4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
Гр.София, 12.07.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отд., в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1028 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Ц. Л., [населено място] срещу решение № 2920/19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 2605/11г. от Софийския градски съд, в частта, с която е потвърдено решение от 03.01.2011г. по гр.д.№ 13057/10г. на Софийския районен съд за отхвърляне на предявения от касатора против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82 ЗЗД за сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди във формата на претърпени загуби, настъпили в резултат на неизпълнение на задължение по договор за наем на сейф в денонощен трезор от 06.08.2008г., ведно със законната лихва върху тази сума от 18.03.2010г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа жалбата и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 09.12.2009г. неизвестни лица чрез употреба на сила и заплашване са преодолели охраната на обществен трезор в [населено място], [улица], разрушили са 193 броя трезорни касети и са отнели тяхното съдържание, което деяние покривало елементите на фактическия състав на престъплението “грабеж”. Изложени са съображения, че е налице непреодолима сила по чл.306, ал.2 ТЗ, поради което задължението на ответника да съхранява необявеното съдържание на сейфа на ищеца и в частност претендираната сума, се е погасило по право. Счетено е, че е изключена договорната отговорност на наемодателя на сейфа, поради което е неоснователна претенцията за компенсаторно обезщетение.
Касаторът поставя материалноправен въпрос за критерия, по който съдът определя дали грабежът на обществен трезор е непреодолима сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ или е неизпълнение на задължение по договор по смисъла на чл.302 ТЗ, изразяващо се в неполагане на дължимата грижа на добър търговец за опазване на неприкосновеността на трезорната касета, както и на запазване на тайната на съдържанието й, като се има предвид спецификата на обекта на посегателство. Въведени са и процесуални въпроси: за възможността на съда в рамките на т.нар. служебно начало да се произнася по това дали в конкретния случай е налице непреодолима сила, без това да е поискано от страната, като се има предвид, че по делото ответникът не е подал отговор на исковата молба, не е представил сертификат за форсмажор, издаден от Б., и с това правото му да възразява относно наличието на непреодолима сила е преклудирано, както и относно възможните начини за провеждане на пълно и главно доказване за липсващи вещи от трезорна касета предвид факта, че съгласно общите правила на трезора влизането в помещението става само поединично и основателно ли е провеждането на такова доказване въз основа на косвени свидетелски показания.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че са налице основания за допускане на касационното обжалване.
Първият процесуален въпрос и материалноправният въпрос са от значение за решаващите изводи на въззивния съд. Решаващият състав е приел за безспорно по делото осъществяването на грабеж на обществения трезор, въз основа на което е изключил отговорността на наемодателя поради непредолима сила, докато ответникът не е подал отговор на исковата молба, а в открито съдебно заседание е възразил, че е изпълнил задълженията си по договора и липсва негово виновно поведение. Искането за събиране на гласни доказателства за тези обстоятелства е оставено без уважение поради преклудирането му. В този смисъл, следва да се разгледа процесуалният въпрос за произнасянето по възражение на ответника за освобождаване от отговорност поради изпълнение на задълженията, за доказването на което не са събрани поискани от страната доказателства, но възражението е уважено от въззивния съд, който го е квалифицирал като позоваване на непреодолима сила. Вторият процесуален въпрос е относим към правилността на въззивния акт съгласно чл.281, т.3 ГПК, поради което относно приетите за доказани факти и обстоятелства съдът ще се произнесе с решението. Поставеният материалноправен въпрос е свързан и с първия процесуален въпрос, но независимо от това, доколкото “грабежът” като престъпление не е изрично предвиден за изключващ отговорността на наемодателя по договора и съгласно легалната дефиниция на понятието “непреодолима сила”, с оглед на спецификата на възникналите отношения между страните, е необходимо провеждане на разграничения между нормите на чл.306 и чл.302 ТЗ.
По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне съгласно чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по заявените от касатора въпроси, които ВКС уточнява по следния начин: Какъв е критерият за разграничение на непреодолимата сила по смисъла на чл.306, ал.2 ТЗ и на неизпълнението на задължението да се полага грижа на добрия търговец по чл.302 ТЗ при осъществен “грабеж” на обществен трезор, когато задължението на наемодателя се изразява в опазване на неприкосновеността на трезорната касета? и Допустимо ли е въззивният съд да се произнася за наличието на непреодолима сила по чл.306 ТЗ, без това възражение да е заявено в отговора на исковата молба, но в открито съдебно заседание е въведено възражение за освобождаване от отговорност поради изпълнение на договорните задължения, за доказването на което не са допуснати поискани от страната доказателства?.
На основание чл.18, ал.1, т.2 от Т. по ГПК касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 300 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2920/19.05.2011г., постановено по гр.д.№ 2605/11г. от Софийския градски съд.
УКАЗВА на касатора Г. Ц. Л., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представи по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в размер на 300 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпрати съобщение на касатора с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: