О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
С. 25.04.2014г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и четиринадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ИВАНОВА ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 1245 по описа за 2014г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Н. Г. А. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите Ц. и И. против въззивно решение № 1475 от 28.07.11г. по в.гр.д. № 2881 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд, с което е обезсилено решение от 8.06.2007г. по гр.д.№ 467/97г. на Софийски градски съд в частта, с която са отхвърлени исковете на Н. Г. А. с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД против всички останали ответници с изключение на А. И. М. и [фирма] и в тази част производството е прекратено, а е потвърден обжалвания акт на СГС в останалата част, с която е отхвърлен предявения от иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД против А. И. М. и [фирма] за обявяване за окончателен на сключения на 14.06.1993г.между Н. Г. А. като купувач и [фирма] като продавач договор, по силата на който продавачът се е задължил да построи на свой риск и със свои материали жилищен имот, находящ се в [населено място] [улица] ет.5 /първо ниво на подпокривното пространство/,представляващ апартамент № 9, секция „В” с обща площ от 102.81кв.м., ведно с полагащата се част от прилежащите общи части, както и да предаде така описания имот в напълно завършен вид на купувача в срок до 30.11.1993г. срещу заплащането на 940 000 недоминирани лева, платими на части, според етапите на строителството.
В. съд е счел за неоснователен предявения иск поради липса на доказателства, както относно обстоятелството, че посоченият като продавач [фирма] е притежател на правото на собственост по отношение на гореописания имот, както и да е бил упълномощен от собственика Ж. ”Възход” да продаде от негово име и за негова сметка процесния имот, респ.да сключва предварителни договори по чл.19 ал.3 от ЗЗД за покупко-продажба. Позовал се е на липса на подобна упълномощителна клауза в представения по делото договор, сключен между тях на 3.04.1993г. Посочил е и че евентуална такава клауза би била нищожна като противоречаща на закона /чл.37 от ЗЗД/, изискваща упълномощаването за сключване на договори, за които законът изисква особена форма /в случая нотариална/, да бъде дадено в същата форма /т.е. да е писмено, с нотариална заверка на подписа/. Съдът е обезсилил решението на първата инстанция по отношение на шейсет ответници-физически лица /всички бивши членове на Ж. ”Възход”, които са били конституирани след прекратяването й/ с аргумента, че прекратяването на Ж. настъпва след издаването на нотариални актове за съответния имот, а интерес от участие в производството по иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД може да има само физическото лице, което е станало собственик на процесния имот. /Бившите членове на Ж. ”Възход” не са нейни универсални правоприемници и не е налице хипотезата на чл.38 от ЗЖСК, защото доколкото не е установено ищецът да е внасял средства в кооперацията, той не е неин кредитор/.
Като се позова на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 и т.3 от ГПК, касаторът желае да се допусне касационно обжалване по следните два въпроса: 1.Допустимо ли е валидно упълномощаване, извършено от колективен орган на Ж., чрез изрично изявление, обективирано в общ акт – Протокол № 52 от проведено на 26.03.1993г. Общото събрание на кооператорите? Необходими ли са допълнителни изявления за да бъде упълномощаването валидно или писмената форма е спазена с включване на овластяващо изявление в посочения общ акт? и 2.Действителни ли са действията на Ж., с които имот – предмет на обещание за разпореждане – се разпределя на член-кооператор и ако не – с какъв е порока им?
К. счита, че по въпроса: Правоприемник на прекратената Ж. „Възход” ли е единственото физическо лице, по отношение на което производството по делото по иска по чл.19 ал.3 от ЗЗД е продължило и следвало ли е заличаването на Ж. да се отрази на пасивната й легитимация? – е налице противоречива практика на ВКС, като обоснова тезата си с решения с № 124 от 26.11.09г.по т.д.№ 152/09г.на І т.о. и № 228 от 14.12.05г.по т.д.№ 508/05г.на петчленен състав.
Срещу подадената касационна жалба са постъпили отговори от част от ответниците, с които се оспорват нейната допустимост и основателност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение.При преценката за допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото, намира следното:
Поставените от касатора въпроси, доколкото не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд, не съставляват годно общо основание за допустимост. По тях касационно обжалване не следва да се допуска още и защото не са налице твърдяните специални основания. Съображенията за това са следните:
Първият поставен от касатора въпрос – дали протокол № 52 от проведено на 26.03.1993г. Общото събрание на кооператорите съставлява писмен акт, съдържащ волята на юридическото лице за упълномощаване на [фирма] за продажба на процесния апартамент № 9, находящ се в сградата с адрес: [населено място] [улица] ет.5 /първо ниво на подпокривното пространство/, е въпрос по фактите и изисква преценка на правилността на извода на въззивния съд за липса на надлежно упълномощаване, каквато ВКС не може да направи в настоящето производство. По принцип няма пречка упълномощаването да се извърши и с общ акт, стига той да съдържа всички необходими белези на упълномощителната сделка – изрично изявление на упълномощителя, че учредява представителна власт в полза на упълномощения да извърши от негово име конкретно посочено правомерно правно действие, последиците от което ще настъпят направо за упълномощителя. За действителността на упълномощаването обаче е необходимо да бъде спазена предвидената в закона форма. За сделки за продажба на недвижим имот /каквато е процесната/ упълномощаването трябва да е писмено, с нотариална заверка на подписа, а в случая посоченият от касатора общ акт не съдържа такава заверка. В практиката /напр.постановени по реда на ч.290 от ГПК решения с № 439 от 20.03.12г.по гр.д.№ 23/11г.на ІV г.о., с № 367 от 13.07.10г.по гр.д.№ 869/09г.на ІІІг.о./ няма спор, че при продажба на недвижим имот, за да е валидно упълномощаването, пълномощното следва да съдържа и описание на всички съществени белези на конкретния договор /цена, условия, индивидуализация на имота,вид на разпореждане/, каквито в случая не са посочени.
Въпросът за действителността на действията на Ж. по разпределение на построените имоти /сред които е и процесния, разпределен на физическото лице-ответник като член-кооператор/, касае други отношенията и въобще не е предмет на предявения иск с правно основание чл.19 ал.3 от ЗЗД,поради което настоящият състав не го обсъжда
За последния поставен от касатора въпрос, касаещ правоприемството при прекратяване на жилищно-строителна кооперация, от посочените от касатора съдебни актове не се установява наличие на противоречива съдебна практика. Това е така, защото нито едно от посочените решения /с № 124 от 26.11.09г.по т.д.№ 152/09г.на І т.о. и № 228 от 14.12.05г.по т.д.№ 508/05г.на петчленен състав/ не са постановени по идентичен на сега поставения въпрос, каквото е изискването, посочено в закона и разяснено с т.2 от ТР № 1 от 19.02.2010г.по т.д.№1/09г. на ОСГТК на ВКС /първото е за О., а второто е постановено в производство по отмяна/.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1475 от 28.07.11г. по в.гр.д. № 2881 по описа за 2009г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.