разписния списък към него. Градският съд е приел, че възстановеният имот не е технически определен и не може да се приеме, че възстановяването в реални граници на бившата нива по графични данни от кадастрален лист № 465 от 1958 год. води до трансформиране на съответните права в право на собственост върху парцел **** и на идентичния с него ХVІ-1774 по предходния план, респ. с процесните УПИ ХХ и УПИ ХХІ по сега действащия план.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Липсва твърдяното противоречие на въззивното решение с т.2 от тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС. Предмет на т.2 от тълкувателния акт е понятието „предоставяне на трети лица”, употребено в чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ. С оглед уеднаквяването на съдебната практика е разяснено, че това понятие включва всички сделки и административни актове с вещноправни последици, извършени със земеделски земи от ТКЗС, ДЗС или създадени въз основа на тях селскостопански организации или от други държавни и общински органи. В мотивите към т.2 от тълкувателното решение е посочено, че идеята на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ е възстановяване на всички земеделски земи, независимо, че актът на разпореждане е бил правомерен и приобретателите по него са бил добросъвестни, с оглед на това, че собствеността никога не е била изгубена от собствениците на земите. Градският съд е приел, че договорът за доброволна делба от 06.09.1962 год. не легитимира ищцата/касатор/ като собственик на процесния имот, тъй като с включването му в регулация /заповед № 263 от 23.03.1961 год./ негов собственик била станала държавата, но веднага след това е пристъпил към изследване на активната и материалноправна легитимация, основана на реституция на земеделската земя по реда на ЗСПЗЗ, с което не е отрекъл възможността страната да докаже, че собствеността върху процесния имот е била възстановена по предвидената в специалния закон административна процедура. Следователно, посоченият мотив, касаещ последиците от включването на имота в регулационния план през 1961 год. и приетата липса на пряко вещноправно действие на договора за доброволна делба с предмет земеделска земя, не е решаващ за изхода на спора, доколкото и в т.2 от тълкувателното решение се приема, че собствеността върху земеделските имоти подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. Следователно, не е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК – противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос, доколкото жалбоподателката се позовава на решение № 1* от 04.12.2008 год. по гр.дело № 3306/2007 год. на ВКС, ІІІ г.о. С него е оставено в сила въззивното решение от 14.11.2006 год. по гр.дело № 4286/2002 год. на Софийския градски съд, въззивна колегия, ІІ”в” отделение, с което е уважен иск на С. К. П./касатор по настоящото дело/ за признаване право на собственост на част от парцел ****, 1774 от кв.47 по плана на гр. С., м.”Г” с площ от около 433 кв.м. В мотивите на влязлото в сила решение е прието, че решението на поземлената комисия № Р* от 24.10.2003 год. на ОСЗГ О. купел, с което е възстановена собствеността върху парцел ****, 1774 от кв.47 не е нищожно, след като е подписано от всички членове на комисията. Прието е по-нататък, че няма пречка за възстановяване по ЗСПЗЗ на земеделска земя, включена в регулацията и дадена като обезщетение за имот, отчужден по ЗТСУ/отм./, като е извършено позоваване на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ и т.2 на тълкувателно решение № 6 от 10.05.2006 год. по т.гр.дело № 6/2005 год. на ОСГК на ВКС.
За разлика от процесния случай, обаче с влязлото в сила решение от 14.11.2006 год. по гр.дело № 4286/2002 год. на СГС, въз.колегия, ІІ”в” отделение е прието, че парцел ****, 1774 от кв.47 по плана на гр. С., м.”Г” е частично идентичен с нива от 1105 кв.м. в землището на Г. баня, м.”Р”-имот № 1* по кадастралния план, изработен през 1958 год. Както се посочи, с обжалваното въззивно решение от 31.07.2009 год. по гр.дело № 3564/2007 год. е прието, че не е налице идентичност на процесните УПИ ХХІ-806, 1019 и УПИ ХХ-300, 1019 от кв.47 по действащия план на м.”в.з. Горна баня” с внесения в ТКЗС имот с пл. № 1* и с имота, възстановен с решенията на поземлената комисия „О” от 29.09.1995 год., от 11.07.1997 год. и № Р* от 24.10.2003 год. Именно това е решаващият мотив на въззивната инстанция за неоснователност на предявения установителен иск, поради което се касае за различни фактически констатации относно наличието, респ. липсата на идентичност на имотите по всяко от двете дела, основани на преценка на заключенията на съдебно-техническите експертизи и на останалите доказателства, извършена от всеки от съставите на Софийския градски съд. Обстоятелството, че предмет на двете дела са съседни имоти, както и че за разлика от решението от 14.11.2006 год. по гр.дело № 4286/2002 год. в настоящия случай е прието, че решение № Р* от 24.10.2003 год. на ОСЗГ не легитимира ищцата/касатор/ като собственик поради липса на скица, не съставлява основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Това е така, защото претенцията е намерена за неоснователна, и при положение, че се приеме, че решението на поземлената комисия отговаря на формалните изисквания за валидност по чл.14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ във връзка с чл.18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ.
Изложението на основанията за допускане на касационно обжалване не съдържа формулиран от жалбоподателката материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е от значение за точното прилагане на закона, разглеждането на който да допринесен за промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Разглеждането на делото по реда на чл.290 ГПК би следвало да допринесе и за развитието на правото, ако приложимите закони са непълни, неясни или противоречиви. В случая, жалбоподателката не сочи непълноти или неясноти на приложимите за конкретния казус правни норми и в частност на разпоредбите на чл.86а, ал.1 и ал.3 ППЗТСУ/отм./ във връзка с чл.32, ал.1, т.2 ЗТСУ/отм./ и чл.10, ал.7 ЗСПЗЗ, на които са основани част от решаващите изводи на въззивния съд, съответстващи напълно на указанията по приложение на закона, дадени с отменителното решение № 1* от 09.11.2007 год. по гр.дело № 1435/2006 год. на ВКС, V г.о.
В обобщение, липсват основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 31.07.2009 год. по гр.дело № 3564/2007 год. на Софийския градски съд, ІІ”а” въззивен състав по жалба вх. № 4* от 17.09.2009 год. на С. К. П. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/