1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 04.12. 2017 година
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Калинова
ЧЛЕНОВЕ: Гълъбина Генчева
Емилия Донкова
като изслуша докладваното от съдия Донкова гражданско дело № 2285 от 2017 година, и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. А. И. срещу решението, постановено на 08.02.2017 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд, с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо него е постановено ново по същество за допускане извършването на съдебна делба между Н. А. И., К. Й. Л. и М. Г. Л. на следния недвижим имот: обособена част от имот с идентификатор 14218.518.17 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 1 099 кв. м., с площ на обособената част 806,3 кв. м., съставляваща неурегулираната част от бивше дворище пл. сн. № 4058, включена в терен за озеленяване, защрихована в зелен цвят на скица – приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, приподписана от състава на съда и представляваща неразделна част от съдебното решение, заснет в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор 14218.518.17, при квоти: 2/9 ид. части за съделителя Н. А. И., 4/9 ид. части за К. Й. Л. и 3/9 ид. ч. за К. Й. Л. и М. Г. Л.. Отхвърлени са предявените от Н. А. И. срещу К. Й. Л., М. Г. Л., Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. искове за делба на обособена част от имот с идентификатор 14218.518.17, представляваща урегулираната част от бивше дворище пл. сн. № 4058, за която е отреден УПИ X.-4058, защрихована в червен цвят на скица – приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза. Съделителят Н. А. И. е осъден да заплати разноски на останалите съделителите съобразно отхвърлената част от исковете.
Касаторът е изложил оплаквания за недопустимост на обжалваното решение. Съгласно т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта, ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Според настоящия съдебен състав на ВКС, І-во г. о., не се разкрива вероятност въззивното решение да е недопустимо. По отношение недопустимостта на обжалвания съдебен акт в жалбата се твърди, че тя произтича от произнасяне по непредявен иск. Не е налице твърдяната недопустимост, тъй като произнасянето е именно по исковете за делба на имот с идентификатор 14218.518.17 по кадастралната карта на [населено място], за реално обособена част от който /незаснета като самостоятелен имот/ същите са уважени, а за друга част – отхвърлени.
В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по следните въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. „възможно ли е да се да се допусне делба на реално обособена част от имот, индивидуализиран с идентификатор по одобрената кадастрална карта, а за другата част от имота искът да бъде отхвърлен“;
2. „ако преди одобряване на кадастралната карта, са съществували съседни самостоятелни имоти на различни собственици, не възниква ли съсобственост върху новообразувания имот между всички собственици на бившите самостоятелни имоти“;
3. „не следва ли да се допусне делба на целия новообразуван имот между всички собственици на бившите имоти“;
4. „възможно ли е правен спор по чл.53 ЗКИР да се разреши чрез иск за съдебна делба и по този начин от имота по кадастралната карта да се обособят два самостоятелни имота и да се допусне извършването на съдебна делба само на един от тях“;
Поддържа се, че противоречие с решение № 227/28.06.2010 г. по гр. д. № 735/2009 г. и решение № 132/20.05.2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, първо г. о., тъй като не е допусната делба на целия имот с идентификатор 14218.518.17 по кадастралната карта, а на реална част от него.
Ответниците по жалбата не са подали писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационно обжалване не са налице, като съображенията за това са следните:
Обжалваното въззивно решение е постановено в производство по чл.293, ал.3 ГПК след отмяната на първоначално постановеното по делото решение и връщане на делото за ново разглеждане /видно от приложеното гр. д. № 4236/2014 г. по описа на ВКС, второ г. о./. Касационното обжалване е било допуснато поради противоречието на направения извод за недопустимост на делбата с приетото в ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, т.4, че е допустим иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или кадастралната карта като съседен имот, дори да не е проведена административната процедура за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри, или иск по чл.54, ал.2 ЗКИР, като в производството по иска за собственост съдът изследва наличието на грешка в одобрената кадастрална карта. Въпросите, по които е било допуснато касационно обжалване, са били следните: ако предмет на съдебна делба е самостоятелен имот с кадастрален идентификатор, в границите на който са включени повече от един терени с различно устройствено предназначение по смисъла на ЗУТ, следва ли да се извърши процедура по чл.54,ал.4 ЗКИР за обособяването на отделните терени по ЗУТ в самостоятелни имоти по смисъла на ЗКИР преди допускането на делбата и тази процедура необходима предпоставка ли е за допускането и извършването на съдебната делба и свързания с него въпрос допустимо ли е правен спор по чл.53 ЗКИР да се решава чрез иск за съдебна делба.
Производството пред районния съд е било образувано по предявени от Н. А. И. срещу К. Й. Л., М. Г. Л., Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. искове за делба на имот с идентификатор 14218.518.17 по кадастралната карта на [населено място], заедно с построените в него сгради. В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и първите двама ответници са съсобственици на терен за озеленяване, с площ 793 кв. м., съставляващ част от дворище с пл. сн. № 4058, а ответниците Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. са съсобственици на УПИ X.-4058, с площ 287 кв. м., обединени в имот с описания по-горе идентификатор по действащата кадастрална карта.
По делото е установено, че с договор за продажба на наследство от 05.02.2007 г. ищецът Н. А. И. е придобил наследствените права на Н. Й. С. и Й. П. Л., придобити от Б. Х. Л., починала на 03.02.2003 г. Б. Х. Л. е единствен наследник по закон на Х. Д. С., починал на 21.04.1974 г. /сестра й Г. Х. С. се е отказала от наследството му/. Между страните не се спори, а и видно от представените нотариални актове от 1924 г., 1934 г. и 1939 г., удостоверение № 9600-350/01.11.2010 г. на [община] и експертното заключение, Х. Д. С. е придобил собствеността върху застроени и незастроени недвижими имоти в [населено място], които понастоящем /след частично изменение на ЗРП от 1998 г./ съставляват УПИ Х.-4058, кв.169, застроен с две жилищни сгради и постройка на допълващо застрояване, с площ около 287 кв.м., както и имот с площ от около 793 кв.м., включен по плана в терен за озеленяване. В кадастралната карта УПИ Х.-4058 и терена за озеленяване /дворище пл. № 4058/ са заснети като имот с идентификатор № 143218.518.17 с площ от 1099 кв.м.
Доказано е, че 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058 е продадена от държавата на Д. Д. К., В. Ц. И. и Г. Д. Г. през 2005 г. Б. Л. през 2001 г. е продала застроен обект и 1/3 ид.ч. от целия поземлен имот пл. № 4058 на К. Й. Л. и М. Г. Л., а последните през 2005 г. са прехвърлили на Б. К. Л. застроения обект и 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058. През 1997 г. Б. Л. е дарила на К. Й. Л. застроен обект и 1/3 ид.ч. от дворище пл. № 4058, а последният е прехвърлил обект на Г. К. Л. заедно с 1/3 ид.ч. от УПИ Х.-4058. С влязло в сила решение по гр. д. № 1040/2010 г. на Районен съд – Габрово са отречени по отношение на В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г. претендираните от Н. А. И. права от 2/9 ид.ч. от УПИ Х.-4058, на основание реституция по ЗВСОНИ и договор за продажба на наследство.
С оглед установените по делото разпоредителни действия на Б. Х. Л. и при съобразяване силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение е прието, че в нейното наследство са останали права върху 1/3 ид.ч. от неурегулираната част от дворище пл. № 4058, включена в терен за озеленяване. По договора за продажба на наследство Н. А. И. е придобил 2/9 ид.ч. от неурегулираната част от имота, включена в терен за озеленяване, а останалите идеални части се притежават както следва: 3/9 ид.ч. от К. Л. и М. Л. в режим на съпружеска имуществена общност /по договора за покупко-продажба от 2001 г./ и 4/9 ид.ч. от К. Л. /от които 3/9 ид.ч. по договора за дарение от 1997 г. и 1/9 ид.ч. по наследство от Б. Л./.
При горните факти следва, че е налице съсобственост между Н. И., К. Л. и М. Л. върху незастроен имот от около 793 кв.м., съставляващ неурегулираната част от бивше дворище пл. № 4058, включена в терен за озеленяване, заснет в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор 143218.518.17. Ищецът – жалбоподател не притежава права в съсобствеността на урегулираната част от бивше дворище пл. сн. № 4058, съставляваща УПИ X.-4058, поради което предявените искове за делба на тази част срещу ответниците Г. К. Л., Б. К. Л., В. Ц. И., Д. Д. К. и Г. Д. Г., са отхвърлени като неоснователни.
В съответствие с указанията, дадени в отменителното решение, е допуснато изслушването на съдебно-техническа експертиза за установяване границите на частта от дворище, включена по действащия ПУП в терен за озеленяване. Същите са изобразени на приложените към заключението скици, като с удебелена червена линия е показана границата с УПИ X.-4058, нанесена по координатни точки.
С обжалваното решение е прието, че са налице предпоставки за допускане на делбата между съделителите Н. А. И., К. Й. Л. и М. Г. Л., при посочени квоти върху обособена част от имот с идентификатор 14218.518.17 по кадастралната карта на [населено място], с площ 806,3 кв. м., съставляваща неурегулираната част от бивше дворище пл. сн. № 4058, включена в терен за озеленяване, защрихована в зелен цвят на скица – приложение № 1 към заключението на съдебно-техническата експертиза, заснет в кадастралната карта като част от поземлен имот с идентификатор 14218.518.17.
Не е налице поддържаното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Поставените първи и четвърти въпрос в изложението са разрешени в съответствие с ТР № 8 от 23.02.2016 г. по тълкувателно дело № 8/2014 г. на ВКС, ОСГК, т.4 от същото и съобразно задължителните указания, дадени в отменителното решение на ВКС. Обстоятелството, че в кадастралната карта е допусната грешка, като имотът не е отразен като самостоятелен, не е пречка за установяване наличието на съсобственост и допускане на съдебна делба.
В цитираното тълкувателно решение е дадено разрешение и на поставените втори и трети въпрос в изложението. Одобрената по реда на ЗКИР кадастрална карта има декларативно действие /от нея не произтичат промени във вещноправния статут на имотите/. Цитираните решения с № № 227/28.06.2010 г. по гр. д. № 735/2009 г. и 132/20.05.2013 г. по гр. д. № 942/2012 г. на ВКС, първо г. о., не са приложими в настоящата хипотеза, тъй като в същите са разгледани въпроси, свързани с правото на собственост върху имоти, включени в общ парцел по плана за обществени мероприятия, като е прието, че това право продължава да съществува до приключване на отчуждителното производство, както и че същите могат да бъдат предмет на делба.
Не е налице и поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Налице е създадена при точно тълкуване на закона съдебна практика, включително и тълкувателна такава, като не се налага нейното осъвременяване.
Горните съображения обуславят отказ за допускане на касационно обжалване.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно решение, постановено на 08.02.2017 г. по в. гр. д. № 353/2016 г. по описа на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: