О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр. София, 15.07.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение в закрито заседание на дванадесети юни две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИМЕОН ЧАНАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ХИТОВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
изслуша докладваното от председателя СИМЕОН ЧАНАЧЕВ ч. гр. дело № 2122/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение от 16.01.2014 г. по гр. дело № 8018/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът А. Л. А. е на становище, че определението е правилно.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.
С определението, предмет на обжалване съдия при Софийски градски съд е върнал касационната жалба на настоящия частен жалбоподател против решение от 12.11.2013 г. по гр. дело № 8018/2013 г. на Софийски градски съд. Съдът е мотивирал определението си единствено с разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, без да излага други мотиви.
Определението е неправилно.
С исковата молба на Л. А. срещу дружеството – жалбоподател се претендира неизплатено трудово възнаграждение за периода от 01.09.2009 до 15.11.2011 г. в размер на 51000 лв., 6606 лв. допълнително възнаграждение за придобит стаж и професионален опит за същия период, както и сумата 4408 лв., обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Така заявени тези искове не са съдържали конкретно обстоятелствена част и петитум за всеки един отделен месец, за който е възниквало задължението за заплащане на трудовото възнаграждение срещу престиран труд, нито в уточнението пред въззивния съд е поддържана идентичност в изпълнение на трудовите задължения, за което се иска възнаграждение . С оглед на това и претенциите са разгледани глобално, както от първоинстанционния, така и от въззивния съд, който макар и приел, че исковете са били уточнени и поради това исковата молба е била редовно подадена също така не е разгледал тези искове, като отделни, а се е произнесъл общо по тях. С оглед тези фактически данни неправилно е приложението на чл. 280, ал. 2 ГПК. В тази връзка преценката за редовност на сезирането следва да се обсъжда при разглеждане на касационната жалба.
Неоснователно жалбоподателят счита, че обжалвания акт е нищожен. Нищожността е порок на съдебния акт, който изисква наличието на конкретни формални и строго определени предпоставки, каквито в случая не са налице. Поддържаното от жалбоподателя основание за нищожност поради противоречие с т. 10 от ТР № 1/2013 г. на ОСГКТК на ВКС не е сред тези предпоставки. В разглеждания случай Софийски градски съд е постановил съдебен акт в законен състав – еднолично от съдия от състава на този съд в какъвто състав съдът следва да процедира, когато се произнася по връщане на касационната жалба в хипотезата на чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК. Съдебното постановление в този случай е разпореждане, а не определение и нарушаването на изискването за произнасяне на съдебния акт в определената от закона форма е процесуално нарушение, което обуславя отмяна на обжалваното определение на това основание.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението от 16.01.2014 г. по гр. дело № 8018/2013 г. на Софийски градски съд.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране на подадената от [фирма], [населено място] касационна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: