3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
С. 19.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в закрито заседание на 10 април две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ценка Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Мария Иванова
Илияна Папазова
разгледа докладваното от съдията Ц. Г.
дело № 1502/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Ч. А. от [населено място], подадена от пълномощника му адв. Д. Р., срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 988 от 20.07.2011г. по в.гр.д. № 1030/2011г., с което е потвърдено решението на Варненския районен съд, ХVІ с-в, № 1216 от 25.03.2011г. по гр.д. № 6029/2010г., с което е отхвърлен предявеният от Й. Ч. А. срещу [фирма] иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на суми от по 20 000 лв. неплатено адвокатско възнаграждение по два договора за процесуално представителство пред съд.
Ответникът по касация [фирма] [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
Не са налице обаче предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
К. Й. Ч. А. моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК поради значението за точното прилагане на закона и за развитието на правото на въпросите „следва ли да се тълкува, че договореното адвокатско възнаграждение е изплатено изцяло, ако е налице вписване в договора за правна помощ в графата „внесена сума”, след като не са попълнени последващите уточнения по какъв начин ще се извърши плащането” и „следва ли да се приеме, че е извършено плащане, след като вещото лице не е открило в счетоводството на ответното дружество отразяване на плащане”.
По поставените въпроси въззивният съд е приел, че обективирането в единия от договорите на изявление, че сумата от 20 000 лв. е платена, съставлява признание на въззивника /касатор/ на неизгодни за него факти, което не е оборено в настоящия процес. Липсата на вписване в счетоводните книги не е доказателство за това, че не е извършено плащане. За неоснователни е приел доводите, че тъй като в договора не е посочено по какъв начин е била заплатена сумата /в брой или по банков път/ то това е индиция, че плащане не е било извършено. Приел е, че вписването на това обстоятелство не се изисква.
ВКС намира, че по първия от поставените въпроси не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1,т. 3 ГПК. Въпросът касае доказателствената сила на частен свидетелстващ документ, съдържащ изявление за плащане на претендираната сума, който носи подписа на ищеца. К. не твърди наличието на противоречива съдебна практика по прилагането на чл. 180 ГПК, нито обосновава основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съгласно т. 4 на ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС точното прилагане на закона по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се отнася до изменение на задължителна практика и практика по отделни казуси с оглед преодоляването на възприети правни разрешения по прилагането на правната уредба, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитието на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. Разпоредбата на чл. 180 ГПК не е неясна, непълна или противоречива.
Вторият от поставените въпроси не е правен, а фактически въпрос, свързан с преценка на доказателствата по делото. Съгласно т. 1 на посоченото по-горе ТР материалноправният или процесуалноправният въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По изложените съображения ВКС намира, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Варненския окръжен съд, № 988 от 20.07.2011г. по в.гр.д. № 1030/2011г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател:
Членове: