О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
София, 04.12.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
Членове: ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
ЕМИЛИЯ ДОНКОВА
като разгледа докладваното от съдия Г. гр.д.№ 2412 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 9332 от 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО, е отменено решение № 69-126 от 26.09.2014 г. по гр. д. № 4451/2007 г. на Софийски районен съд, 69 с-в и делбата на процесната едноетажна сграда е извършена по реда на чл.353 ГПК, като [фирма] е получило дял ІІ от заключението на вещото лице с площ от 534,1 кв. м., а В. С. Р. – дял І с площ от 28,1 кв. м. Суми за уравнение не са присъждани, тъй като дяловете отговарят напълно на квотите на страните в общия имот.
Въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение по извършване на делбата следва да бъде променено поради настъпили след постановяването му нови факти, които са от значение за спорното право. Делбата е допусната между съсобственици и при квоти 9/10 за [фирма] и 1/10 общо за съпрузите Ж. и В. Р.. Първоинстанционният съд е извършил делбата по инвестиционен проект, според който за Ж. и В. Р. се обособява самостоятелен дял с площ от 56,225 кв. м. След постановяване на това решение е влязло в сила възлагателно постановление в изпълнително производство, с което притежаваната от Ж. Р. 1/20 ид.част е възложена на [фирма]. Бил е одобрен и нов инвестиционен проект, според който реалният дял на В. Р. е намален съобразно квотата й в съсобствеността, като за нея е обособено самостоятелно помещение със санитарен възел с обща площ от 28,1 кв. м. Заради тези промени първоинстанционното решение е отменено и е извършено разпределение по чл.353 ГПК само между В. Р. и [фирма], при дялове, обособени с новия инвестиционен проект.
Срещу въззивното решение са подадени две касационни жалби.
Ж. Р. и В. Р. считат, че съдът следва да извърши делбата между съделителите и при квотите, при които тя е допусната с влязлото в сила съдебно решение. Като променил съсобствениците и квотите, въззивният съд се е произнесъл по непредявен иск. Поддържат основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси:
1. Длъжен ли е делбеният съд във втората фаза на делбата да зачете силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата;
2. Представлява ли промяната на квотите на съсобствеността в делбения имот обективно настъпил в хода на делото факт и длъжна ли е въззивната инстанция да се съобрази с тази настъпила в хода на делото промяна;
3. Длъжен ли е въззивният съд да изпрати за одобрение приложения по делото пред въззивната инстанция архитектурен проект; следва ли проектът по делото да съдържа всички части и да е одобрен от главен архитект на съответния район; длъжен ли е въззивният съд да извърши контрол за законосъобразност на одобрения от главния архитект на общината инвестиционен проект за поделяемост на сградата; допустимо ли е да се допусне разпределение на сграда, без да се посочват какви части от общите части на сградата принадлежат към всеки от новообразуваните дялове.
Ответникът [фирма] оспорва жалбата. Счита, че тя не следва да се допуска до разглеждане от ВКС, тъй като има практика по всички поставени в нея въпроси, което изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Претендира присъждане на разноски.
Касационната жалба на [фирма] е само в частта за разноските за въззивното производство. Жалбоподателят счита, че направените от него разноски следва да се възложат на насрещната страна по реда на чл.78, ал.1 ГПК според изхода на делото във въззивната инстанция.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
Касационната жалба на Ж. и В. Р. е процесуално допустима, тъй като е редовна, подадена е в срок, от надлежна страна, срещу решение на въззивния съд по иск за делба, за което няма ограничения за допускане на касационно обжалване с оглед цената на иска.
Първите два въпроса в изложението към касационната жалба са обуславящи по смисъла на т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, но по тях има практика на ВС и ВКС, което изключва поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В решение № 173/16.03.2004 г. по гр. д. № 485/2003 г. на ВС, І ГО, е прието, че ако след влизане в сила на решение по допускане на делбата настъпят правнозначими промени в делбените имоти, тя се допуска при тези промени. В решение № 911 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1625/2009 г. на ВКС, І ГО, е прието че при определени условия влязло в сила решение по чл.30, ал.1 ЗН може да бъде съобразено във втората фаза на делбата, въпреки че с него ще се променят квотите, при които тази делба е допусната и въпреки, че решението от първата фаза на делбата се ползва със сила на пресъдено нещо. В мотивите на т.3 на ТР № 3/19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. е прието, че при прехвърляне на идеална част от имот в хода на делбеното производство, от материалноправна гледна точка правата върху валидно прехвърлената идеална част ще се считат за права на приобретателя, дори той да не е конституиран като страна в процеса. Обжалваното в настоящото производство решение е в съответствие с тази практика, тъй като във втората фаза на делбата е съобразено настъпилото прехвърляне на част от спорното право, при което един от съделителите се е лишил от собственост върху притежаваната 1/20 ид.част от процесния имот, а един от другите съделители е придобил тази идеална част.
Третият въпрос съдържа две групи питания – длъжен ли е съдът да извърши делбата по одобрен инвестиционен проект по чл.203 ЗУТ, както и длъжен ли е съдът да определи припадащите се към новите обекти идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Първият въпрос е поставен некоректно, без връзка с данните по настоящото дело, по което представеният във въззивната инстанция инвестиционен проект е одобрен от главния архитект чрез поставяне на печат върху приложената към него скица на архитектурната част. Второто питане, свързано с определянето на идеалните части от общите части на сградата, също не е обуславящо за изхода на правния спор по настоящото дело, тъй като не е свързано с правилността на въззивното решение по извършването на делбата. Размерът на идеалните части от общите на сградата е величина, определяема по правилото на чл.40, ал.1 ЗС и дори те да не са посочени изрично в съдебното решение, това не влияе на неговата правилност.
Касационната жалба на [фирма] е процесуално недопустима. Тя има характер на молба по чл.248 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. С новия ГПК от 2008 г. е премахната съществувалата възможност по чл.70 ГПК /отм./ за самостоятелно обжалване на решението в частта за разноските, ако не се обжалва самото решение. Редът за защита в този случай е подаването на молба по чл.248 ГПК. Този ред в случая е бил спазен, тъй като [фирма] е подало молба по чл.248 ГПК с аналогично съдържание като касационната жалба и по тази молба въззивният съд се е произнесъл. Ето защо касационната жалба, имаща характер на молба по чл.248 ГПК, следва да се остави без разглеждане.
При този изход на делото на [фирма] следва да се присъди сумата от 4500 лв., представляваща половината от направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение, като се отчете обстоятелството, че предмет на делото са две касационни жалби, жалбата на [фирма] е оставена без разглеждане, а по другата жалба се дължи присъждане на възнаграждение на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 9332 от 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО по касационната жалба на В. С. Р. и Ж. Р. Р..
ОСЪЖДА Ж. Р. Р. и В. С. Р., двамата от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплатят на [фирма], [населено място], [улица], ет.6, сумата от 4500 лв. разноски по делото.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение № 9332 от 21.12.2016 г. по в. гр. д. № 6578/2015 г. на Софийски градски съд, ІІ-Е ГО в частта за разноските.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: