5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 24.06.2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1886 по описа за 2016 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от С. К. К., чрез адв. Н. А. и адв. Ал.П., срещу въззивно решение № 2468/14.12.2015 г. на Софийски апелативен съд (САС), постановено по в. гр. д. № 3243/2015 г. в частта, с която искът на С. К. К. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 6 000 лева до 12 000 лева, както и в частта, с която като е отменено решение № 1510/05.03.2015 г. на Софийски градски съд (СГС), постановено по гр. д. № 8432/2013 г., П.., на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, е осъдена да заплати на С. К. К. съдебни разноски, в размер на 252 лева – адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Излага съображения за неправилност, поради необоснованост. Моли за отмяна на въззивното решение и постановяване на друго, с което да бъде завишен размерът на присъденото обезщетение. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Насрещната страна не отговаря по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Приложено е изложение по чл. 280, ал. 1 ГПК, както и копия на съдебните актове, на които се позовава касаторът, с което са изпълнени и условията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, за да се произнесе, установил, че с постановление от 28.11.2005 г. на следовател при I-во Териториално отделение – Столична Следствена служба (ТО-ССлСл), ищецът е привлечен като обвиняем по следствено дело № 234/2005 г. за това, че на 28.01.2002 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството му на длъжностно лице – нотариус с район на действие Софийски районен съд, в кръга на службата си, съставил официални документи, с които удостоверил неверни обстоятелства, с цел изготвените документи да бъдат използвани като доказателство за тези обстоятелства – престъпление по чл. 311, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 НК. Със същото постановление му е определена мярка за процесуална принуда „задържане под стража за срок 24 часа“, а с определение от 13.12.2005 г. на К. е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“, за която няма данни да е изтърпяна; тя е променена на 30.12.2005 г. на „домашен арест“.
С присъда от 04.06.2008 г. Софийският районен съд е признал С. К. за невиновен в повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в сила на 20.06.2008 г.
Въззивната инстанция установила, че в периода от 2005 г. до 2012 г. срещу ищеца-касатор били водени наказателни производства, като по 33 от тях същият бил оправдан, но 18 наказателни дела приключили с влезли в сила осъдителни присъди за извършени престъпления по чл. 311 НК, включително преди образуване на процесното наказателно производство, той вече е осъден с влязло в сила решение на „лишаване от свобода“ за две години, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, като е бил лишен от правото да заема длъжността „нотариус“. Установено е, че К. е затворил нотариалната си кантора, но не и, че това е в пряка причинноследствена връзка с наказателно производство, за което се търси обезщетение по това дело. Прието е още, че воденото срещу К. наказателно производство не е в пряка причинно-следствена връзка и с влошаването на здравословното му състояние, както и с пожизненото му освидетелстване със 74% неработоспособност.
Съдът приел, че е осъществен фактическият състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като касаторът е претърпял конкретни неимуществени вреди, които са пряка последица от незаконното обвинение и се изразяват в психически и емоционален дискомфорт, постоянен стрес, потиснатост, ограничаване на социалните контакти. В заключение, въззивният съд приел, че справедливото обезщетение за причинените неимуществени вреди е в размер на 6 000 лв. При определяне на обезщетението съдът е преценил: продължителността на наказателното производство – 3 години, което е в рамките на разумния срок, тежестта на повдигнатото обвинение, наложената мярка за неотклонение, възрастта на К., обстоятелството, че последният лично е участвал в процесуално-следствените действия и в откритите съдебни заседания, липсата на чисто съдебно минало, а още и че стресъът, притесненията, негативните изживявания се дължат и на всички водени срещу него наказателни производства – общо 52, част от които – 18, приключили с осъдителни присъди. Изяснено е, че обезщетение в размер над или под 6 000 лв. няма да съответства на общоприетото разбиране за справедливост, а и би довело до неоснователно обогатяване.
Ищецът – касатор С. К. К. обосновава допускане на касационно обжалване със следния правен въпрос: как следва да се прилага общественият критерий за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.
Въпросът е от значение за постановения резултат, но не се установява поддържаното от ищеца допълнително условие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В решение № 267/13 от 26.06.2014 г. по гр.д. № 820/2012 г. на Върховния касационен съд е изяснено, че когато незаконното обвинение е за престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия, конкретни обстоятелства, като отражение на обвинението върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план, авторитета и името на професионалист, имат отношение към прилагане принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД. В съответствие с това тълкуване, въззивният съд в обжалваното решение е отчел тежестта на повдигнатото на К. обвинение, а също, както принципно е застъпено в решения по чл. 290 ГПК, е отчел онези обективно установени обстоятелства, които в конкретния случай са повлияли върху нематериалните вреди на пострадалия. Нещо повече, авторитетът на К. като нотариус е бил накърнен още преди това с влязлата в сила присъда, включително бил е лишен от правото да упражнява професията „нотариус“.
Другото приложено решение по чл. 290 ГПК на състав на ВКС (решение № 292/2014 от 11.03.2015 г. по гр.д. № 3435/2014 г.) също не съдържа противоречия при разрешаване на поставения в изложението правен въпрос, тъй като в обжалваното решение апелативният съд не е постановил нещо различно, а точно напротив – отдал е необходимото значение на злепоставящия характер на обвинението и интензитета на негативните изживявания, предизвикани от него. Съществува трайна и непротиворечива, задължителна съдебна практика по чл. 290 ГПК, която е изцяло съобразена от въззивния съд – принципът за справедливост, установен с чл. 52 ЗЗД, както е указано и в Постановление № 4/23.12.1968 г. на П. РБ изисква от съда да извършва преценка на всички обективно съществуващи и установени по делото обстоятелства, от които се гради заключение за това какви морални вреди реално са причинени на увреденото лице, в каква степен и колко продължително са засегнати чувствата на конкретния индивид, като в Постановлението са примерно изброени някои от тях. По исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, съдебната практика е установила, че други такива обстоятелства са: личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот, ценностна система и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност на обвинението; стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването. Във всички случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществени вреди от един и същи вид, намерили израз в съдебната практика при сходни хипотези. Не бива да се допуска размерът на обезщетението да бъде и източник на обогатяване за пострадалия, като следва да се отчита това, че осъждането за заплащане на обезщетение съдържа в себе си признание за незаконността на деянието, от което са причинени вредите, което само по себе си е вид морално обезщетяване, наред с паричното.
В заключение не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по касационната жалба на С. К. К..
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 2468/14.12.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 3243/2015 г., в частта, с която искът на С. К. К. по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение е отхвърлен за разликата над 6 000 лева и в частта за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: