5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 566
гр. София, 08.07.2019 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, в закрито заседание на шестнадесети май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ
2. ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ
разгледа докладваното от съдията Владимиров гр. д. № 1035/2019 г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ю. В. Н., чрез адв. С. срещу решение № 2823/03.12.2018 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на Апелативен съд – София.
Ответникът Г. Н. Д., чрез адв. П. е подала писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК. Изразява становище за липсата на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на гражданска колегия, трето отделение приема следното:
Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение, с което е потвърдено решение № 1394/06.03.2018 г. по гр. д. № 8008/2016 г. на Софийски градски съд (СГС), ГО, І-12 състав: 1/ за прогласяване, на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между Г. Н. Д. – като продавач и касатора – като купувач, обективиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. – рег. № 098 на НК; 2/ за признаване за установено, по иска по чл. 124 ГПК, във вр. с чл. 17, ал. 1 ЗЗД, между страните, че договорът за покупко – продажба, материализиран в нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М. прикрива договор за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне от приобретателя на пожизнена месечна издръжка на прехвърлителката в размер на 250 лв. и 3/ за разваляне, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД, на договора за прехвърляне на имот срещу задължение за предоставяне на месечна издръжка, прикрит с договор за покупко – продажба по нотариален акт № 26 от 02.07.2014 г. на нотариус Р. М., поради неизпълнението му.
В обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по договора за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2014 г., инкорпориран в нотариален акт № 26/2014 г. на Р. М.-нотариус с рег. № 098 на НК, изначално не са имали намерение купувачът да заплати на продавача цената на имота, предмет на сделката, в размер на 39 500 лв., която макар и преведена по банковата сметка на последния, по общо съгласие на договарящите е върната обратно на купувача. Установено е от приложените писмени доказателства – споразумение между страните от 03.04.2015 г., извлечения от банкови сметки на ищцата в „Ти Би Ай банк“ АД и „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, както и от заключение на ССЕ и разпит на свидетел, че действителната обща воля на страните е била собствеността върху процесния недвижим имот да бъде прехвърлена срещу насрещната престация на приобретателя – ответник да предоставя на прехвърлителката – ищца месечна издръжка до края на живота й в размер на 250 лева, както и да заплати непогасените й комунални задължения за имота, възникнали за времето до 01.07.2015 г., както и да заплаща дължимите й за имота данък сгради и такса смет. Въззивната инстанция е мотивирала съображения, че постигната от страните по делото действителна обща воля е била да бъдат обвързани по начин, различен от посочения в договора за покупко-продажба на недвижим имот, като същият е привиден, доколкото насрещно съвпадащата им воля и постигнато съгласие е за обвързаност по договор за прехвърляне на собствеността върху недвижим имот срещу задължение на приобретателя да заплаща на прехвърлителката пожизнена месечна издръжка в размер на 250 лв. и други парични задължения на последната – за комунални разходи до 01.07.2015 г. за имота и задълженията й за данък сгради и такса смет за същия имот. Прието е, че в случая е налице относителна симулация, поради което сключеният между страните договор за покупко-продажба на недвижим имот от 02.07.2014 г., обективиран в нотариален акт № 26/2014 г. на нотариус рег. № 098 на НК, е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, предл. 5 ЗЗД, като привиден. Изложени са аргументи за основателност и на предявеният иск по чл. 17 ЗЗД – за разкриване на прикрития с продажбената сделка договор за прехвърляне на собствеността срещу задължение за пожизнена месечна издръжка на прехвърлителката, доколкото са спазени изискванията за неговата действителност. Инстанцията по същество е намерила да са налице основания за разваляне на прикритото съглашение, поради неизпълнението му, съгласно чл. 87, ал. 3 ЗЗД. В тази връзка е установено, че плащането на уговорената „финансова помощ“ на ищцата след м. февруари 2016 г. е несъмнено преустановено и не е подновявано с престации от страна на ответника – приобретател, което неизпълнение е прието да е съществено с оглед интереса на кредитора. Отчетено е обстоятелството, че насрещната престация на ответника е дължима постоянно и в уговореното време – ежемесечно, предвид характера на нуждата, която удовлетворява – ежедневни и жизненоважни потребности на кредитора, чието социално състояние е изключително незадоволително; без съпруг и деца, които да я подпомагат финансово и да се грижат за нея, като единствените нейни родственици – брат и племенник не се интересуват от нея и не полагат грижа. Въззивният съд е намерил за основателни оплакванията на въззивника за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото, неразпределена между страните доказателствена тежест, както и за липса на указания към тях за релевантните факти. Въпреки установения пропуск на първоинстанционния съд във връзка с доклада по делото, въззивният съд е приел, че допуснатите процесуални нарушения от първостепенния съд не са се отразили върху правилността на съдебния му акт. При позоваване на разясненията по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК второинстанционният съд е счел, че в отговора на исковата молба ответникът не е релевирал възражения, които да е основал на конкретно посочени факти, подлежащи на самостоятелно установяване, а се е задоволил да оспорва само симулацията (привидността) на продажбената сделка от 02.07.2014 г., както и съществуването и условията на прикритата сделка; респ. признал е преустановяването на плащането на уговорената ежемесечна помощ на прехвърлителката и това обстоятелство не е било спорно между страните, както и не е направил други възражения, които е следвало да бъдат установени. Формираното и мотивирано становище по визираното по-горе оплакване във въззивната жалба за допуснато процесуално нарушение от първоинстанционния съд, е основано на факта, че във въззивната жалба ответникът не е посочил доказателства, които е бил възпрепятстван да представи в резултат на това нарушение, както и факти, които е бил възпрепятстван да установи, поради неуказана му доказателствена тежест за тях.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа искане за допускане на касационното обжалване на основания чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3, както и чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК.
Касаторът обосновава приложно поле на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалния въпрос за правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото.
Сочи се отклонение по този въпрос с постановките по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.
Вторият поставен въпрос е формулиран така:
„Следва ли всички договори, сключвани между едни и същи страни в различни периоди от време, да се тълкуват и приемат като договори, обвързващи страните с предмет изпълнение на първоначално сключения помежду им договор?“
Допускането на касационното обжалване по този въпрос се обвързва от твърдението, че той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поддържа се също, че обжалваното въззивно решение е „явно несправедливо“ като основание за селекция на касационната жалба по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК.
Първият повдигнат правен въпрос е обуславящ процесуалната дейност на въззивната инстанция по разглеждането на материалноправния спор, предмет на делото и в този смисъл е релевантен, т. е. осъществява общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Налице е и соченото допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото се установява противоречие на обжалваното решение със задължителната практика на ВКС, намерила израз в разясненията по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно даденото там задължително тълкуване въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. Единствено в хипотезата на направено във въззивната жалба обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания.
В случая във въззивната жалба е въведено оплакване за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, поради отсъствие на доклад по делото, изготвен на основание чл. 146 ГПК, което въззивният съд е обсъдил и по което се е произнесъл с решението си, без обаче да даде визираните по-горе указания до страните с обезпечаване на възможност да извършат действия по посочване на относими за делото доказателства, които не са предприели, поради отсъствие на доклад. Въззивното решение е постановено в противоречие на задължителната практика на ВКС – ТР № 1/2013 г., ОСГТК, поради което по поставения въпрос следва да се допусне касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Вторият въпрос няма характеристиката на правен по смисъла на т.1 от ТР № 1/2010 г. на ВКС, ОСГТК. Отговорът на него изисква обсъждане на доказателства, което е извън предмета на производството по чл. 288 ГПК. За да осъществи общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отсъствието на формулиран правен въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Ето защо, по така повдигнатият въпрос отсъстват предпоставки за достъп до касация.
Няма основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поради „очевидната му неправилност“ – по чл. 280, ал.2, предл. 3 ГПК.
Касаторът твърди, че обжалваното решение е „явно несправедливо“, който термин употребява във връзка с доводите си за неговата неправилност. Аргументите, които излага са основани на анализ на писмени доказателства – договора за продажба от 2014 г. и споразумението от 2015 г., и двете подписани от страните по спора, като се извършва тълкуване на действителната им воля по всяко съглашение. Те обаче не осъществяват изискването за мотивиране наличието на соченото основание за селектиране на касационната жалба. Фактическият състав на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност също така изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда. С оглед на така разгледаната и разбирана от състава дефинитивност на основанието по чл.280, ал. 2, предл. 3 ГПК, касаторът няма аргументирано изложение за наличие на предпоставките му.
В обобщение, касационното обжалване следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса за правомощията на въззивния съд при оплакване във въззивната жалба за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, изразяващи се в липса на изготвен доклад по делото.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2823/03.12.2018 г. по гр. д. № 3424/2018 г. на Апелативен съд – София.
УКАЗВА на жалбоподателя да внесе държавна такса в размер на 300 (триста) лева по сметка на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението и да представи копие от платежния документ в деловодството на Върховния касационен съд в същия срок.
При изпълнение в срок на указанието, делото да се докладва на председателя на трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.