О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№567
гр. София, 02.11.2016
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в закрито заседание на 27 октомври , две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски частно търговско дело №1892/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 ал.3 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба от пълномощника на Олстас Л. Интернишънъл И.-М. острови срещу определение № 3831 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4992/15 на САС , с което е потвърдено определение № 301 от 12.10.2015 г. по т.д. №137/15 на СОС, с което е прекратено като недопустимо производството по иска на същото дружество срещу [фирма]-гр. П. и [фирма]- [населено място] с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ , с който се е претендирало да бъде установено несъществуването на парично вземане на [фирма] срещу неплатежоспособния длъжник [фирма] в общ размер на 3 192 378,91 лева, което е включено в одобрения от съда по реда на чл.692 ал.4 ТЗ списък на приетите от съда вземания.
В частната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение. Претендира се допускане до касация и отмяна на същото.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] в отговора си подаден от страна на нейния пълномощник изразява становище за неоснователност.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма]-в открито производство по несъстоятелност изразява становище за неоснователност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт от кръга на посочените в чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, съставът на въззивния съд е изложил своите съображения за това,че не са били налице всички изискуеми се предпоставки за упражняване от страна на ищеца на правото на иск по чл.694 ал.1 ТЗ, а именно самият ищец да има качеството кредитор на масата на несъстоятелността на длъжник [фирма]- в открито производство по несъстоятелност и да докаже своята правосубектност и актуално състояние по търговския регистър по месторегистрация-М. острови. Ищецът по настоящия иск Олстас Л. И. И. не установява това свое качество: същият е бил предявил свое вземане по реда на чл.685 ал.1 ТЗ в размер на 573 059,88 лева-общо, по него има произнасяне от синдика за неприемането му и по възражение от страна на това дружество срещу неприемането на вземането му съдът по несъстоятелността се е произнесъл с определение по чл.690 ТЗ от 28.07.2015 по т.д. 228/2011 на СОС като е оставил същото без уважение и одобрил списъка на приетите вземания без в него да фигурира вземане на Олстас Л. Интернишънъл И.. По делото не се установява дружеството да е провело успешно защита на претендираното си положение на кредитор на [фирма]- в открито производство по несъстоятелност и по реда и в срока по чл.694 ал.1 ТЗ с предявен и уважен установителен иск за това свое вземане. С оглед изложеното,съдът е преценил,че липсва една основна предпоставка за съществуване на правото на специалния иск по чл.694 ал.1 ТЗ с предмет установяване липсата на вземане на друг кредитор на масата на несъстоятелността: ищецът по този иск сам да притежава това качество. Отделен е въпросът, че представените с допълнителна молба от ищеца писмени доказателства за правосубектност и актуалното му състояние по ТР касаят дружество с наименование различно от това на ищеца- ОЛСТАС И. И./ ищеца е посочен като ОЛСТАС Л. И. И.. По тези съображения производството е счетено за недопустимо и от състава на въззивния съд постановил обжалвания акт.
В изложението по чл.284 ал.3,т.1 ГПК на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, жалбоподателят не формулира правни въпроси от значение за изхода по конкретния процесуален спор по приложението на 262 ал.2,т.2 ГПК, които да се подложат на селекция по допълнителните основания в т.1-т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Вместо това се сочи практика на ВКС, която касае пасивната легитимация на ответника по установителен иск по чл.694 ал.1 ТЗ / Р по дело № 4569/2013 на ВКС, Второ т.о./ и случаите на спиране на производството по иска по чл.694 ал.3 ТЗ в хипотезата на чл.229 ал.1,т.4 ГПК, поради висящ спор по осъдителен иск- Опр. по ч. т.д. № 5/14 на ВКС, Първо т.о., която съдебна практика няма никаква връзка с настоящия спор.
Следва да се отчете, че касационното обжалване на определения, съгласно чл.274 ал.3 ГПК е поставено в зависимост от изпълнение на визираните в чл.280 ал.1 ГПК предпоставки за допускането му. Ето защо, пропускът на касатора да обоснове тези предпоставки като формулира правен въпрос, обусловил конкретното произнасяне на съда възпрепятства това- така ТР №1/19.02.2010 г., поради което и не следва да се допуска касационно обжалване по настоящата жалба.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3831 от 30.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 4992/15 на САС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.