О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№567
гр.София, 02.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 36/2010 година
Производството е по чл.288 ГПК.
М. А. П. от гр. С. е подала касационна жалба вх. № 1* от 21.04.2009 год. срещу въззивното решение от 17.02.2009 год. по гр.дело № 483/2006 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV”г” г.о., с което е оставено в сила решение № 186 от 30.09.2005 год. по гр.дело № 10424/2003 год. на Софийския районен съд, 55-ти състав за отхвърляне претенцията на жалбоподателката по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ за поставяне в неин дял на делбения имот и е отменено първоинстанционното решение в частта, с която е била отхвърлена претенцията на В. А. Н. по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ и е бил изнесен имота на публична продан, като вместо това в дял на Н. въззивният съд поставил на основание чл.288,о ал.3 ГПК/отм./ масивна къща в гр. С., ул.”С” № 44, със застроена площ 72.87 кв.м., състояща се от три стаи, кухня, коридор, килер и мазе под цялата къща, заедно с принадлежащата й 1/3 ид.ч. от дворното място, върху която е построена, цялото с площ от 323 кв.м., съставляващо УПИ * от кв.27 по рег.план на гр. С., м.”Г”, при граници по скица: ул.”К”, ул.”С”, УПИ-2 и УПИ ХХ-22 и осъдил предпочетения съделител да за плати на П. сумата 67 130 лева уравнение на дела й в шестмесечен срок от влизане на решението за възлагане в сила, заедно със законната лихва.
Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост с искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на градския съд.
Като основание за допускане касационно обжалване се сочи противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос относно приложението на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ с позоваване на решение № 10 от 17.01.2008 год. по гр.дело № 96/2007 год. на Пловдивския районен съд, 4-ти гр.състав; решение № 46 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 869/2008 год. на Софийския окръжен съд,Г. О., втори състав; решение № 659 от 27.11.2003 год. по гр.дело № 316/2003 год. на ВКС, І г.о.; решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 522/2002 год. на ВКС, І г.о.; решение № 1 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 393/2000 год. на ВКС, І г.о.; решение № 307 от 04.05.2004 год. по гр.дело № 778/2003 год. на ВКС, І г.о.; решение № 507 от 16.05.1991 год. по гр.дело № 284/1991 год. и решение № 304 от 25.03.1991 год. по гр.дело № 1229/1990 год. на ВС, І г.о.
Преди да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. взе предвид следното:
Въззивният съд намерил за неоснователна претенцията на жалбоподателката за възлагане по реда на чл.288, ал.3 ГПК/отм./, като приел, че съделителката не е живяла в имота към момента на откриване на наследството на всеки от родителите си, починали съответно през 1993 и 1999 год. Прието е, че към същия момент в имота е живял сънаследникът В. А. Н., комуто въззивният съд го е възложил, след като е намерено за установено, че предпочетеният съделител притежава в с. М. вилен,о а не жилищен имот по смисъла на чл.40 и § 5, т.т.29 и 30 от ДР на ЗУТ. Градският съд е преценил заключенията на изслушаните от него единична и тройна технически експертизи, съотношението на стойностите между които е 45.92% и приел, че действителната стойност на имота е осреднената такава /84,500 + 184,020:2 = 134,260 лева/. Според въззивния съд, определената от тричленната експертиза стойност необосновано е завишена, доколкото пазарна цена би могла да бъде достигната единствено при продажба на апартамента, каквато в производството за делба не се извършва и оценките са само прогнозни.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение поради следните съображения:
Решение № 10 от 17.01.2008 год. по гр.дело № 96/2007 год. на Пловдивския районен съд, 4-ти гр.състав /за него няма данни да е влязло в сила/ не е относимо пряко към настоящия случай, макар и предмет на втората фаза на делбеното производство да е било неподеляемо жилище. Видно от текста на цитираното решение искът е бил за делба на съсобствен апартамент, т.е. не са били налице хипотезите по чл.288, ал.2 или ал.3 ГПК/отм./, при които да е било възможно изкупуването на неподеляемото жилище: а/ когато е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смърт на единия съпруг или с развод и преживелият или бившият съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права спрямо децата от брака, няма собствено жилище и б/ когато претендиращият да изкупи е живял при откриване на наследството в жилището и не притежава друго жилище. Когато обаче съсобствеността на едно неподеляемо жилище е последица от сделка, то не може да бъде поставено в дела на един от съделителите по реда на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./, а делбата се извършва с изнасянето му на публична продан по чл.288, ал.1 ГПК/отм./.
Решение № 46 от 16.01.2009 год. по гр.дело № 869/2008 год. на Софийския окръжен съд /за него също няма данни да е влязло в сила/ е постановено също в производство за извършване делба на жилище, за което е прието, че е реално неподеляемо, но претенциите и на двамата съделители за поставянето му в дял не са разгледани, защото не са предявени в първото заседание след допускане на делбата, а едва в хода по същество във втората й фаза. Едва след това, с решението е прието, че неподеляемият имот следва да бъде изнесен на публична продан поради невъзможност да бъде поставен в един от дяловете. Ето защо, споменатото решение не разрешава аналогичен на процесния казус, доколкото в последния претенциите за възлагане са предявени в рамките на преклузивния срок по чл.288, ал.5 ГПК/отм./ и не са били преклудирани.
Въззивното решение не си противоречи и с решение № 659 от 27.11.2003 год. по гр.дело № 316/2003 год. на ВКС, І г.о., според което правилно съсобствеността върху апартамент и масивна сезонна постройка между двамата съделители е ликвидирана чрез разпределение на двата имота по реда на чл.292 ГПК/отм./, като е подчертано, че чл.288, ал.1 ГПК/отм./ се прилага само ако имотът е реално неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете. Хипотезата обаче е различна от процесната, защото има предвид наличие на два имота при двама съделители и не коментира изобщо случай, при който изнасяне на публична продан на неподеляемото жилище ще е способ за ликвидиране на съсобствеността, само когато никой от поискалите възлагане съделители не отговаря на изискванията на чл.288, ал.2 или 3 ГПК/отм./.
В същия смисъл е и решение № 90 от 27.02.2003 год. по гр.дело № 522/2002 год., ВКС, І г.о., в което допуснати до делба са три имота при двама съделители и е било възможно делбата да се извърши по реда на чл.287, чл.289 и чл.291 или по реда на чл.292 ГПК/отм./ и избраният от въззивния съд способ за ликвидиране на съсобствеността чрез изнасяне на имотите на публична продан поради липса на условията по чл.288, ал.3 ГПК/отм./ е незаконосъобразен.
Решение № 1 от 07.02.2001 год. по гр.дело № 393/2000 год. на ВКС, І г.о. разглежда спор, касаещ разпределение по реда на чл.292 ГПК/отм./, като въпросът дали съделителят е със задоволена жилищна нужда е относим само при делба на неподеляем имот – съпружеска имуществена общност или сънаследствен имот с оглед разпоредбите на чл.288, ал.2 и 3 ГПК/отм./.
С решение № 307 от 04.05.2004 год. по гр.дело № 778/2003 год. ВКС, І г.о. се подчертава, че възлагателната претенция може да бъде уважена само ако са налице предвидените с разпоредбата на чл.288, ал.3 ГПК/отм./ четири кумулативни предпоставки и лед като поискалата възлагане съделителка е придобила права върху жилището не по наследяване, а чрез сделка и не е доказала да е живяла в него при откриване на наследството, делбата на неподеляем имот правило е била извършена чрез изнасянето му на публична продан.
Решение № 507 от 16.05.1991 год. по гр.дело № 284/1991 год. и решение № 304 от 25.03.1991 год. по гр.дело № 1229/1990 год. на ВС, І г.о. са посветени на значението на притежаването на друго жилище от претендиращия съделител като пречка за възлагане по реда на чл.288, ал.2 ГПК/в ред. до 17.04.1990 год./ на неподеляемото жилище, предмет на делбата. Решение № 304/25.03.1991 год. обръща внимание и върху това, че след 16.03.1990 год. делбеният имот е следвало да бъде оценен по средната му пазарна цена, която е действителната му цена по смисъла на чл.288, ал.5 ГПК/отм./.
В обобщение, възприетото от въззивния съд приложение на чл.288, ал.3, изр.първо и ал.5, изр.второ ГПК/отм./ не противоречи на разрешенията, възприети с цитираните решения на районни, окръжни съдилища и на състави на Върховния съд и на Върховния касационен съд. Същите са в съответствие с указанията по приложение на закона, дадени с тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 год. по тълк.гр.дело № 1/2004 год. на ОСГК на ВКС, т.т.7 и 9, и в частност относно изискванията на чл.40 и § 5, т.т.29 и 30 от ДР на ЗУТ при преценката дали притежаваният от претендиращия възлагане съделител друг имот е жилище или не. Ето защо, липсва твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл.280,о ал.1, т.2 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 17.02.2009 год. по гр.дело № 483/2006 год. на Софийския градски съд, ГК, ІV”г” г.о. по жалба вх. № 1* от 21.04.2009 год. на М. А. П. от гр. С..
О. е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/