О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
С. 27.06.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 2068 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от А. П. Д. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат Н. против въззивно решение № 35 от 6.01.2016г. по в.гр.д. № 3199 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 22.05.2015г. по гр.д.№ 7174/2013г. на Софийски градски като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.49 ЗЗД срещу УМБАЛСМ [фирма] за заплащане на сумата 50 000лв.,обезщетение за претърпени неимуществени вреди и по чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 28 513.74лв., мораторна лихва за периода 25.05.2008г. – 25.05.2013г. и са присъдени разноски.
Към жалбата е приложено изложение, което дословно е със следното съдържание: К. се позовава на основанието за допустимост по чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса: „Наличието на друго заболяване и наличието на консултация с психиатър, който дава заключение за наличие на психично заболяване, изключва ли лечение на пострадалия при черепно-мозъчна травма и кръвоизлив и следва ли в лечебното заведение да игнорират черепно-мозъчната травма и да оставят пациента на съдбата, като се игнорират различията в двете образни изследвания, едното от които говори за кръвоизлив и мозъчно-черепна травма и следва ли при наличие на изискване за ломбална пункция, както в клиничната пътека, така и в добрата медицинска практика, установено от съдебно медицинската експертиза, пациента да бъде изписан с неуточнена диагноза за основното заболяване?” Според касаторът този въпрос е от съществен /тъй като твърди, че преди процесния инцидент на 25.05.2008г. ищецът е бил в добро здравословно състояние/ и по същия следва да се допусне касационно обжалване, „доколкото липсва съдебна практика по въпроса за правното значение на действията на лекарите, когато не са изяснили диагнозата на пациента”. Твърди наличие на противоправност на допуснато бездействие от страна на медицинския персонал на болницата и наличие на причинно – следствена връзка между неточното изпълнение на задълженията от страна на извършителя и причинените вреди.
Срещу подадената касационна жалба не е постъпил отговор от противната страна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Ищецът е предявил иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на неправилно поставена диагноза и проведено лечение след падане на 25.05.2008г., когато ищеца е приет по спешност в УМБАЛСМ [фирма] с разкъсно – контузна рана на главата и неконтактно състояние /не е говорел/ и иск за обезщетение за забава.
Така предявените искове, въззивният съд е приел за недоказани, а доводите за недиагностициране и липса на лечение на мозъчен кръвоизлив, получен в резултат на падането и удара в главата, за неоснователни. Мотивирал се със заключението на приетата по делото съдебно медицинска експертиза, съгласно което медицинският екип е поставил правилна диагноза и е провел адекватно лечение и с резултатите от изследването с магнитен резонанс, които са отхвърлили като възможна диагнозата за мозъчен кръвоизлив /който да е засегнал центъра на говора/. С извод за липса на противоправно поведение и причинно – следствена връзка между твърдените вреди и проведеното лечение, съдът е отхвърлил исковете.
При тези данни, по поставения от касатора фактически въпрос, не може да се допусне касационно обжалване. Същият не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, посочени в т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по т.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно същите поставеният материалноправен или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая поставеният от касатора въпрос дали наличието на друго заболяване, изключва лечение на черепно-мозъчна травма и кръвоизлив, дали е следвало да се игнорират различията в двете образни изследвания и дали при наличие на изискване за ломбална пункция е следвало пациента да бъде изписан, са все въпроси, които изискват преценка за правилност на изводите на въззивния съд, след проверка на възприетата фактическа обстановка по делото и обсъждане на събраните доказателства, каквато настоящата инстанция в производството по чл.288 ГПК не може да извършва. Доколкото посоченият от касатора въпрос, определя рамките в които Върховният касационен съд е длъжен да селектира касационната жалба, за съда не съществува възможност да допусне обжалваното решение до касационен контрол. Останалите доводи в представеното изложение – за противоправност /поради неизясняване на диагнозата/ и наличие на причинно – следствена връзка между това поведение и вредата, също касаят преценка по съществото на спора и не могат да бъдат обсъждани.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав на Трето гражданско отделение на Върховен касационен съд, като счита, че не са налице основанията по чл.280 ал.1 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 35 от 6.01.2016г. по в.гр.д. № 3199 по описа за 2015г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: