2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
Гр.С.,18.07.2011г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Д. П.
Т. К.
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия К., ч.т.д.№ 482 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на В. И. В. и М. Г. И., [населено място] срещу определение № 85/16.05.2011г. по т.д.№ 460/2011г., с което Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІІ отд. е оставил без разглеждане касационната им жалба против решение № 14/19.11.2010г. по т.д.№ 236/10г. на Силистренския окръжен съд.
Частните жалбоподатели поддържат, че определението е неправилно и молят за неговата отмяна.
Ответникът ЗК “К.-92”, [населено място] оспорва частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отд. констатира, че частната жалба е допустима, но неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на ВКС е приел, че с оглед цената иска от 2075.96 лв., въззивното решение е изключено от касационен контрол съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Определението е правилно.
Въззивното решение е постановено по иск с цена от 2075.96 лв., формирана от дължимо допълнително арендно възнаграждение С изменението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК ограничението на касационното обжалване изрично е свързано с цената на иска Производството пред касационния съд се счита за висящо от датата на депозиране на касационната жалба – 22.02.2011г., поради което приложение намира нормата на П..26, а не на П..25 от ПЗР на ЗИД на ГПК в сила от 21.12.2010г.
По тези съображения обжалваното определение следва да се потвърди.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 85/16.05.2011г. по т.д.№ 460/2011г. на Върховния касационен съд, ТК, ІІ отд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.